Мнение: Аз съм учен по климата. Длъжен ли съм да ви плаша?
Бележка на редактора: Бележка на редактора: е почетен професор по геофизични и климатични опасности в University College London и автор на Възгледите, изразени в този коментар, са негови собствени. Прочетете повече тук.
Страхувате ли се от изменението на климата? Притеснявате ли се какъв свят завещаваме на нашите деца и внуци? По думите на научния писател и автор на „Необитаемата Земя“ Дейвид Уолъс-Уелс, „Колкото и добре да сте информирани, със сигурност не сте достатъчно разтревожени“.
Бих се изразил още по-силно.
Ако разрушаването на нашия някога стабилен климат не ви ужасява, значи не го разбирате напълно. Реалността е, че доколкото знаем и в естествения ход на събитията, нашият свят никога — в цялата си история — не се е нагрявал толкова бързо, колкото сега. Нито пък нивата на парникови газове в атмосферата някога са виждали такова рязко покачване.
Помислете за това за момент. През живота си преживяваме епизод на нагряване, който вероятно е уникален за последните 4,6 милиарда години.
Докато тези от нас, работещи в областта на науката за климата, знаят истинската картина и разбират последиците за нашия свят, повечето други не го знаят. И това е проблем - голям. В края на краищата не можем да действаме ефективно, за да се справим с кризата, ако не знаем нейната пълна дълбочина и степен.
Това, което се случва с нашия свят, ме плаши до смърт, но ако изкрещя бруталната, неподправена истина от покривите, това наистина ли ще стимулира вас и другите да се борите за планетата и бъдещето на вашите деца?
Бил Макгуайър
Това, което се случва с нашия свят, ме плаши до смърт, но ако изкрещя бруталната, неподправена истина от покривите, това наистина ли ще стимулира вас и другите да се борите за планетата и бъдещето на вашите деца? Или ще ви остави замръзнал като заек на фарове, убеден, че всичко е загубено? Това е абсолютно критичен въпрос.
Тъй като политиците и корпорациите не са в състояние или не желаят да предприемат действия достатъчно бързо, за да спрат емисиите, както изисква науката, всичко, което ни остава като учени по климата, е да се стремим да събудим обществеността да се опита да прокара - чрез урните и избора на потребителите - огромни промени, необходими за ограничаване на глобалното отопление.
Но ако го разкажем така, както е, ще свърши ли работа или бремето на истината ще бъде твърде тежко за понасяне?
Голямо психологическо проучване, публикувано от научното списание Lancet Planetary Health през 2021 г., установи, че повечето 16-25-годишни в 10 страни по света са умерено до изключително притеснени от изменението на климата, но повече от половината се чувстват претоварени и безсилни да действат. Изглежда разумно да се твърди на тази основа, че рисуването на още по-лоша картина няма да помогне. Но ако това е така, означава ли това, че не трябва да предоставяме на хората пълните факти, ако те са твърде страшни? Със сигурност не.
Всъщност не става дума за плашене или неплашене на хората, а за информирането им. Като учен по климата мое задължение е да ви разкажа какво се случва с нашия свят, независимо дали поражда страх или не.
Неуспехът да се направи това ще означава, че обществеността ще остане в неведение за истинския мащаб на извънредната климатична ситуация, което от своя страна може само да попречи на ангажираността и действията.
Това вече се превръща в проблем, тъй като много коментатори от дясната страна на политическия спектър, заедно с някои учени по климата, очернят като „обичащи“ всеки, който отбелязва най-лошите резултати от глобалното отопление. Подобно „успокояване“ на климата все повече заема мястото на отричането и може да бъде дори по-голям двигател на инерцията, отколкото на страха, тъй като омаловажава огромността на проблема – и като неизбежна последица, неотложността на действието.
Истината е, че хората могат да се страхуват, ако знаят, че все още има надежда и че могат да направят нещо, за да подобрят нещата или поне да спрат нещата да се влошават.
Проучване от 2022 г. на изследователи от Университета на Бат в Обединеното кралство установи, че страшните изображения на горски пожари и други свързани с климата катастрофи по света са особено ефективни за култивиране на безпокойство от климата, дефинирано от Американската психологическа асоциация като хроничен страх от екологична гибел. Вместо да доведе до бездействие обаче, проучването показа, че това може да бъде мотивираща сила, която да подтикне извадката от възрастни в Обединеното кралство да приемат мерки, които са помогнали за намаляване на емисиите.
Критично, авторите на изследването отбелязват, че реалността на изменението на климата трябва да се съобщава, без да се предизвиква чувство на безнадеждност - и това е ключът.
Един от начините за това е да се насърчат колективните действия. Много хора са ми казали, че се чувстват изолирани или че като личности не смятат, че могат да направят стойностна разлика.
Вземете нашия безплатен седмичен бюлетин
Моят отговор винаги е да се присъединя към група хора с подобно мислене и да работя с тях, за да стимулирам институционална и системна промяна. Във всеки случай това е имало стимулиращ ефект, заменяйки безнадеждността с надежда; инерция с действие.
Изводът е, че много неща в живота са страшни или тревожни, от ходенето на зъболекар до забелязването на потенциален признак на рак, но пренебрегването им почти неизменно води до нещо много по-лошо, случващо се надолу.
Изменението на климата не е по-различно. Всеки има право да знае фактите - страшни или не - така че да предостави възможност да действа въз основа на реалността на това, което правим на нашата планета, а не на някаква дезинфекцирана версия.
Вместо да води до бездействие, вярвам, че това може да бъде трансформиращо.
