Новите мигранти се сблъскват със страх и самота. Град в Големите равнини има легендарна мрежа за подкрепа
Бременната Саймън се опитваше да прикрие отчаянието си всяка сутрин, когато малките й деца питаха: „Къде е татко?“
На милиони мигранти, които имат прекосили южната граница на САЩ през последните няколко години, слизайки от автобуси с хрътки на места в Америка, подобни чувства могат да бъдат постоянни спътници. Това, което Саймън щеше да намери в този непретенциозен град с малко повече от 11 400 жители обаче, беше общност, която я привлече, свързвайки я с правен съвет, благотворителни организации, училища и скоро приятели, уникална мрежа за подкрепа, изградена от поколения имигранти.
В този малък град мигрантите изграждат спокоен живот, далеч от големите градове като Ню Йорк, Чикаго и Денвър, които се борят да настанят търсещи убежище, и от залите на Конгреса, където бъдещето им се обсъжда в преговори.
Общността на мигрантите във Форт Морган се превърна в благодат за новодошлите, почти всички от които пристигат от опасни пътувания към нови предизвикателства: преследване на дела за убежище; намиране на заплата, достатъчно голяма за храна, адвокат и покрив; настаняване на децата им в училище; и преодоляване на езикова бариера, докато е изправен пред заплахата от депортиране.
Объединените нации използваха общността, на 80 мили (129 километра) западно от Денвър, като казус за интеграция на бежанци в селските райони, след като хиляда сомалийци пристигнаха да работят в месопреработвателни предприятия в края на 2000-те години. През 2022 г. масови групи изпратиха мигранти, живеещи в мобилни домове, в Конгреса, за да разкажат историите си.
През последната година още стотици мигранти пристигнаха в окръг Морган. Повече от 30 езика се говорят в единствената гимназия във Форт Морган, която разполага с преводачи за най-разпространените езици и телефонна услуга за други. В неделя испански се чува от амвоните на шест църкви.
Демографската промяна през последните десетилетия принуди общността да се адаптира: Местните организации провеждат месечни групи за подкрепа, обучават ученици и възрастни за техните права, учат другите как да шофират, гарантират, че децата са в училище и насочват хората към имиграционни адвокати.
Самата Саймън сега разказва историята си на тези, които слизат от автобусите. Общността не може да се отърве от тежестта, но може да я направи по-лека.
„Не е като у дома, където родителите ти и цялото ти семейство са около теб“, казва Саймън на онези, които среща в хранителните магазини и училищните опашки. „Ако се сблъскате с проблем, трябва да намерите собственото си семейство.“
Работата се разрасна на фона на преговорите във Вашингтон, окръг Колумбия, за сделка, която може да затегне протоколите за убежище и да засили правоприлагането на границите.
В неотдавнашна неделя групи за застъпничество организираха посада, мексикански празник на библейските Йосиф и Мария, които търсят подслон за Мария, за да родят, и са отхвърлени, докато не им бъде дадена конюшнята.
Преди да тръгнат по улицата, пеейки адаптация на песен, в която мигранти търсят подслон вместо Джоузеф и Мария, участниците подписаха писма, призоваващи двамата сенатори демократи от Колорадо и републиканския представител на САЩ Кен Бък да отхвърлят по-строгите правила за убежище.
Преди един век именно производството на захарно цвекло доведе немската и руската миграция в района. Сега много мигранти работят в млекопреработвателни предприятия.
Когато фирмите в района бяха нападнати няколко пъти през 2000-те години, приятели изчезнаха за една нощ, местата останаха празни в училищата и се отвориха празнини във фабричните линии.
„Това наистина промени разбирането за това колко дълбоко са вкоренени мигрантите в общността“, каза Дженифър Пайпър от American Friends Service Committee, който организира празника на посада.
Гуадалупе „Лупе“ Лопес Чавес, който пристигна в Само САЩ през 1998 г. от Гватемала на 16-годишна възраст прекарва дълги часове в работа с мигранти, включително помагайки да свърже Саймън с адвокат, след като съпругът й беше задържан.
Една неотдавнашна събота Лопес Чавес седеше в офиса с ниски тавани на One Morgan County, почти 20-годишна миграционна организация с нестопанска цел. В сгъваем стол Мария Рамирес претърси папки от ноември 2023 г., когато пристигна в САЩ.
Рамирес избяга от централно Мексико, където насилието на картела отне живота на по-малкия й брат, и попита Лопес Чавес как биха могли да получат здравни грижи. 4-годишната дъщеря на Рамирес — която подскача зад майка си, издухвайки мехурчета и пукайки тези, които се приземиха в кафявите й къдрици — има белодробно заболяване.
Рамирес каза, че би работила навсякъде, за да се премести от живите стая, в която спят, само с одеяло на пода като възглавница.
В офисите, наподобяващи любимото общо пространство на хостел, Лопес Чавес предупреди Рамирес да се консултира с адвокат, преди да кандидатства за здравни грижи. Седящи настрани Рамирес бяха двама установени мигранти, предлагащи подкрепа и съвети.
„Много неща, които сте чували в Мексико (за САЩ), са, че не можете да ходите по улиците, трябва да живеете в сенки, ще бъдете мишена“, каза Рамирес. „Красиво е да влезеш в общност, която е обединена.“
Лопес Чавес работи с нови мигранти, защото си спомня как оковите щракаха около глезените й, след като беше спряна за нарушение на правилата за движение през 2012 г. и предадена на имиграционната служба на САЩ властите.
„Просто исках да напусна там, защото никога преди не съм била в клетка“, каза Лопес Чавес в интервю, очите й се напълниха със сълзи.
В нея на първото съдебно заседание Лопес Чавес и съпругът й стояха сами. На второто й изслушване, след като Лопес Чавес беше свързана с общността, тя беше заобиколена от нови приятели. Тази стена от подкрепа й позволи да държи брадичката си изправена, докато се бореше с имиграционния си случай преди да му бъде предоставено пребиваване миналата година.
Лопес Чавес сега работи, за да култивира тази сила в общността.
„Не искам повече семейства да преминават през това, през което минахме ние, ”, каза Лопес Чавес, който също насърчава другите да разказват своите истории. „Тези примери дават на хората идеята: ако те могат да управляват своя случай и да спечелят, може би и аз мога.”
Във Форт Морган, влакови релси разделят парк за мобилни къщи, където живеят много мигранти, и по-старите домове в града. Някои по-възрастни мигранти смятат, че новопристигналите получават по-добро отношение от страна на САЩ и смятат, че това е несправедливо. Общността не може да разреши всяко предизвикателство и не е поставила последната тухла върху културните мостове между различните общности.
Но на събитието posada, претъпкано в офисите на One Morgan County, уверенията на общността се показа през очите на купонджиите, докато деца в културни регалии танцуваха традиционни мексикански танци.
Сред онези, които подскачаха из дългата стая, беше 7-годишният Франциско Матео Симон. Той не си спомня пътуването до САЩ, но майка му Магдалена го помни.
Тя си спомня колко зле му стана, докато го носеше последните мили до границата. Сега той изплюва факти за броненосци между издатините на идващите предни зъби в техния мобилен дом, след което посочва любимия си орнамент върху тяхната бяла пластмасова коледна елха.
„Това е нашето чисто ново дърво“, каза майка му, докато голямата й дъщеря упражняваше английски с детска книжка.
„Ново е“, повтори тя, „Това е първото ни ново дърво, защото в миналото сме имали дървета само от магазина за втора употреба.“
___
Бедайн е член на корпуса на Associated Press/Report for America Statehouse News Initiative. Доклад за Америка е програма за национални услуги с нестопанска цел, която поставя журналисти в местните редакции, за да докладват по скрити теми.
