Носителите на Международен Букър „в еуфория“, след като се противопоставиха на шансовете

Букмейкърите го нарекоха неправилно. Шансовете Кайрос да завоюва Международната премия Букър за 2024 година бяха 15/2 — финален в листата с шест книги.

Междувременно петимата съдии реализираха бързо „ забележителен консенсус “, сподели техният ръководител Елинор Вахтел. Разискванията бяха осъществени и изчистени за рекордно късия половин час.

Срещам се с писателката Джени Ерпенбек и нейния преводач Майкъл Хофман в централен Лондон сутринта, откакто им беше връчена мечтаната премия за художествена литература, преведена на британски. Те са „ еуфорични “, грее Ерпенбек, макар мрачното време, напомнящо сивата берлинска зима. Тя и Хофман бяха откровено сюрпризирани да получат трофеите, които идват с награден фонд от 50 000 английски лири, разпределени поравно сред създателя и преводача, както и предстоящото „ подскачане на Букър “ в продажбите. Въпреки че не са непознати за премиите – тя завоюва Независимата премия за задгранична фантастика за 2015 година, предходник на Международния Букър, за „ Краят на дните “ (2015) – „ постоянно се пробвате да сте готови да не получите [награда] “, Ерпенбек споделя. „ И тогава, когато го схванеш, в действителност не можеш да повярваш. “

Четвъртият разказ на Ерпенбек и първата от нейните книги, преведена от Хофман, „ Кайрос “ е алегорична история за спекулация, която се развива през май-декември в Източен Берлин в края на Германска демократична република. Извънбрачното усложнение сред 19-годишната студентка Катарина и Ханс, петдесетгодишен публицист, стартира сладко, само че се трансформира в насила, до момента в който ревността му придобива садистичен поврат.

В Кайрос „ Ерпенбек ви кани да направете връзката сред тези определящи поколението политически развития и тази опустошителна, даже брутална любовна спекулация, поставяйки под въпрос природата на ориста и свободата на избор “, сподели Вахтел. „ Подобно на Германска демократична република, стартира с оптимизъм и доверие и по-късно се разплита толкоз зле. “

Въпреки че критикът Джеймс Ууд я назова „ най-видната и сериозна немска писателка на своето потомство “, Ерпенбек стигна единствено до главното интернационално внимание, когато Go, Went, Gone (преведено от Сюзън Бернофски) беше включен в дългия лист за Международната премия Букър 2018. Хофман, както се случва, беше в журито през тази година. „ Излязох от губещата страна и мисля, че това евентуално е ориста ми в живота “, споделя той. " Вече не! " майтапи Ерпенбек.

Човешките същества също би трябвало да станат дейни и да сграбчен този късмет и техния миг и се възползвайте от него по най-хубавия метод

Поет и критик с брадвичка, Хофман е превел повече от 80 книги от немски – той в действителност е „ изгубил броя “, само че е „ извънредно доста ”. През 1995 година той също печели премията Independent Foreign Fiction за превода на романа на татко си Герт Хофман, The Film Explainer. Въпреки че е роден в Западна Германия и е получил обучение в Обединеното кралство, родителите на Хофман са източногерманци, което накара Кайрос да резонира.

Може би по-малко самоукротим от други преводачи, „ Не ми харесва да мисля, че човек безусловно би трябвало “ няма да бъде чут “, признава той. „ Когато ме вземете, получавате и критик, и преводач. А може би ще получите и стихотворец. “

„ Надявах се на поета, а не на рецензия “, смее се Ерпенбек.

Ерпенбек също произлиза от семейство на интелектуалци – тя майката Дорис Килиас е преводач от арабски; нейните баба и дядо по бащина линия бяха писатели и участваха в кино; а татко й е мъдрец. Родена през 1967 година, същата година като Катарина, тя израства на един хвърлей от Стената в Източен Берлин. Въпреки че огромна част от работата й е изследвала немската история на 20-ти век, лиши време, с цел да може да опише задълбочено обединяването, споделя тя. „ Понякога се нуждаете от известно разстояние, с цел да погледнете нещата, които сте претърпели. “

Kairos — който обгръща 80 години немска история през очите на двойката — улавя разделянето сред поколенията в Германия по време на обединяването. Ханс е бил горделив член на Хитлеровата юноша, преди да се реалокира в Германска демократична република в отговор на фашизма на татко си. Междувременно Катарина е израснала в сянката на войната и се усеща удобно с живота си при социализма. Обединението показва разнообразни благоприятни условия за двойката: „ Тя гледа напред “, споделя Ерпенбек, до момента в който „ той постоянно гледа обратно “.

Дори за Катарина обаче обединяването е по-нюансирано от груповия роман за триумфа на демокрацията би разрешила. Кайрос обаче „ надалеч не е носталгичен “, споделя Ерпенбек. Нейната цел беше да подчертае грешките, позволени при разпадането на системата, които остават последица в този момент, когато крайнодясната партия " Алтернатива за Германия " има мощна поддръжка в Източна Германия - резултат, съгласно нея, от лишаването от власт на източните поданици при реорганизирането на страната когато е включен във Федералната република през 1990 г. 

Триумфът на Кайрос в Лондон е в контрастност с това, че той не е включен в дългия лист за главните литературни награди на Германия, нещо, което Ерпенбек приписва на западняците, които преобладават огромна част от културния истаблишмънт, отхвърлящ изтока немски предмети. Темите на книгата обаче резонират по-широко, отразявайки миналогодишния победител, Time Shelter, написан от Георги Господинов и преведен от Анджела Родел, чието деяние също се развива по време и след рухването на Желязната завеса, както и други скорошни книги преглежда живота при и след комунизма.

Ерпенбек, който също режисира опери и пиеси, разказва построяването на Кайрос с музикални термини. „ Това е колаж от мислене, казване и безмълвие “, споделя тя за архитектурата на книгата.

„ Има най-малко шест пласта: той споделя, тя казва; той мисли, тя мисли; той помни какво сподели тя и тя помни какво сподели той. Имате толкоз доста гласове в книгата, даже в случай че основните герои са единствено двама. “

Тя също по този начин смесва времена, с цел да управлява ритъма и да комуникира „ тези пластове време “. Немското историческо настояще, преведено на британски в настоящо време, позволява на читателя да „ влезе в центъра на нещата, само че също и да форсира. Това е като ускорение “, изяснява тя. „ И не под надзор “, намесва се Хофман. Като любовна спекулация или колабираща политическа система.

Кайрос е името на гръцки господ, както и думата за сериозен миг – когато „ боговете откриват или оферират опция “, изяснява Ерпенбек. „ Но хората също би трябвало да станат дейни и да сграбчен този късмет и своя миг и да се възползват оптимално от тях. “ Въпреки че заглавието се отнася до Mauerfall — рухването на Стената — и инцидентната среща на двойката в рейс, премията „ също е благополучен миг “, споделя Ерпенбек. „ Но моментът не е историята. Историята е доста по-дълга.

Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Фейсбук на и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате