Опасната игра на Етиопия в Източна Африка може да предизвика конфликт
На 1 януари беше подписан спорен меморандум за разбирателство (MOU) между етиопския министър-председател Абий Ахмед и президента Мусе Бихи Абди на Сомалиленд, отцепнически регион на Сомалия.
Твърди се, това споразумение предоставя на Етиопия без излаз на море 20 км крайбрежна земя за създаване на военноморска база и правото да построи търговско пристанище. В замяна Етиопия заяви, че възнамерява да признае Сомалиленд като независима държава, което я прави първата нация, направила това.
Етиопските лидери казаха, че този ход има за цел да коригира това, което те определят като „историческа грешка“ да нямат достъп до морето. Но Сомалия не носи отговорност за тази предполагаема историческа несправедливост; Етиопия загуби бреговата си линия, след като Еритрея получи своята независимост през 1993 г. след война, продължила три десетилетия. Нещо повече, твърдението на Етиопия, че се нуждае от достъп до морето, за да развива икономиката си, удобно пренебрегва факта, че нейната икономика стана най-бързо развиващата се на континента, след като остана без излаз на море.
Сега действията на Адис Абеба заплашват да предизвикат нова война в Източна Африка. Освен ако силите на разума не надделеят сред етиопските лидери, целият регион може да бъде въвлечен в конфликт.
Двама отчаяни лидери
По всичко личи, този провокативен ход се корени в дълбоката вътрешна криза, пред която са изправени лидерите както на Етиопия, така и на Сомалиленд. Министър-председателят Абий Ахмед, носителят на Нобелова награда за мир за 2019 г., управлява размирна Етиопия, бореща се с широко разпространени етнически конфликти и все по-интензивни въоръжени бунтове.
Правителството на Етиопия, излизащо от опустошителна гражданска война в региона Тиграй, е изправено пред нови погроми от бунтовнически сили от общностите на Амхара и Оромо – двете най-големи етнически групи – оспорващи властта в Адис Абеба.
В регионално отношение Етиопия е в несигурно положение. Разведряването с Еритрея се разпада, тъй като взаимната неприязън между министър-председателя Абий Ахмед и президента на Еритрея Исаяс Аверки се засилва. Напрежението с Египет относно ренесансовия язовир достига точка на кипене, тъй като Кайро наскоро оттегли своя представител от платформата за преговори за това как да се споделят водите на река Нил. Отношенията със съседен Судан не са в най-добрия си вид от декември, когато премиерът Абий посрещна на червен килим лидера на Суданските сили за бърза подкрепа, твърд враг на Суверенния съвет, който управлява Судан.
Икономически Етиопия изпитва сериозно финансово напрежение. Миналия месец правителството не успя да плати 33 милиона долара лихва по своите международни държавни облигации и през последните години се бореше да поддържа достатъчно твърда валута, ограничавайки движението на щатски долари извън страната. Официалният обменен курс е значително по-нисък от този на черния пазар, надежден индикатор за дълбоки финансови проблеми.
За Абди, лидера на отцепилия се от Сомалия регион Сомалиленд, ситуацията е също толкова тежка на вътрешния фронт. Миналата година той загуби приблизително една трета от бившата територия на „Британско-Сомалиленд“ в полза на SSC-Khaatumo, регионална администрация, призната от федералното правителство на Сомалия.
Други общности, по-специално в региона Авдал, също се надигат в резултат на МР с Етиопия. Миналата седмица министърът на отбраната на Сомалиленд, който произхожда от същия регион, подаде оставка в знак на протест срещу Меморандума за разбирателство.
Освен това петгодишният мандат на президента Абди изтече преди повече от година. Неизбран сенат, известен като „Гурти“, удължи мандата му с две години срещу възражението на опозиционните партии на Сомалиленд в избраната долна камара на регионалния парламент.
Следователно този МР се възприема широко в Етиопия и Сомалиленд като отчаян опит на техните лидери да отклонят вниманието от дълбоките си вътрешни проблеми. Глобалният отговор и вътрешните реакции обаче бяха забележително бързи и последователни.
Дипломатическа реакция
Меморандумът за разбирателство беше посрещнат с бърз и единодушен международен отговор, потвърждаващ неприкосновеността на суверенитета и териториалната цялост на Сомалия. Големи световни и регионални сили, включително Африканския съюз, Арабската лига, Организацията за ислямско сътрудничество, Европейския съюз, Китай, Обединеното кралство и САЩ, наред с други, застанаха твърдо срещу нарушаването на суверенитета на Сомалия от страна на Етиопия.
Силният отговор на Китай е особено важен предвид връзките на Сомалиленд с Тайван и историческата подкрепа на Сомалия за политиката на „Единен Китай“. Русия, от друга страна, запази мълчание, вероятно виждайки възможност да прокара стратегическите си интереси в региона.
На африканския фронт Етиопия може да се окаже в изолация, ако продължи да признава Сомалиленд и наруши основополагащ принцип на Африканския съюз, който е да защитава териториалната цялост на държавите-членки.
Безразсъдното действие на Етиопия може да доведе до кампания за преместване на централата на АС от Адис Абеба, тъй като по своята същност би се счело за негодно да бъде домакин на съюз, изграден върху зачитане на суверенитета на всички държави-членки. Освен това огромното мнозинство от държавите-членки на АС принципно и политически се противопоставят на признаването на сепаратистки движения, тъй като това би отворило кутия с червеи из целия континент.
Регионални залози
Меморандумът за разбирателство заплашва да възобнови историческите вражди между Етиопия и Сомалия. Двете нации имат история на конфликти, особено войната от 1977-1978 г., а границата от 1600 км (994 мили) между Сомалия и Етиопия остава официално оспорвана. Този последен ход на Етиопия е най-значимото нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Сомалия от нейната независимост през 1960 г.
Ако Етиопия продължи с установяването на военноморска база в Сомалиленд, стратегическият отговор на Сомалия ще бъде многостранен и също толкова драматичен. Сред пропорционалните контрамерки, които може да предприеме, Сомалия почти незабавно ще скъса дипломатическите връзки, ще изгони всички етиопски сили от Сомалия и ще спре практически всички търговски транзакции. Това може да включва забрана на Ethiopian Airlines да използва сомалийското въздушно пространство – ход, който почти сигурно ще осакати най-голямата авиокомпания в Африка и най-големият източник на твърда валута за Етиопия.
Освен това Сомалия може да се стреми да подпише стратегически отбранителни пактове с Египет, Еритрея и други страни като част от своята дългосрочна стратегия за териториално укрепване. Подобни ходове няма да се харесат добре на Етиопия и произтичащата от това ескалация може да предизвика регионален пожар в Африканския рог, който вече е един от най-нестабилните региони в света.
Може би по-зловещо за регионалната стабилност действията на Етиопия биха могли да радикализират десетки хиляди млади сомалийци, които вече са възмутени от това, което смятат за исторически враг, който разчленява страната им.
По стечение на обстоятелствата инвазията на Етиопия в Сомалия през 2006-2008 г. даде началото на Ал Шабаб, най-жестоката въоръжена групировка в Африка днес. Този меморандум за разбирателство би бил най-трогателният инструмент за набиране на насилствени екстремистки групи, както и за иредентистки движения.
Опции за деескалация
При подписването на този меморандум за разбирателство със Сомалиленд Етиопия заложи на основан на правила международен световен ред, отслабен от войните в Украйна и Газа. Отговорът от Сомалия и от целия свят обаче е твърд и отразява силната подкрепа за нейния суверенитет.
Вместо да следва този опасен път, Етиопия трябва да се ангажира директно с федералното правителство на Сомалия, за да обсъди споразумения за сътрудничество, като например използването на съществуващите сомалийски пристанища, следвайки модела между Джибути и Етиопия. Този подход би бил по-благоприятен за регионалната стабилност и зачитането на сомалийския суверенитет, единство и териториална цялост.
Сомалия многократно е потвърждавала готовността си да се ангажира конструктивно с Етиопия по взаимноизгодни търговски споразумения, които включват използването на нейните пристанища от нейния по-голям съсед на юг. И Етиопия има какво да предложи на Сомалия, като евтина електроенергия и транспортни и логистични центрове.
Но пътят, който Адис Абеба пое с този МР, гарантира взаимно разрушителен резултат и за двете страни. Единствената разлика е, че повече от повечето страни по света Сомалия знае как да оцелее – и дори да процъфтява – при всеобхватен държавен провал. Етиопия, от друга страна, няма да може да се справи с произтичащия от това пожар.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
