Няма такова нещо като шепот на Тръмп

Това даже не е един от по -добрите филми за Робърт Редфорд. В „ Шепот на коня “ стареещата мечтана лодка коаксира ранено животно обратно към деяние посредством някакво мистериозно персонално доближаване. Това парче от 90-те години в средата на бюджета пух въодушеви нова фраза в политическия дискурс-да бъдеш нечий „ шепот “ е да има извънредно да се люлее с тях-но години наред се разбираше, че е иронично. Сега се употребява с цялата съвестност. Джорджия Мелони, която се захваща с Доналд Тръмп, с цел да не я има безусловно забележима изгода за нея, Италия или Украйна, е най -новият западен водач, който се кредитира с неповторимо задържане над него.

Можем ли да спрем да вършим това? Тръмп-усъвършенстване би трябвало да се реши по неговите записи на резултатите. Този запис е съвсем фиктивен. Еманюел Макрон беше измежду първите, които култивираха президента на Съединени американски щати. Бързо, с цел да схване харесва харесването на Тръмп за квази-монархична флумерия, той даже го беше хазаин на парада на Деня на Бастилията на 2017 година За чувство за това какъв брой добре това е работило за френския водач, помислете, че той предложи този месец заледяване на европейските вложения в Америка.

Що се отнася до Англия, Тереза ​​Мей беше един от няколкото министър председатели, които се отърсяват (което те са свободни да правят) и тяхната нация (от която са просто пазители) за комерсиална договорка в Съединени американски щати. Тази договорка към момента би трябвало да се материализира като десетилетия на Brexit през идната година. Борис Джонсън, който в действителност има общи неща с Тръмп, го лобира, с цел да поддържа Украйна даже откакто се отдръпна като министър -председател. Беше почетно. Беше неефикасно.

Япония е друга нация, за която се допуска, че има специфичен взор върху душeвността на Тръмп, още от голф -кръговете си с починалия Шинцо Абе. Автомобилите му са изправени пред 25 % американски цени. Американската му гаранция за сигурност, на която се брои от 1951 година, си коства кой знае какво в този момент.

Ако беше допустимо непрекъснато да очарова някакво особено отношение към нечия страна от Тръмп, до момента ще има извънреден образец за това. (Предполагам, че има Владимир Путин, само че той може да разчита на философското удивление на Тръмп към правилото на мощния човек, а освен на персоналния афинитет.) Вместо това премиите за това, че се приближават до президента на Съединени американски щати, най-малко за демократичните водачи, са дребни. Така са и разноските за поддържане на почтено разстояние. Тарифната пауза, която той разгласи по -рано този месец, беше с необятно приложение: тя обгръща страни, които нито се изповядват, че имат мистична връзка с мъжа, нито се стремят доста мъчно да се открият. Можете също по този начин да сте Бразилия като Англия.

и точно Англия вложи най-вече вяра в Тръмп-Уисър. Не единствено определените от него политици. Дипломатическите и службите за сигурност са формирани от съзнателни хора, само че привързаността им към американските връзки би трябвало да бъде очевидец на близо, с цел да се има вяра. Колкото повече понижава страната, толкоз повече непрекъснатата му страна цени привилегированата си връзка с Вашингтон - посредством клуба за разузнаване на пет очи, да вземем за пример - като еликсир за его. Почти няма условия, при които „ Приближете се до американския президент на деня “ не е институционалната мъдрост. Част от това е откровеното четене на националния интерес на Уайтхол и затова прости, даже когато е неверна. Но част от това е предпочитание да има достъп, че Франция и други не сама по себе си.

Така или другояче резултатът е същият: непрекъснато принуждаване на персонален и културен доближаване с Тръмп. До какъв край? Преди няколко седмици по-ниската му тарифна ставка за Обединеното кралство беше рекламирана като дял на Brexit или даже като доказателство за англосаксонски жанр. Сега, след някакъв объл офис Bonhomie с Мелони, той приказва вместо това комерсиална договорка в САЩ-ЕС. В един миг би трябвало да приемем, че той е просто творение на момента. Тръмп може да бъде добре ситуиран на този човек или на това място, само че по този начин е и човек в нюйоркската вечеря, който споделя, че харесва Ирландия доста. Четенето на стратегически ангажимент в размитата благосклонност е безсмислено.

Доказаната безполезност на Тръмп-Уиспър е добра причина да спрете да го пробвате. Но в Европа има още един. Той замъглява посланието, че Америка на Тръмп изоставя своите съдружници.

Представете си, че е гласоподавател на континента сега. От вас се желае да се подготвите за по -високи налози или по -малко държавно благоденствие и евентуално и двамата да финансирате превъоръжаване на поколенията, до момента в който Съединени американски щати отдръпват своя щит. В същото време вашите водачи не престават да се пробват да закачат Тръмп с държавно посещаване или с персонален сексапил. Това е кучешка закуска на сигнал. Either we are living through a lasting rupture of the Atlantic bond, in which case Europe must start protecting itself, whatever the sacrifice, or this is a tiff so transient that it might be overcome with inducements and sweet talk.

Western leaders can increasingly be divided into those who are scarily but consistently bleak about the US, such as Canada’s Mark Carney and Germany’s Friedrich Merz, and those who talk out of both sides of their mouth on Проблемът. Ако сър Киир Стармер даде на Тръмп кралска покана за Англия, той не може да чака гласоподавателите да повярват, че Тръмп е такава опасност за отбраната на царството, че да наложи мъчителни фискални взаимни отстъпки през идващите години. По-добре да отидете на студена пуйка в Съединени американски щати, в жанр Карни и да оставяте гласоподаватели без подозрение по отношение на сериозността на нещата.

С други думи, даже в случай че Тръмп можеше да бъде прошепнат, с цел да се хареса на нечестиво животно, въпреки всичко би било благоразумно да не го прави, с цел да се избегне комплициране на обществеността. Но записът допуска, че това не е допустимо преди всичко. Между другото, романът, на който Редфорд основава кино лентата, съдържаше сюжетен поврат, който той избра да остави на открито. Конят тъпче шепотът до гибел.