Мечтателен боб за по-малко от 30 минути

Мисля, че думата „изтощен“ ме развълнува. Всичко трябваше да бъде много просто. Трябваше да напиша рецепта за супер бърз дип, използвайки съставки от килера, готов за по-малко от 30 минути. Много вкусен. лесно. Няма нужда да мислите прекалено много.

Единствената променлива може да е основната съставка: маслените зърна, помислих си, или гигантските лими, както още са известни. Плътните и кремообразни буркани, които имам склонност да получа, не са толкова леснодостъпни извън Великобритания, така че направих умствена бележка, за да успокоя домашните готвачи, че каквито и зърна да са започнали – от буркан или консерва, или изсушени, накиснати и сготвени от нулата — дипът пак ще бъде вкусен и ще работи добре. Отпуснете се. Добре е. Всичко е наред.

Рецепта: Маслен бобен дип с напържен лук и консервиран лимон

„Педантът в кухнята“ е задължителен -прочетете за всеки, който иска да се увери, че не сте единственият, който готви на милостта на авторите на рецепти, които небрежно призовават за „плискане“ на това (за разлика от „пръскане“ на онова). „Започва с прости думи“, пише Барнс. „Колко голяма е „бучката“, колко обемна е „охлювът“ или „подаграта“, кога „ръмежът“ се превръща в дъжд?“

Залепване с лук , едно бързо прелистване на книгите на бюрото ми разкри разпространението на парадокса. Първата рецепта, която забелязах, изискваше „1 малка глава червен лук или голям шалот, нарязан на ситно“, без да се дава тегло. Няколко рецепти, в същата книга, това е просто „1 голяма глава лук, нарязана на ситно“. Тъй като не е посочен цвят, означава ли това, че няма значение или че се предполага, че е обикновен кафяв лук? В следващата книга, която взимам, една рецепта изисква „1 средна глава лук, нарязана на ситно“, която е 100 грама. В следващия е 140 грама. Може ли това да е правилно? Чакай, осъзнавам, че това е в невероятно надеждна книга и, мога да добавя, такава, в която съм съавтор!

Easy Wins”, която ще бъде пусната в Съединените щати през септември. Нейната рецепта за бавно приготвен лук има времето за готвене като „30-45 минути, докато лукът стане полупрозрачен, сладък и мек“. Тази щедра (и реалистична) времева рамка би й позволила, за щастие, да избяга от искрения гняв на Том Скока, чието произведение от 2012 г. „Layers of Deceit“ за списание Slate беше в отговор на рецепта за пикантни кифлички в The New York Times .

Scocca цитира рецептата, след което добавя: „Мек, тъмнокафяв лук за пет минути. Това е лъжа. Напълно карамелизиран лук за още пет минути. Също лъжа.“

Той посочва един вид пакт, че ние, авторите на рецепти, не винаги буквално мислим това, което буквално казваме.

Вземете думата „полупрозрачен“. Това накара колегата ми от Times Прия Кришна да спре, докато пишеше последната си готварска книга „Приключенията на Прия в кухнята“. С децата като неин целеви пазар, обяснява тя на Дан Пашман в скорошен епизод на „The Sporkful“, простият език е ключов. „Някои фрази са станали толкова често срещани в готварските книги“, казва тя, „че просто не се замисляме какво всъщност означават и дали това е най-ясният начин да кажем нещо.“

сгънете сиренето“ сцена в „Schitt's Creek“, моля, спрете да четете незабавно и отидете да я гледате.)

Въпреки всичко това, обичам неяснотата и от време на време непоследователност. „Да бъдеш приличен готварски писател“, пише Барнс, „се основава – подобно на писането на романи – на въображаема симпатия и точни описателни способности.“ Съгласен съм и освен това смятам, че има основания да го правим по всички начини - да бъдем спокойни и същевременно изпълнени с убеждения. Не знам дали просто се прожектирам върху лука в тигана си, готвяйки се повече от златисто кафяво, но „смазан“, като описание, се чувства почти абсолютно правилно.