Обичайте ги или ги мразете, тази двойка царува в руската литература

Първият път, когато Ричард Певър и Лариса Волохонски преведоха съветски разказ дружно, имаше възприятието, че различен мъж се е включил към брака им: Достоевски.

„ Беше брак à trois “, сподели Волохонски на кафе в големия апартамент на нея и Певер в 15-ти регион на Париж. „ Достоевски постоянно е бил в съзнанието ни. Ние просто живеехме с него. “

Те, спомня си Певър, се вливаха в „ Братя Карамазови “, големият финален разказ на Достоевски. „ Е, “ сподели Волохонски, „ най-малко се харесваме “. рецензията на цяла страница в The New York Times Book Review декларира: „ Истината най-сетне излезе нескрито “. Тяхното издание на романа, продължава той, " най-сетне получава музикалната целокупност на оригинала на Достоевски. "

Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич. В техния обхват двойката е Констанс Гарнет на нашето време, правейки големи елементи от писаното слово на Русия налични за Запада, за което са получили както хваление, по този начин и цялостно наказание.

Последният им план е превод на „ Фулсбърг: Историята на един град “ на Михаил Салтиков-Шчедрин, оповестен по-рано този месец от Vintage. За англоговорящите читатели, на които книгата е значително непозната, тя ще бъде промяна на единствения предходен превод, който към момента е в щемпел, от 1980 година, както и мотив за суифтовото духовитост на книгата и нейното значение за Русия и Съединените щати през днешния ден. В него даже има воин на име Тръмп.

те стартират да си сътрудничат с чеховския драматург Ричард Нелсън. Все още не превеждат лирика. „ Твърде доста се губи “, сподели Волохонски. „ Когато Пушкин превеждаше Данте и Шекспир, това беше поезията на Пушкин, въодушевена от тях. Помолиха ни да преведем Пушкин, само че това е невероятно. Има невероятни преводи на „ Онегин “, само че те не са Пушкин. “

Малко шанс пристигна през 2004 година, когато тяхната „ Анна Каренина “ беше определена за книгата на Опра Клуб, помазание, което прекатурна ориста на непретенциозен от комерсиална позиция превод. Отвън, сподели Волохонски, изглеждаше по този начин, като че ли тя и Певер са израснали „ от последна беднотия до голямо благосъстояние “. В реалност те най-сетне имаха пенсионен фонд и счетоводител.

в остро есе в The New York Review of Books ги упрекна, че основават „ промишленост за взимане на всичко, до което могат да се докопат, написано на съветски “. Научният критик Гари Сол Морсън също написа коментар, наименуван „ The Pevearsion of Russian Literature “, в който той написа, че техните творби са „ преводи на Потемкин – явно дефинитивни, само че в действителност плоски и подправени при по-внимателно разглеждане. “

Хелън Андрюс, говореха да вземем за пример руски; те просто избраха едуардските преводи на Гарнет и наподобява не харесваха актуалните преводи като цяло.

В отговор на есето на Малкълм създателят и преводачът Алис Седжуик Вол написа, че избира Pevear и Преводите на Волохонски „ тъй като постоянно чувствам наличието на оригинала зад прозореца. Обичам и преводите на Гарнет, заради всички аргументи, които Джанет Малкълм акцентира, макар че постоянно имам възприятието, че чета британски разказ, чието деяние се развива в Русия. “

В последна сметка, по какъв начин Pevear и Преводите на Волохонски се преглеждат според от философията на занаята на читателя. Тези на Гарнет са красноречиви за времето си, само че някои ги възприемат като неуместни закононарушения, които повече трансформират съветския, в сравнение с го превеждат. Певеар и Волохонски се стремят към нещо като обективност и вярност; в случай че дикцията звучи неловко, това е отражение на стилистичните странности на създателя, а не на техните лични.

„ Ние не се опитваме да бъдем разнообразни “, сподели Волохонски. „ Просто излиза друго. Хубаво е да те хвалят и е неприятно да те подлагат на критика, а Гарнет беше страхотна жена. Просто превеждаме по друг метод. Хората могат да предпочетат нейните преводи или нашите и това е добре. Хората имат разнообразни усети. “