ООН одобри резолюция за отбелязване на геноцида в Сребреница през 1995 г.
Общото събрание на ООН гласува да установи ежегоден ден в памет на геноцида в Сребреница от 1995 г. въпреки яростната съпротива от страна на босненските сърби и Сърбия.
Резолюцията, написана от Германия и Руанда, получи 84 гласа за и 19 против при 68 въздържали се в четвъртък. Той прави 11 юли Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница.
Преди гласуването сръбският президент Александър Вучич предупреди Общото събрание, че този ход „просто ще отвори стари рани и това ще създаде пълен политически хаос“.
Но той добави, че не отрича убийствата в Сребреница, като каза, че прекланя глава пред всички жертви на конфликта в Босна.
„Тази резолюция има за цел да насърчи помирението в настоящето и в бъдеще“, каза германският посланик Анте Леендерце.
Църковните камбани биеха в Сърбия в четвъртък в знак на протест. Сръбската православна църква заяви, че се надява този жест да обедини сърбите в „молитви, спокойствие, взаимна солидарност и твърдост в правенето на добро въпреки неверните и несправедливи обвинения, пред които е изправена в ООН“.
Междувременно лидерът на босненските сърби Милорад Додик отрече дори да е имало геноцид в босненския град и каза, че администрацията му няма да признае резолюцията на ООН.
„В Сребреница не е имало геноцид“, каза Додик на пресконференция в Сребреница.
Силите на босненските сърби превзеха Сребреница, защитен по онова време анклав от ООН, на 11 юли 1995 г., няколко месеца преди края на гражданската война в Босна и Херцеговина.
През следващите дни босненските сръбски сили убиха около 8000 мюсюлмански мъже и тийнейджъри – престъпление, описано като геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд.
Инцидентът се смята за най-лошото единично зверство в Европа след Втората световна война.
В допълнение към установяването на паметния ден, резолюцията осъжда „всяко отричане“ на геноцида и призовава страните-членки на ООН да „запазят установените факти“.
В писмо до други членове на ООН Германия и Руанда описват гласуването като „решаваща възможност за обединяване в почитането на жертвите и признаването на ключовата роля на международните съдилища“.
„Провокативно“
Има яростен отговор от Сърбия и босненски сръбски лидери.
За да се опитат да разсеят напрежението, авторите на резолюцията добавиха – по искане на Черна гора – че вината за геноцида е „индивидуализирана и не може да бъде приписана на никоя етническа, религиозна или друга група или общност като цяло“.
Това не беше достатъчно, за да успокои Белград.
В писмо, изпратено в неделя до всички делегации на ООН, сръбският шарже д’афер Саша Март предупреди, че повдигането на „исторически чувствителни теми служи само за задълбочаване на разделението и може да доведе до допълнителна нестабилност на Балканите“.
Руският посланик в ООН Василий Небензя нарече резолюцията „провокативна“ и „заплаха за мира и сигурността“.
Преди това Москва наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща „престъплението геноцид в Сребреница“.
Додик – президент на Република Сръбска, сръбската област в Босна, където хиляди хора демонстрираха през април срещу резолюцията – каза, че геноцидът в Сребреница е „измама“.
Европейският съюз отговори остро, като говорителят на външните работи Питър Стано каза: „Не може да има отричане“ и „всеки, който се опитва да го постави под съмнение, няма място в Европа“.
За роднините на жертвите на клането дебатът в ООН е важен момент в стремежа им към мир.
„Тези, които доведоха народа си до тази позиция [на отричане на геноцида], трябва да приемат истината, за да можем всички да намерим мир и да продължим с живота си“, каза Када Хотич, 79-годишен съдиректор на асоциация на майките от Сребреница. Тя загуби сина си, съпруга и двамата си братя в геноцида.
Резолюцията е „от най-голямо значение за разпространението на истината“, каза Денис Бечирович, босненският член на тристранното президентство на Босна.
