MARSEILLE 1940 от Uwe Wittstock-Мисията на Вариан Фрай да спаси еврейската интелигенция
За огромна част от Втората международна война американските управляващи надали бяха допрени от тежкото състояние на еврейския народ и други бежанци в доминирана от Нази Европа. Американска виза можеше да избави живот, само че рядко беше предоставена. Шепа смели американци, свързани под името на Комитета за незабавно избавяне (ERC), поеха върху себе си, с цел да дефинират безразличието на своята страна. Хана Аренд, Макс Ернст, Марк Шагал, Андре Бретон, Клод Леви-Строс и 2 000 други дължат на живота си на тях.
Marseille 1940: Полетът на литературата е историята на ERC и нейния създател Вариан Фрай, разказана от наградения немски публицист и книжовен критик Уве Витсток. Той е толкоз пристрастяващ, колкото и нервния. На 300 подробно изследвани страници, ловко преведени от Даниел Боулс, Витсток наблюдава стъпките както на контрабандистите, по този начин и на техните „ клиенти “, доста от които немски писатели, в това число еврейски хора, които са търсили леговище във Франция. След капитулацията на Франция и основаването на режима на съдействие те се оказаха изложени на риск да бъдат отказани на германците.
Основният воин на книгата е Фрай, образла с Харвард публицист с противоположна серия. След новината за нацистката инвазия във Франция, Фрай и редица фигури в Ню Йорк основават ERC. Със лист от 200 имена и набрани средства от 3000 $ за крайници му, Фрай пътува до Марсилия. Веднъж там той си партнира с няколко съидейници и сътвори организация за бягство под прикритие. Вместо плануваните три седмици той остана 13 месеца.
ERC купи билети и даде нужните документи, в това число визи и подправени паспорти. Групата подкупи френски чиновници, сътрудничиха с корсиканската мафия и откриха секрети направления през Пиренеите. Когато средствата от Ню Йорк бяха нищожни, американската наследница Мери Джейн Голд (която работеше за ERC в Марсилия) сформира разликата, както и Пеги Гугенхайм.
преплетеха с историите на гениалността на уредниците са тези на самите бягци. Витсток е написал няколко книги за немския книжовен свят, в това число зимата на литературата, за писателите след изкачването на Хитлер към властта. Има сърцераздирателни приказки за благотворителност, само че не всяка история има благополучен край. Има доста безсмислена администрация. Бежанците, които биха могли да бъдат призовани от режима на Виши по заповедите на Гестапо, са заседнали в лабиринт на Кафкаеска от нужните печати, писма и разрешителни.
Много хора, в това число служители на реда, изглеждаха по различен метод или нарушават разпоредбите. Но мнозина не го направиха, даже когато рискуваха съвсем нищо. Немско-еврейският мъдрец Уолтър Бенджамин, който посмъртно се трансформира в един от най-известните мислители на 20-ти век, е задържан по време на похода си из планините, когато граничните пазачи откриха, че няма една от нужните визи. За да не бъде погубен в концентрационен лагер, той погълна смъртоносна доза морфин.
Американският общоприет консул в Марсилия се опита да се изгони за неговото скрито деяние и в последна сметка съумя. Елинор Рузвелт, брачната половинка на тогавашния президент на Съединени американски щати, поддържа ERC, само че го направи значително срещу желанията на брачна половинка си. По това време Франклин д Рузвелт се грижеше повече за положителните връзки с режима на Виши и не искаше да изпада с американски гласоподаватели.
Фрай получи дребен заем през живота си. Колегите му в Ню Йорк го считат за „ политически обезсърчителен “ и го уволниха. Антисемитизмът е публикуван в Америка. Те желаеха да спасят звезди от заведението като Андре Гид, Анри Матис и Андре Малро, а там той спасяваше немско-еврейски народ, постоянно прям комунистически.
Преди гибелта си през 1967 година Фрай получи френския легион на достойнството. Повече самопризнание пристигна дълго по-късно. През 1994 година Яд Вашем го назова правоверен измежду народите, един от единствено петимата американци, получили тази купа, присъдена на нееврейския, който рискува живота си, с цел да избави еврейския народ по време на Втората международна война. Историята му се трансформира в модерна просвета. Американският публицист Джули Оррингер написа разказ, основан на времето си в Марсилия, портфолиото на полета (2019), който от своя страна беше приспособен в (2023). It is a story well worth retelling — and well worth reading.
Marseille 1940: The Flight of Literature by Uwe Wittstock, translated by Daniel Bowles Polity £25, 336 pages
Join our online book group on Фейсбук at and follow FT Weekend on, and
