Мнение: Аз съм учен по климата. Длъжен ли съм да ви плаша?

Бележка на редактора: Бележка на редактора:  е почетен професор по геофизични и климатични рискове в University College London и създател на  Възгледите, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете повече тук.

Страхувате ли се от изменението на климата? Притеснявате ли се какъв свят завещаваме на нашите деца и внуци? По думите на научния публицист и създател на „ Необитаемата Земя “ Дейвид Уолъс-Уелс, „ Колкото и добре да сте осведомени, сигурно не сте задоволително разтревожени “.

Бих се изразил още по-силно.

Ако разрушаването на нашия в миналото постоянен климат не ви ужасява, значи не го разбирате изцяло. Реалността е, че доколкото знаем и в естествения ход на събитията, нашият свят в никакъв случай — в цялата си история — не се е нагрявал толкоз бързо, колкото в този момент. Нито пък равнищата на парникови газове в атмосферата в миналото са виждали такова внезапно повишаване.

Помислете за това за миг. През живота си претърпяваме епизод на нагряване, който евентуално е неповторим за последните 4,6 милиарда години.

Докато тези от нас, работещи в региона на науката за климата, знаят същинската картина и схващат последствията за нашия свят, множеството други не го знаят. И това е проблем - огромен. В края на краищата не можем да действаме дейно, с цел да се оправим с рецесията, в случай че не знаем нейната цялостна дълбочина и степен.

Това, което се случва с нашия свят, ме плаши до гибел, само че в случай че изкрещя бруталната, неподправена истина от покривите, това в действителност ли ще подтиква вас и другите да се борите за планетата и бъдещето на вашите деца?

Бил Макгуайър

Това, което се случва с нашия свят, ме плаши до гибел, само че в случай че изкрещя бруталната, неподправена истина от покривите, това в действителност ли ще подтиква вас и другите да се борите за планетата и бъдещето на вашите деца? Или ще ви остави замръзнал като заек на фарове, уверен, че всичко е изгубено? Това е безусловно сериозен въпрос.

Тъй като политиците и корпорациите не са в положение или не желаят да подхващат дейности задоволително бързо, с цел да спрат излъчванията, както изисква науката, всичко, което ни остава като учени по климата, е да се стремим да събудим обществеността да се опита да прокара - посредством урните и избора на потребителите - големи промени, нужни за ограничение на световното отопление.

Но в случай че го разкажем по този начин, както е, ще свърши ли работа или бремето на истината ще бъде прекомерно тежко за понасяне?

Голямо психическо изследване, оповестено от научното списание Lancet Planetary Health през 2021 година, откри, че множеството 16-25-годишни в 10 страни по света са умерено до извънредно обезпокоени от изменението на климата, само че повече от половината се усещат претрупани и безсилни да работят. Изглежда рационално да се твърди на тази основа, че рисуването на още по-лоша картина няма да помогне. Но в случай че това е по този начин, значи ли това, че не би трябвало да предоставяме на хората цялостните обстоятелства, в случай че те са прекомерно страшни? Със сигурност не.

Всъщност не става дума за плашене или неплашене на хората, а за информирането им. Като академик по климата мое обвързване е да ви опиша какво се случва с нашия свят, без значение дали поражда боязън или не.

Неуспехът да се направи това ще значи, че обществеността ще остане в незнание за същинския мащаб на изключителната климатична обстановка, което от своя страна може единствено да попречи на ангажираността и дейностите.

Това към този момент се трансформира в проблем, защото доста коментатори от дясната страна на политическия набор, дружно с някои учени по климата, очернят като „ обичащи “ всеки, който отбелязва най-лошите резултати от световното отопление. Подобно „ усмиряване “ на климата от ден на ден заема мястото на отричането и може да бъде даже по-голям мотор на инерцията, в сравнение с страха, защото омаловажава огромността на казуса – и като неизбежна последица, неотложността на действието.

Истината е, че хората могат да се опасяват, в случай че знаят, че към момента има вяра и че могат да създадат нещо, с цел да подобрят нещата или най-малко да спрат нещата да се утежняват.

Проучване от 2022 година на откриватели от Университета на Бат в Обединеното кралство откри, че страшните изображения на горски пожари и други свързани с климата произшествия по света са изключително ефикасни за обработване на безпокойствие от климата, дефинирано от Американската психическа асоциация като продължителен боязън от екологична крах. Вместо да докара до безучастие обаче, изследването сподели, че това може да бъде мотивираща мощ, която да подтикне извадката от възрастни в Обединеното кралство да одобряват ограничения, които са помогнали за понижаване на излъчванията.

Критично, създателите на проучването означават, че действителността на изменението на климата би трябвало да се оповестява, без да се провокира възприятие на безизходност - и това е ключът.

Един от методите за това е да се насърчат груповите дейности. Много хора са ми споделили, че се усещат изолирани или че като персони не считат, че могат да създадат стойностна разлика.

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Моят отговор постоянно е да се причисля към група хора с сходно мислене и да работя с тях, с цел да подтиквам институционална и систематична смяна. Във всеки случай това е имало подтикващ резултат, заменяйки безнадеждността с надежда; инерция с деяние.

Изводът е, че доста неща в живота са страшни или тревожни, от ходенето на ортодонт до забелязването на евентуален симптом на рак, само че пренебрегването им съвсем непроменяемо води до нещо доста по-лошо, протичащо се надолу.

Изменението на климата не е по-различно. Всеки има право да знае обстоятелствата - страшни или не - тъй че да даде опция да работи въз основа на действителността на това, което вършим на нашата планета, а не на някаква дезинфекцирана версия.

Вместо да води до безучастие, имам вяра, че това може да бъде трансформиращо.