Миграционните политики на ЕС и краят на човешките права в Европа
През януари гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис зае видно място на Световния икономически форум в Давос. Сред различните теми той беше помолен да коментира миграцията. „Гърция вероятно се е справила с проблема с миграцията по-добре от повечето други европейски страни“, каза той уверено в интервю за Ричард Куест от CNN в кулоарите на форума. „Спечелихме категорична победа [на изборите] отчасти защото успяхме да управляваме миграцията чрез твърда, но справедлива миграционна политика.“
Но тази „строга, но справедлива миграционна политика“ доведе до смъртта на повече от 500 души, включително 100 деца, при един инцидент с потъване на лодка с мигранти край гръцкия бряг близо до Пилос на 14 юни. Гръцката брегова охрана е обвинен, че е причинил това, което се смята за едно от най-лошите морски бедствия в Средиземно море, като се е опитал да изтегли лодката до италианските териториални води.
Гръцките власти отрекоха да носят отговорност и вместо това арестуваха девет от оцелелите, обвинявайки ги за причиняване на корабокрушението. Когато Мицотакис се отправи към Давос, разследването беше прекратено и предадено на прокуратурата, след като исканията на адвокатите на оцелелите да разгледат важни доказателства в тяхна защита бяха отхвърлени.
Несправедливостта и шокиращото незачитане на човешкия живот в тази история не са отклонение, а кулминацията на политика на систематичен отказ от защита и нарушаване на правата на бежанците. И те са отразени и в новия пакт за миграцията, който Европейският съюз току-що сключи.
Трагичните истории за смърт по европейските граници и липсата на действия по тях показват посоката, в която се е запътила Европа, обединена под крайнодесен флаг на „закон и ред“ и расистки антимигрантски политики. Това е към тъмно бъдеще, в което правата на човека може да свършат.
Расистки пакт за миграцията на ЕС
Въпросът за миграцията винаги е бил полезен политически инструмент и един от крайъгълните камъни на крайната десница в Европа. Но през последното десетилетие останалата част от политическия спектър също все повече го инструментализира и постепенно го възприе в отчаян опит да подобри намаляващите електорални богатства. В резултат на това европейските миграционни политики направиха рязък завой надясно, отразявайки все по-ясно расисткия дневен ред на крайната десница и реториката за изключване на неевропейците.
Новият „Миграционен пакт“ на ЕС е пример за това. Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха временно споразумение по него пет дни преди Коледа. Роберта Метсола, председателят на Европейския парламент, го нарече „исторически ден“; правозащитни организации го нарекоха „бедствие“. На 8 февруари държавите-членки на ЕС го одобриха и сега предстои окончателното официално одобрение от Европейския парламент и Европейския съвет.
Разпоредбите, които ще въведе пактът, ще обхващат всички етапи от процеса на предоставяне на убежище: от проверка на търсещите убежище лица при пристигането им и събиране на биометрични данни до правила за определяне коя държава-членка е отговорна за обработката на молбите им. Разпоредбите, които имат за цел да „фундаментално променят начина, по който се справяме с миграцията и убежището“, обаче съдържат множество пропуски, които позволяват злоупотреби и допълнително засилване на насилствените политики по границите на ЕС.
Организациите за защита на правата посочиха, че пактът може да постави началото на задържането на лица, търсещи убежище, включително семейства с деца, в затворнически заведения; водят до повече насилие от страна на граничните власти; и позволяват депортиране в несигурни трети страни.
То няма да осигури безопасен и достоен път към процедурата за търсене на убежище, която би могла да спаси животи, и няма да предотврати повторението на трагедии като корабокрушението на Пилос. Вместо това, както отбелязва Amnesty International, новият пакт ще доведе до „нарастване на страданието на всяка стъпка от пътуването на човек, за да потърси убежище“ в Европа.
Освен това страни като Полша и Унгария отхвърлиха механизма за преместване, според който трябваше да приемат бежанци. Пактът им дава алтернативната възможност да плащат по 20 000 евро (21 550 долара) на бежанец; с други думи, те могат да изплатят пътя си към своите задължения съгласно европейското и международното право.
Това означава не само, че ще има още по-тежка тежест върху страните по външните граници на ЕС, но и че основните правни норми за защита на бежанците се подкопават.
Мрачно бъдеще за крепостта Европа
Като цяло пактът за миграцията отразява тенденцията в рамките на ЕС да стесни обхвата на международното право до степен, в която то да стане неуместно за тези, които е създадено да защитава.
Неуспешното въвеждане на обща европейска система за убежище с ясни правила и разпоредби, липсата на премахване на натиска от влизащите страни, допълнителното милитаризиране на граничния контрол и възлагането на проблема с миграцията на трети страни отразяват продължаващите усилия на ЕС да избягва задълженията си съгласно международното право спрямо търсещите убежище.
Дългосрочният ефект от игнорирането и омаловажаването на международните правни норми е потенциалният колапс на глобалната международна система, което би означавало края на режима на правата на човека, какъвто го познаваме.
Друг обезпокоителен аспект от политиката за убежище на Европейския пакт за миграцията е, че той дискриминира хората, търсещи убежище. ЕС обяви, че неговите разпоредби няма да важат за украинските бежанци. С други думи, Брюксел официално прилага международното право избирателно; тя открито заявява, че хората от определена раса заслужават път към безопасността, а други не.
Това е още по-възмутително, като се има предвид, че миграционният пакт има за цел да държи далеч хората, бягащи от конфликти и други кризи в Африка и Близкия изток, в които европейските страни често са пряко замесени.
Чрез ясното и официално разграничаване между това кой заслужава безопасен и законен път за търсене на убежище и миграция и кой не, ЕС създава опасен прецедент. Дискриминацията по отношение на правото да се иска закрила съгласно международното право и разпределянето на различни права за различни групи отваря вратата към законния апартейд.
Изглежда ЕС се е назначил за арбитър кой има право на живот и достойнство и кой не. Това е очевидно и в реакцията му към войната в Газа.
Европа си затвори очите за обвиненията в геноцид в Газа, докато европейските страни продължават да продават оръжия на Израел и повтарят възмутителния му аргумент за „правото му на самозащита“ от населението, което окупира.
Важно е да се отбележи, че сред най-пламенните произраелски сили в Европа е крайната десница, която използва войната в Газа, за да прокара своя дневен ред, да насърчава идеи за културна война и да избели своя антисемитизъм.
Подкрепата за крайната десница нараства в Европа и това не се дължи на „нелегалната миграция“, както твърдят някои служители на ЕС, като Илва Йохансон, комисар по вътрешните работи. Това е така, защото европейските „центристки консерватори“, като Мицотакис, прегърнаха дневния ред на крайната десница за собствените си тесни политически и икономически интереси.
Това със сигурност ще бъде отразено в предстоящите европейски парламентарни избори, насрочени за юни.
Ако няма задълбочено преразглеждане на антихуманната и нехуманна посока, която европейската политика и политики поемат, бъдещето на ЕС изглежда много мрачно. Както е сега, ние сме на прав път към Европа, където Виктор Орбан, Герт Вилдерс и Марин Льо Пенс ще имат много по-силна дума за това какво е на дневен ред и какво не.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
