Надпреварата за френски президент вижда бившия премиер Филип като ранен фаворит за победа над популистите

Остава една година, до момента в който Франция избере идващия си президент, огромният въпрос е кой може да избави изборите от борба на крайностите.

Засега и може би единствено към този момент отговорът е много явен. Това е някогашният министър-председател на президента Еманюел Макрон, Едуар Филип.

Последните изследвания на публичното мнение са съгласни, че 55-годишният дясноцентристки политик е единствената фигура, способна да победи извънредно десен претендент във втория тур на гласуването идващия май, без значение дали това е Марин льо Пен или нейният млад заместител Джордан Бардела.

При всеки различен сюжет на анкетата другият претендент би изгубил и Франция ще има популистко-десен държавен глава.

Филип също е в най-хубавата позиция да резервира твърдолевия претендент Жан-Люк Меланшон отвън балотажа, като по този метод отстрани сюжета - призрачен сън за бизнеса и Европейските сътрудници на Франция - на пряк избор сред твърдо ляво и твърдо дясно.

За последователите на Филип, който оглавява дребната партия Хоризонти, всичко това би трябвало да оправдае появяването му през идващите месеци като натурален претендент на френския десен център и да го насочи към победа.

Те очаквайте други кандидати от същото политическо пространство да признаят преднината на Филип към края на годината и да се отдръпват дипломатично от конкуренцията.

Тези противници включват някогашния центристки министър-председател Габриел Атал от Renaissance, който разгласи своята кандидатура в петък, и Бруно Ретайло от консервативните републиканци.

В особената френска система на гласоподаване всеки знае, че съществуването на прекалено много играчи в първия тур с голям брой претенденти на президентските избори идващия април е еднакво на политическо самоубийство.

С няколко претендента, които се борят за една и съща част от електората, гласът се разделя и пада от самото начало под квалификационната оценка за втори кръг – в който вземат участие единствено двамата водачи от първи кръг.

Това към този момент беше правилно в остарялата политика, където социалисти и голисти се биеха. Колко по-вярно е това в този момент, когато исторически обединения на дясно и ляво са засенчени от популистки сили по техните флангове?

И по този начин, с една година до края, Едуар Филип внимателно задвижва акцията си – имайки поради, че да си ранен любимец в президентската конкуренция постоянно е спънка, в сравнение с актив.

На среща в Реймс, източно от Париж по-рано този месец, той разгласи тримата си шефове на акцията, както и ясно изразен голистки избирателен девиз – France Libre (Свободна Франция).

Наклонявайки се ясно надясно по икономическите въпроси, той поддържа по-нататъшното оттегляне на възрастта за пенсиониране от сегашните 64 и закон за закрепване на уравновесени бюджети. И двата въпроса може да бъдат предмет на предварителни референдуми, в случай че той бъде определен идната година.

През юни той възнамерява да удари новините с новаторски информационен трик – да се излъчва в 1000 всекидневни във Франция за всеобща „ среща на жилището “. А на 5 юли в Париж той организира първия си протест като претендент.

Както вестник Le Monde сподели отстрани, Филип „ се надява, че конфликт сред него и Националното рали (RN) бързо ще бъде признат като рамка на изборите, като самият той е естествената преграда пред крайната десница да пристигна на власт “.

Проблемът е, несъмнено, че има толкоз доста непредвидими неща от в този момент до идващия май и е малко евентуално междинният интервал да протече толкоз безпрепятствено, колкото биха желали последователите на Филип.

Първо, няма гаранция, че неговите противници в дясноцентристкото пространство ще създадат почтеното нещо и отстъпи встрани.

Дори и да го създадат, те евентуално ще продължат акциите си допустимо най-дълго, създавайки разделения с Филип, които ще бъдат употребявани от същинските му съперници.

Засега предизвикването от страна на лявоцентристите – социалистите и съдружниците – наподобява нищожно. Те са разграничени както постоянно по отношение на това кой да изберат като претендент или претенденти и по какъв начин да го създадат. Напълно допустимо е четири или пет имена да попаднат в бюлетината.

Но не е невероятно и под опасност от изтриване главната левица да се събере към един претендент. Някой като евродепутата Рафаел Глюксман от дребната партия Place Publique може да се трансформира в събирателна точка за умерените лявоцентристки гласоподаватели и да ги отклони от Филип.

Съществува и дреболия за следствие за корупция, преди малко оповестено против Филип в неговата функционалност на кмет на северния пристанищен град Хавър. Неговият екип споделя, че обвиняванията в фаворизиране са погрешни и ще бъдат оспорвани на всяка крачка, само че те не могат да оказват помощ.

Най-важното обаче е, че всеки невъзмутим разбор на вероятностите на Филип би трябвало да признае, че политическият подтик във Франция преди изборите следващата година остава най-силен не в централната му позиция, а в крайностите – изключително в вярно.

Антиелитарните настроения, икономическата неустановеност, обществените напрежения и намаляващите публични услуги са подготвили почвата за претенденти за радикална смяна.

За тях Филип е лесна цел, тъй като явно е фигура от остарялата властова система. Министър-председател от 2017 година до 2020 година, той вечно е жигосан за враговете си като макронит.

На 7 юли – два дни след митинга на Филип в Париж – ще се състои огромното събитие в предварителната акция на Франция, когато бъде произнесена присъдата от апелативен съд по процеса на RN за пари от Европейски Съюз и Франция ще научи дали Марин Льо Пен е изумена с недопустимост и по този метод не може да се кандидатира през идната година.

Всички анкети сочат, че това дали тя може или не е от огромно значение, защото медийно разбиращият Джордан Бардела реализира даже по-добър резултат от нея.

Но това ще се удостовери ли, когато стартира тежката акция в ход?

Съобщено е, че Филип се надява на кандидатурата на Бардела, защото счита, че неопитността на 30-годишния юноша скоро ще стартира да си личи, до момента в който Льо Пен, на 57, е корав избирателен боец с надълбоко съгласие с гласоподавателите в цялата страна.

RN е националистическа партия, която желае да ограничи имиграцията, да вземем за пример като спре фамилиите да се причисляват към служащи мигранти и приключи правото на поданство за всички, родени на френска земя. Поне публично партията желае да понижи възрастта за пенсиониране до 62 години.

Що се отнася до твърдолявата France Unbowed (LFI), нейният водач Жан-Люк Меланшон се разгласи за претендент по-рано този месец, като едно от първите му дейности като президент даде обещание да унищожи медийните империи на френски милиардери като Винсент Boloré.

Призовавайки за солидни нови налози върху огромния бизнес и отвод от разпоредбите на Европейски Съюз, 70-годишният някогашен министър построи страхотна база за поддръжка в „ нова Франция “ на граничните региони с високо имиграция – предградията на френските градове – и измежду лишените от вероятност, приключили университет млад.

Като претендент през 2022 година, той беше на косъм да се класира за втория тур против Еманюел Макрон и има вяра, че ориста му е да се изправи против крайната десница. „ Когато останалите си отидат, ще бъдем аз и тя “, сподели той.

Но в тази „ борба на крайностите “ – популистка левица против популистка десница – за президентството на френската република, всички социологически изследвания демонстрират, че ще има един явен победител: и това не е Жан-Люк Mélenchon.