Нарастващата изолация на Израел на Нетаняху
Международният натиск върху поведението на израелското правителство във войната му в Газа се засилва. Миналата седмица прокурорът на Международния наказателен съд обвини премиера Бенямин Нетаняху и неговия министър на отбраната, заедно с лидерите на Хамас, във военни престъпления - което предизвика възмущение от страна на Израел и най-големия му съюзник САЩ. Международният съд нареди на Израел да спре нападението си над град Рафа в южната част на Газа. Междувременно Ирландия, Норвегия и Испания се ангажираха да признаят палестинската държавност - символичен удар срещу израелски лидер, който се противопоставя на всякакви разговори за решение за две държави.
Това трябва да бъде сигнал за събуждане, момент за умерените израелци да осъзнаят, че въпреки световното съчувствие към ужасяващото нападение на Хамас от 7 октомври, действията на крайнодясното им правителство водят страната до по-голяма изолация.
След като Карим Хан, прокурорът на МНС, поиска заповеди за арестите на израелски лидери, както и на трима лидери на Хамас, израелски и американски служители го обвиниха, че приравнява действията на демократично избрано правителство с тези на терорист организация. Президентът Джо Байдън гневно заяви, че „няма никаква еквивалентност – никаква – между Израел и Хамас“.
Кандидатурите на Хан обаче, подкрепени от шестчленна експертна комисия, включително американо-израелски съдия, не бяха одобрени сравнения или отстояване на еквивалентност между двете страни. Вместо това те заключиха, че има доказателства, че както израелските лидери, така и лидерите на Хамас са отговорни по различни начини за престъпления съгласно международното хуманитарно право. Прилагането на закона само към едната страна би изглеждало избирателно правосъдие. Единственият друг вариант беше да не се действа срещу нито един от двамата.
Твърденията, че служителят на МНС отрича правото на самоотбрана на Израел, са също така погрешни. Заявлението на Хан признава това право, но казва, че е трябвало да бъде упражнено по начин, съвместим с правилата на войната. В него се твърди, че висшите лидери на Израел са използвали глада като метод на война и колективно наказание на обсаденото цивилно население на Газа - което те категорично отричат. Съдиите на ICC ще решат дали са съгласни, че доказателствата са достатъчни, за да заслужат издаването на заповеди.
Заявленията на ICC се стремят да покажат, че законите за конфликт се прилагат за избрани лидери и техните въоръжени сили, както и за автократи и не -държавни или терористични актьори. Те могат да помогнат за укрепване на доверието в съд, чийто първоначален фокус върху Африка доведе до обвинения, че е насочен само към развиващите се страни.
Действията на съдилищата са удар за еврейската държава, все още травматизирана от зверствата на Хамас. Първоначалната реакция на мнозина, включително политическата опозиция, беше да се обединят в подкрепа на Нетаняху. И все пак международният натиск върху хуманитарната катастрофа в Газа подчертава степента, в която премиерът на Израел и ултрадесните екстремисти, от които той зависи, за да задържат заедно управляващата си коалиция, правят още по-трудно дори за съюзниците да я подкрепят.
Партньорите на Израел са разочаровани от съпротивата на Нетаняху да позволи повече помощ в опустошената Газа и от решимостта да продължи офанзивата в Рафа — където повече от 1 милион души са потърсили убежище. Те също са разгневени от отказа му да създаде жизнеспособен постконфликтен план за ивицата; неуспеха му да овладее вилнеещите еврейски заселници в окупирания Западен бряг; и отхвърлянето на Израел на плановете на администрацията на Байдън да предприеме стъпки към решение с две държави. Това е единственият начин да се осигури на Израел дългосрочната сигурност, от която се нуждае.
Израел не е страна по Международния наказателен съд, чиито съдии могат да отхвърлят искането на Хан, а МС няма средства да наложи разпореждането си . Но фактът, че Израел се оказа в тази позиция, подчертава степента, в която Нетаняху се превърна в пасив за страната си. Той обещава пълна „победа“, но неговата офанзива в Газа изглежда затънала с ключови цели, които не са постигнати. Повече от всякога Израел се нуждае от отговорно, трезво лидерство, което настоящият министър-председател не желае и не е в състояние да осигури.
