Нарастващата изолация на Израел на Нетаняху
Международният напън върху държанието на израелското държавно управление във войната му в Газа се ускорява. Миналата седмица прокурорът на Международния углавен съд упрекна премиера Бенямин Нетаняху и неговия министър на защитата, дружно с водачите на Хамас, във военни закононарушения - което провокира отвращение от страна на Израел и най-големия му съдружник Съединени американски щати. Международният съд подреди на Израел да спре нападението си над град Рафа в южната част на Газа. Междувременно Ирландия, Норвегия и Испания се ангажираха да признаят палестинската държавност - алегоричен удар против израелски водач, който се опълчва на всевъзможни диалози за решение за две страни.
Това би трябвало да бъде сигнал за пробуждане, миг за умерените израелци да осъзнаят, че макар международното състрадание към ужасяващото нахлуване на Хамас от 7 октомври, дейностите на крайнодясното им държавно управление водят страната до по-голяма изолираност.
След като Карим Хан, прокурорът на МНС, изиска заповеди за арестите на израелски водачи, както и на трима водачи на Хамас, израелски и американски чиновници го упрекнаха, че приравнява дейностите на демократично определено държавно управление с тези на терорист организация. Президентът Джо Байдън яростно съобщи, че „ няма никаква равностойност – никаква – сред Израел и Хамас “.
Кандидатурите на Хан обаче, подкрепени от шестчленна експертна комисия, в това число американо-израелски арбитър, не бяха утвърдени съпоставения или отстояване на равностойност сред двете страни. Вместо това те заключиха, че има доказателства, че както израелските водачи, по този начин и водачите на Хамас са виновни по разнообразни способи за закононарушения според интернационалното филантропично право. Прилагането на закона единствено към едната страна би изглеждало изборно правораздаване. Единственият различен вид беше да не се работи против нито един от двамата.
Твърденията, че служителят на МНС отхвърля правото на самозащита на Израел, са също по този начин неправилни. Заявлението на Хан признава това право, само че споделя, че е трябвало да бъде упражнено по метод, съчетаем с разпоредбите на войната. В него се твърди, че висшите водачи на Израел са употребявали глада като способ на война и групово наказване на обсаденото цивилно население на Газа - което те изрично отхвърлят. Съдиите на ICC ще решат дали са съгласни, че доказателствата са задоволителни, с цел да заслужат издаването на заповеди.
Заявленията на ICC се стремят да покажат, че законите за спор се ползват за определени водачи и техните въоръжени сили, както и за автократи и не -държавни или терористични артисти. Те могат да оказват помощ за подсилване на доверието в съд, чийто първичен фокус върху Африка докара до обвинявания, че е ориентиран единствено към разрастващите се страни.
Действията на съдилищата са удар за еврейската страна, към момента травматизирана от зверствата на Хамас. Първоначалната реакция на мнозина, в това число политическата съпротива, беше да се обединят в поддръжка на Нетаняху. И въпреки всичко интернационалният напън върху филантропичната злополука в Газа акцентира степента, в която министър председателят на Израел и ултрадесните екстремисти, от които той зависи, с цел да задържат дружно ръководещата си коалиция, вършат още по-трудно даже за съдружниците да я поддържат.
Партньорите на Израел са разочаровани от съпротивата на Нетаняху да разреши повече помощ в опустошената Газа и от решимостта да продължи офанзивата в Рафа — където повече от 1 милион души са потърсили леговище. Те също са ядосани от отхвърли му да сътвори жизнерадостен постконфликтен проект за ивицата; неуспеха му да овладее вилнеещите еврейски заселници в окупирания Западен бряг; и отхвърлянето на Израел на проектите на администрацията на Байдън да предприеме стъпки към решение с две страни. Това е единственият метод да се обезпечи на Израел дълготрайната сигурност, от която се нуждае.
Израел не е страна по Международния углавен съд, чиито съдии могат да отхвърлят настояването на Хан, а Министерски съвет няма средства да наложи разпореждането си. Но фактът, че Израел се оказа в тази позиция, акцентира степента, в която Нетаняху се трансформира в пасив за страната си. Той дава обещание цялостна „ победа “, само че неговата атака в Газа наподобява затънала с основни цели, които не са реализирани. Повече от всеки път Израел се нуждае от отговорно, трезво водачество, което актуалният министър-председател не желае и не е в положение да обезпечи.
