Няма безопасно място за деца в Газа
Прекарах последната седмица в Газа, където станах свидетел на ужасна ситуация, която се превърна в катастрофална.
Докато посетих приют на юг, срещнах разселено семейство, което отчаяно искаше да намери мляко за малкото си бебе, чиято майка беше починала, затрупана под развалините. Срещнах деца, които се редяха на опашка със стотици други за една тоалетна. Срещнах колеги, работещи героично за оказване на помощ в приют, където самите те потърсиха убежище. Тези истории за неописуемо страдание са за съжаление норма в Газа, където 1,8 милиона души – почти 80 процента от населението – сега са без дом и търсят убежище, където могат.
Седемдневната пауза в битките осигури известно облекчение за семействата, позволявайки им да търсят храна, да търсят близки, да си починат от безмилостните бомбардировки. Но това беше краткотрайно.
Като хуманитарни дейци работихме неуморно, за да докараме повече камиони, да осигурим критични доставки на стотиците хиляди хора, които все още са на север, и да ги раздадем на децата и техните семейства, търсещи убежище в приютите . И все пак това все още не беше достатъчно, за да отговори на нуждите на 2,3 милиона души, които се нуждаят от животоспасяваща помощ.
С разпространението на новините рано в петък сутринта, че паузата е приключила, надеждите за окончателно прекратяване на огъня се превърнаха в отчаяние. Отново линейки транспортираха пострадали до болницата и на вече разселените семейства беше наредено да се преместят отново.
За да се преместят в зони, които не могат да ги поемат.
За да се преместите в райони, които нямат подходяща инфраструктура като вода и канализация, подслон или достъп до основни услуги.
Да се движите, когато има продължаващи въздушни удари, обстрел и боеве. И през пътища, толкова силно повредени и осеяни с отломки от паднали сгради, че пътуването с възрастни, болни или хора с увреждания е почти невъзможно.
За да се придвижите до зони, които не са безопасни. Защото реалността е, че никъде в Газа не е безопасно.
Вместо да гарантират безопасността и оцеляването на семействата, заповедите на Израел да се преместят просто им дават възможност да умрат по друг начин, другаде. Това, което видях и чух по време на престоя си в Газа, потвърди убеждението ми, че там няма такова нещо като „безопасна зона“.
Също така е против международното хуманитарно право насилственото разселване на население.
Малко дете може да не разбира какво се случва, но вижда разрушението около себе си. Те виждат, когато техните домове, училища и общности са разрушени. Те чуват всичко, което се случва около тях, въздушните удари, виковете за помощ. И те чувстват ужаса, несигурността и безпомощността.
Хуманитарните организации са принудени да направят всичко възможно, за да защитят правата и да запазят живота на всички цивилни, особено на децата. Ние се ръководим от хуманитарните принципи, за да защитим най-уязвимите и да защитим човечеството. Очакваното разширяване на военните операции в южните градове като Хан Юнис би имало катастрофални хуманитарни последици за децата, усложнени от настоящите ограничения и пречки, които ни пречат да вършим работата си.
Не можем да стоим със скръстени ръце и да гледаме как се разиграва ужасът в Газа. Международната общност трябва да поддържа международното право, глобалният основан на правила ред, който е предназначен да предотврати самите нарушения, на които сме свидетели.
Има само едно правилно нещо, което трябва да направите: да осигурите окончателно прекратяване на огъня, за да защитите всички цивилни, и неограничен достъп за хуманитарни организации, за да доставят помощ на всички деца в Газа. Неуспехът ни да го направим би бил с цената на живота, надеждите и бъдещето на всички деца в региона, осъждайки ги да бъдат хванати в капана на непрекъснат цикъл на насилие.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
