Мрачният свят на приложенията за незаконни заеми в Индия
На 12 август семейство в централния индийски град Бопал си направи селфи в дома си. След снимката бащата, Бхупендра Вишвакарма, даде на двамата си сина, на осем и три години, отровна напитка и той и съпругата му отнеха живота си, като се обесиха.
В своето предсмъртно писмо от четири страници 35-годишният Вишвакарма, който е работил в застрахователна фирма, пише, че е хванат в капан на цикъл на дългове от молби за кредити. Агентите за възстановяване го измъчваха от месеци и последното съобщение, което получи от тях, го преобърна.
В него се казваше: „Кажете му да върне заема; иначе днес ще го съблека гол и ще го кача в социалните мрежи.”
В предсмъртното си писмо Вишвакарма каза: „Днес ситуацията стигна до точката да загубя и работата си. Не виждам бъдеще за себе си и семейството си. Вече не съм достоен да показвам лицето си на никого. Как ще се изправя пред семейството си?“
Полицията е арестувала петима души, замесени в измамата, докато разследването продължава.
Историята на Вишвакарма не е уникална. Шивани Рават, 23-годишна рецепционистка в колеж в Делхи, се изправи пред собственото си изпитание. През юни 2023 г. тя кандидатства за заем от 4000 рупии ($48) чрез приложение, наречено „Kreditbe“,тъй като заплатата й беше забавена. Нейното искане за заем остава висящо, без получени средства. И все пак в рамките на една седмица тя започна да получава 10-15 обаждания с искане за 9000 рупии ($108) за изплащане.
Рават каза, че е казала на агентите по възстановяване, че не е получила пари в сметката си, „но те започнаха да използват обиден език. Когато спрях да отговарям на обажданията им, те започнаха да ми изпращат обидни съобщения.“
През август нейни колеги получиха манипулирани явни снимки на нея и семейството й, изпратени от представители на Кредитбе. Тя се опита да обясни ситуацията на колегите си, но на следващия ден нейният мениджър я помоли да напусне, защото присъствието й кара другите да се чувстват неудобно.
„След като загубих работата си, изпаднах в такава депресия, че дори имах мисли да сложа край на живота си“, призна Рават.
Al Jazeera се опита да се свърже с Kreditbe за коментар, но нямаше налична информация за фирмата и никой от представителите, които са се свързали с Rawat, вече не беше на разположение.
Името на Kreditbe е измама от легитимно приложение за заеми, наречено KreditBee, общ начин на действие за тези незаконни приложения за заеми, които често избират имена, подобни на реномирани марки, за да създадат усещане за автентичност.
И Vishwakarma, и Rawat са взели пари назаем от приложения за кредитиране, които предлагат заеми на потребителите с удобно, няколко щраквания и без обширната документация, която изисква традиционният банков заем. Парите се кредитират по сметката на кредитополучателя в рамките на няколко минути, за разлика от пет до седем дни, които отнемат банков заем за кредитополучатели, които отговарят на високата граница за допустимост.
Употребата на тези приложения се увеличи по време на пандемията, тъй като много бизнеси бяха затворени или намалени, значителен брой хора бяха безработни и имаха финансови затруднения.
Средните билети за заем в тези приложения варират между 10 000 рупии до 25 000 рупии ($120 до $300) с месечни лихвени проценти от 20 процента до 30 процента и такса за обработка, която може да бъде до 15 процента.
Представителите на приложението за заем обикновено започват процеса на възстановяване 15 дни след одобряването на заема. Въпреки това, в много случаи е известно, че те започват да тормозят хората само четири до шест дни след изплащането на заема, а в случая на Тивари това е дори преди тя действително да получи заема.
Според Акшай Баджпай, независим експерт по киберсигурност в Бопал, в момента в страната работят повече от 700 приложения за заеми, някои от които са индийски, но повечето са собственост на Китай и наемат индийци да ги управляват.
Докато някои от тях са откровени измамници и използват обещанието за бързи пари, за да получат такси от отчаяни търсещи заем, преди да изчезнат през нощта, други са в сива зона не само поради злонамерените методи, които използват, за да изнудват пари от невинни хора, но и защото не спазват правилата на централната банка за онлайн кредитиране, включително относно годишния лихвен процент, различни такси.
Резервната банка на Индия (RBI) също така ясно каза, че никоя кредитна институция не може да съхранява данни за клиенти, освен някои минимални данни, като име, адрес и данни за контакт на клиента. Нелегалните приложения обаче имат достъп до списъци с контакти и снимки, редактират ги и използват манипулирани изображения, за да изнудват кредитополучателите, за да си върнат парите.
Според проучване, проведено от CloudSek, софтуерна компания за киберсигурност, между 22 юли 2023 г. и 18 септември 2023 г. техните експерти са наблюдавали 55 измамни приложения за заеми, насочени към физически лица. Освен това те идентифицираха повече от 15 неясни шлюза за плащане, управлявани от лица от китайски произход, които предприеха тези стъпки, за да избегнат откриването.
Китайските приложения за заеми също използват този начин на действие в Югоизточна Азия и някои африкански нации. В държави, където хората са по-малко запознати с киберсигурността и измамите, хората стават лесни мишени за такива злонамерени дейности.
Създаване на страх
„Измамниците всяват страх в съзнанието на своите жертви, като използват различни тактики. Първоначално те могат да заплашват за достъп до списъка с контакти на жертвата и да извършват обаждания. Ако жертвата се съпротивлява, тя може да проникне във фотогалерията на жертвата, да манипулира изображения и да ги изпрати обратно“, обясни Правин Калайселван, основател на SaveThem India, неправителствена организация, която разпространява осведомеността за киберпрестъпността.
„Това предизвиква паника сред жертвите, което в крайна сметка ги кара да се съобразяват с исканията на измамниците за пари“, добави той.
През последните три години Loan Consumer Association (LCA), група от застъпници и социални работници, фокусирани върху борбата с неетичните практики за възстановяване от банки и приложения, помогна на почти 1800 души, заседнали в тези капани на незаконни приложения за заеми, както с консултации, така и помогнете им да подадат жалби в полицията.
Според Nikkhil Jethwa, експерт по кибербезопасност и основател на LCA, почти 90 процента от тези хора са се занимавали с клинична депресия и дистрес. Някои дори изпадаха в паника или започваха да треперят, когато телефоните им звъняха, спомня си той.
Ескалиране на жалби
Оплакванията относно цифровото кредитиране нараснаха, откакто министър-председателят Нарендра Моди постави страната в блокада през март 2020 г. в първите дни на пандемията от COVID-19, според данни от SaveThem India Foundation.
Тази година фондацията получи приблизително 29 000 жалби, пълни с ужасяващи истории за смущаващи обаждания и съобщения от представители на приложенията за кредити. Този брой се увеличи до около 76 000 през 2021 г. Те са получили 46 359 жалби през първите девет месеца на тази година.
Според проучване, проведено от LocalCircle от юли 2020 г. до юни 2022 г., 14 процента от анкетираните индийци са използвали молби за незабавен заем през последните две години. Петдесет и осем процента са се сблъскали с прекомерни лихвени проценти от 25 процента, а 54 процента от респондентите съобщават, че са преживели случаи на изнудване или злоупотреба с данни по време на процеса на събиране.
„Неподготвени държавни агенции“
В предсмъртното си писмо Вишвакарма пише, че е посетил Службата за киберпрестъпления в Бопал, но не е получил помощ от служителите.
Висш полицейски служител от Мадхя Прадеш, който отказа да бъде назован, тъй като не е упълномощен да говори с медиите, каза пред Ал Джазира, че полицията просто не е обучена да се справя с киберпрестъпленията.
„Много полицаи в киберполицейските участъци нямат дори основни познания за интернет, докато киберпрестъпниците са добре оборудвани с най-новите технологии. Ето защо повечето киберпрестъпления остават неразкрити“, каза той.
Интерактивният гласов отговор е друг инструмент, използван от измамниците, тъй като компаниите, които предлагат тази услуга, я предоставят без строга документация. Използва се за насочване към хора, които не са активни онлайн на сайтове като Facebook, където приложенията за заеми обикновено рекламират своите приложения, каза Калайселван.
По-голямата част от тези измамници използват виртуални номера от съседни държави като Бангладеш, Пакистан и Непал, което прави издирването им трудно.
„Измамниците с кредити се възползват от тези услуги, което затруднява залавянето на властите“, каза Калайселван.
Според експертите тези приложения обикновено имат имена, които включват ключови думи като „easy“, „loan“, „Aadhar“ и „emi“, което ги прави лесно откриваеми чрез онлайн търсения (Aadhar е уникалният 12-цифрен идентификатор, който хората в Индия трябва да се възползват от банкови услуги).
Освен това те популяризират услугите си в платформи като Facebook и в Google чрез своя AdSense, който позволява на собствениците на уебсайтове да показват насочени реклами, за да разширят потребителската си база. Когато тези приложения са изправени пред забрани или оплаквания, те често променят своите имена и други подробности, появявайки се отново с нова самоличност.
Измамниците в приложения за заеми изнудват пари чрез банкови сметки, но въпреки наличието на този запис, много малко измамници са задържани, каза Jethwa.
Една от причините е, че много малко индийци познават цифровите технологии. Според доклада за неравенството в Индия за 2022 г. на Oxfam само 38 процента от домакинствата в страната притежават цифрова грамотност.
„Правителството насърчава Дигитална Индия, но ни липсват инфраструктурата и програмите за киберграмотност за хората“, каза Джетва.
Взети мерки
През март Дирекцията по правоприлагане (ED) иззе движими активи на стойност 1,06 милиарда рупии (12,76 милиона долара) в Бенгалуру във връзка с финансови измами, извършени от китайски приложения за заеми.
От ED заявиха, че тези компании бързо са предложили краткосрочни заеми на обществеността чрез приложения за заеми и други канали, налагайки високи такси за обработка заедно с прекалено високи лихвени проценти. Те са възстановили суми от кредитополучателите чрез принудителни тактики, включително безмилостни телефонни заплахи и причиняване на емоционален стрес.
В доклад Google India заяви, че е премахнал повече от 3500 заявления за лични заеми от своя Play Store през 2022 г. поради неспазването им на правилата и разпоредбите. Тези приложения имаха незаконен достъп до потребителски данни, включително контакти и снимки.
През септември 2022 г. министърът на финансите на Индия Нирмала Ситараман каза, че RBI ще направи списък със законни приложения, а Министерството на електрониката и информационните технологии (MeitY) ще гарантира, че само тези одобрени приложения са налични в Google Play Store и Apple App Магазин.
На 7 февруари 2023 г., в отговор на парламентарен въпрос, Министерството на финансите каза, че е препратило бял списък с одобрени приложения за цифрово кредитиране до магазини за приложения като Google Play Store и Apple App Store. Това изявление обаче беше опровергано от местни медии, които съобщиха, че такъв списък не е бил изпратен.
Приблизително по същото време управителят на централната банка Шактиканта Дас каза, че приложенията за цифрово кредитиране не са под регулаторната компетентност на централната банка.
Същия месец правителството забрани 94 приложения за кредитиране, които включват имена като BuddyLoan, CashTM, Indiabulls Home Loans, PayMe, Faircent и RupeeRedee. Тези приложения са били маркирани от RBI по различни причини и много от тях са имали или китайски инвеститори, или са участвали в тормоз на кредитополучатели.
