Международната помощ за Афганистан трябва да се адаптира към „новото нормално“
Камиони, боядисани в блестящо синьо, жълто и лилаво, осеят безводната пустош на Спин Болдак в Южен Афганистан. Покривите им са натоварени с цялото имущество на фамилиите, завърнали се от Пакистан след десетилетия разселване. Стотици хиляди ги предшестваха през последните месеци след решение, че мигрантите без документи би трябвало да изоставен или да бъдат изправени пред депортиране. Повечето в никакъв случай преди не са били в Афганистан. Те би трябвало да изградят нов живот от нулата.
Мнозина са толкоз небогати, че не знаят от кое място идва идващото им хранене. Те сигурно нямат нужния капитал, с цел да стартират прехранване. Когато идват в Спин Болдак, те получават медицински грижи, малко храна и малко пари от филантропични организации. Благодарни са, само че когато ги попитам какво желаят, всички акцентират едно и също – работа, начален капитал – късмет за икономическо оцеляване.
Много малко ще получат такава помощ. Не тъй като филантропичните организации не желаят да ги поддържат, а тъй като интернационалната помощ в Афганистан към момента значително е ориентирана към оцеляване, а не към резистентност. Това важи за завърналите се от Пакистан и за отговорите при наводнения и трусове. В резултат на това има възходящо разминаване сред донорските тактики и изразените потребности на афганистанците, изправени пред опасности от изключване и разселване, свързани с климата и бедността.
Това, че има разминаване, не е изненадващо. Много от главните донори на интернационална помощ са от Европа и Съединените щати. Спомените за спора са към момента свежи. Освен това конфликтите в полезностите с талибанските управляващи, изключително във връзка с достъпа до работа и обучение за дамите и девойките, вършат напрежението неизбежно и належащо.
Това, което е разочароващо обаче е, че рамката на огромна част от интернационалната помощ остава всъщност отрицателна, като акцентът е върху това да не се оказва помощ на талибаните. Като има поради, че това, което е належащо, е позитивна рамка преди всичко за хората, която задава въпроса какви институции, структури, умения и настройки е най-вероятно да допринесат за стабилно благоденствие и мир в Афганистан, поради спецификата на подтекста.
Някои ще стачкуват, че сходна рамка е невъзможна, до момента в който половината население е изключено от обучение и работна мощ. Има два съществени минуса на този мотив.
Първата е, че не е изцяло правилно. Въпреки че рестриктивните мерки за дамите са неприемливи и строги, има изключения и заобикалящи решения, които могат да оказват помощ на дамите, а това са благоприятни условия за помощ.
Вторият е, че ограничението на помощта вреди на всички, в това число дамите и девойките, които, като се изключи че се стремят към себе си, също желаят техните татковци, братя и съпрузи да имат приходи и обучение. С други думи, всички губят от неангажираността, в това число тези, които неангажираността е предопределена да поддържа.
От какво би се състояло на процедура едно по-положително рамкиране?
Като начало, той ще прегледа институционалния потенциал в Афганистан за обезпечаване на обществена отбрана и благоприятни условия за своите жители, вместо да се концентрира върху паралелни интернационалните структури. За Международната федерация на сдруженията на Червения кръст и Червения полумесец това значи поддръжка на водещата национална филантропична институция в страната – Афганистанския червен полумесец. Но има доста други институции, сериозни за положителното действие на страната, които също биха се възползвали от поддръжка.
Второ, ще се мисли в дълготраен проект. Вместо безпределно да натъртва на незабавната потребност от храна, то ще сътвори поддръжка, ориентирана към възобновяване на средствата за прехранване и основаване на работни места за мъже и дами. Това не е изказване, че помощта в никакъв случай не е нужна, а единствено че тя би трябвало да бъде допълнение към тактика за поощряване на икономическата самостоятелност на семейството. Това е надалеч от мястото, където сме в този момент.
Трето, ще влага в потенциала на страната да се оправи с безкрайните климатични опасности. Проливни дъждове и наводнения убиха десетки хора както в южните, по този начин и в северните провинции на Афганистан през последните седмици. Унищожени са добитък, земеделска земя, дървета и мостове, тласкайки хиляди от най-бедните хора в света към мизерия.
Необходима е филантропична помощ, само че също по този начин са нужни контролни язовири и системи за ранно предизвестие. И въпреки всичко такава поддръжка за развиване, която може да обезпечи устойчива отбрана, остава неприемлива за доста донори, които я виждат като подкрепяне по някакъв метод на де факто управляващите. Такива политики не оказват помощ на никого.
Четвърто, ще се концентрира върху всички вероятни благоприятни условия за учене. Има съображение да се възмущаваме от неналичието на приблизително обучение за девойките, само че не трябва да се отхвърляме изцяло от ученето. Всяка допустима опция за различно обучение, професионално обучение, развиване на умения и учене би трябвало да се поддържа както за мъжете, по този начин и за дамите. От всички рецесии, които Афганистан претърпява, минимум забележимата и най-сериозната може би е рецесия на психологичното здраве, вкоренена в контузия от предишното и липса на вяра в бъдещето. Помощта за подкрепяне е слаба тактика за справяне с това. Подкрепата за саморазвитие е мощна.
Накрая, даже новото рамкиране би трябвало да прави разлика сред ангажираност и утвърждение. Има доста основателни аргументи, заради които утвърждението е проблематично, само че ангажираността, с цел да се даде опция за верния тип инвестиция, която работи в най-хубавия интерес на народа на Афганистан, е от решаващо значение.
След август 2021 година доста страни донори не знаеха по какъв начин да отговорят на шока от промяната на управлението в Афганистан. За тяхна заслуга, някои продължиха да дават отговор на филантропичните императиви, даже и да задържат каквото и да е финансиране и ангажираност за развиване.
Докато наближаваме третата годишнина от завръщането на талибаните на власт и започваме да ставаме очевидци на релативно устойчиво „ ново обикновено “ под управлението на Ислямското емирство на Афганистан, е време повече донори да се реалокират от реактивна тактика към самодейна. Такава, която има за цел, доколкото е допустимо и макар обезсърчаващите провокации, да сложи основи освен за голо оцеляване, само че и за благоденствие и вяра.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
