Няма безопасно място за деца в Газа

Прекарах последната седмица в Газа, където станах очевидец на ужасна обстановка, която се трансформира в пагубна.

Докато посетих подслон на юг, срещнах разселено семейство, което обезверено искаше да откри мляко за дребното си бебе, чиято майка беше умряла, затрупана под руините. Срещнах деца, които се редяха на опашка със стотици други за една тоалетна. Срещнах сътрудници, работещи героично за оказване на помощ в подслон, където самите те потърсиха леговище. Тези истории за неописуемо страдалчество са за жалост норма в Газа, където 1,8 милиона души – съвсем 80 % от популацията – в този момент са без дом и търсят леговище, където могат.

Седемдневната пауза в борбите обезпечи известно облекчение за фамилиите, позволявайки им да търсят храна, да търсят близки, да си починат от безмилостните бомбардировки. Но това беше кратковременно.

Като филантропични дейци работихме неуморно, с цел да докараме повече камиони, да осигурим сериозни доставки на стотиците хиляди хора, които към момента са на север, и да ги раздадем на децата и техните фамилии, търсещи леговище в приютите. И въпреки всичко това към момента не беше задоволително, с цел да отговори на потребностите на 2,3 милиона души, които се нуждаят от животоспасяваща помощ.

С разпространяването на новините рано в петък сутринта, че паузата е завършила, очакванията за дефинитивно преустановяване на огъня се трансфораха в обезсърчение. Отново коли за спешна помощ транспортираха потърпевши до болничното заведение и на към този момент разселените фамилии беше подредено да се реалокират още веднъж.

За да се реалокират в зони, които не могат да ги поемат.

За да се преместите в региони, които нямат подобаваща инфраструктура като вода и канализация, заслон или достъп до съществени услуги.

Да се ​​движите, когато има продължаващи въздушни удари, обстрел и боеве. И през пътища, толкоз мощно развалени и осеяни с парчета от паднали здания, че пътуването с възрастни, заболели или хора с увреждания е съвсем невероятно.

За да се придвижите до зони, които не са безвредни. Защото действителността е, че на никое място в Газа не е безвредно.

Вместо да подсигуряват сигурността и оцеляването на фамилиите, заповедите на Израел да се реалокират просто им дават опция да умрат по различен метод, другаде. Това, което видях и чух по време на престоя си в Газа, удостовери убеждението ми, че там няма такова нещо като „ безвредна зона “.

Също по този начин е срещу интернационалното филантропично право насилственото разселване на население.

Малко дете може да не схваща какво се случва, само че вижда разрушението към себе си. Те виждат, когато техните домове, учебни заведения и общности са разрушени. Те чуват всичко, което се случва към тях, въздушните удари, виковете за помощ. И те усещат ужаса, несигурността и безпомощността.

Хуманитарните организации са принудени да създадат всичко допустимо, с цел да защитят правата и да запазят живота на всички цивилни, изключително на децата. Ние се ръководим от филантропичните правила, с цел да защитим най-уязвимите и да защитим човечеството. Очакваното разширение на военните интервенции в южните градове като Хан Юнис би имало пагубни филантропични последствия за децата, усложнени от актуалните ограничавания и спънки, които ни пречат да вършим работата си.

Не можем да стоим със скръстени ръце и да гледаме по какъв начин се разиграва ужасът в Газа. Международната общественост би трябвало да поддържа интернационалното право, световният учреден на правила ред, който е предопределен да предотврати самите нарушавания, на които сме очевидци.  

Има единствено едно вярно нещо, което би трябвало да извършите: да осигурите дефинитивно преустановяване на огъня, с цел да отбраните всички цивилни, и безграничен достъп за филантропични организации, с цел да доставят помощ на всички деца в Газа. Неуспехът ни да го създадем би бил с цената на живота, очакванията и бъдещето на всички деца в района, осъждайки ги да бъдат хванати в клопката на непрестанен цикъл на принуждение.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.