Опасната игра на Етиопия в Източна Африка може да предизвика конфликт

На 1 януари беше подписан противоречив меморандум за съгласие (MOU) сред етиопския министър-председател Абий Ахмед и президента Мусе Бихи Абди на Сомалиленд, разколнически район на Сомалия.

Твърди се, това съглашение дава на Етиопия без изход на море 20 км крайбрежна земя за основаване на военноморска база и правото да построи комерсиално пристанище. В подмяна Етиопия съобщи, че има намерение да признае Сомалиленд като самостоятелна страна, което я прави първата нация, направила това.

Етиопските водачи споделиха, че този ход има за цел да поправя това, което те дефинират като „ историческа неточност “ да нямат достъп до морето. Но Сомалия не носи отговорност за тази хипотетична историческа несправедливост; Етиопия загуби бреговата си линия, откакто Еритрея получи своята самостоятелност през 1993 година след война, траяла три десетилетия. Нещо повече, изказванието на Етиопия, че се нуждае от достъп до морето, с цел да развива стопанската система си, комфортно подценява обстоятелството, че нейната стопанска система стана най-бързо разрастващата се на континента, откакто остана без изход на море.

Сега дейностите на Адис Абеба заплашват да провокират нова война в Източна Африка. Освен в случай че силите на разсъдъка не надделеят измежду етиопските водачи, целият район може да бъде замесен в спор.

Двама обезверени водачи

По всичко проличава, този провокативен ход се корени в дълбоката вътрешна рецесия, пред която са изправени водачите както на Етиопия, по този начин и на Сомалиленд. Министър-председателят Абий Ахмед, носителят на Нобелова премия за мир за 2019 година, ръководи размирна Етиопия, бореща се с необятно публикувани етнически спорове и все по-интензивни въоръжени протести.

Правителството на Етиопия, излизащо от опустошителна революция в района Тиграй, е изправено пред нови погроми от размирен сили от общностите на Амхара и Оромо – двете най-големи етнически групи – оспорващи властта в Адис Абеба.

В районно отношение Етиопия е в нестабилно състояние. Разведряването с Еритрея се разпада, защото взаимната злост сред министър-председателя Абий Ахмед и президента на Еритрея Исаяс Аверки се ускорява. Напрежението с Египет по отношение на ренесансовия язовир доближава точка на шупване, защото Кайро наскоро оттегли своя представител от платформата за договаряния за това по какъв начин да се споделят водите на река Нил. Отношенията със прилежащ Судан не са в най-хубавия си тип от декември, когато министър председателят Абий посрещна на червен килим водача на Суданските сили за бърза поддръжка, корав зложелател на Суверенния съвет, който ръководи Судан.

Икономически Етиопия изпитва съществено финансово напрежение. Миналия месец държавното управление не съумя да заплати 33 милиона $ рента по своите интернационалните държавни облигации и през последните години се бореше да поддържа задоволително твърда валута, ограничавайки придвижването на щатски долари отвън страната. Официалният обменен курс е доста по-нисък от този на черния пазар, благонадежден знак за дълбоки финансови проблеми.

За Абди, водача на отделилия се от Сомалия район Сомалиленд, обстановката е също толкоз тежка на вътрешния фронт. Миналата година той загуби приблизително една трета от някогашната територия на „ Британско-Сомалиленд “ в интерес на SSC-Khaatumo, районна администрация, приета от федералното държавно управление на Сомалия.

Други общности, по-специално в района Авдал, също се надигат вследствие на МР с Етиопия. Миналата седмица министърът на защитата на Сомалиленд, който произлиза от същия район, подаде оставка в символ на митинг против Меморандума за съгласие.

Освен това петгодишният мандат на президента Абди изтече преди повече от година. Неизбран сенат, прочут като „ Гурти “, удължи мандата му с две години против възражението на опозиционните партии на Сомалиленд в определената долна камара на районния парламент.

Следователно този МР се възприема необятно в Етиопия и Сомалиленд като обезверен опит на техните водачи да отклонят вниманието от дълбоките си вътрешни проблеми. Глобалният отговор и вътрешните реакции обаче бяха удивително бързи и поредни.

Дипломатическа реакция

Меморандумът за съгласие беше посрещнат с бърз и единомислещ интернационален отговор, потвърждаващ неприкосновеността на суверенитета и териториалната целокупност на Сомалия. Големи международни и районни сили, в това число Африканския съюз, Арабската лига, Организацията за ислямско съдействие, Европейския съюз, Китай, Обединеното кралство и Съединени американски щати, наред с други, застанаха твърдо против нарушаването на суверенитета на Сомалия от страна на Етиопия.

Силният отговор на Китай е изключително значим поради връзките на Сомалиленд с Тайван и историческата поддръжка на Сомалия за политиката на „ Единен Китай “. Русия, въпреки това, резервира безмълвие, евентуално виждайки опция да прокара стратегическите си ползи в района.

На африканския фронт Етиопия може да се окаже в изолираност, в случай че продължи да признава Сомалиленд и наруши основополагащ принцип на Африканския съюз, който е да пази териториалната целокупност на държавите-членки.

Безразсъдното деяние на Етиопия може да докара до акция за пренасяне на централата на Апелативен съд от Адис Абеба, защото по своята същина би се счело за негодно да бъде хазаин на съюз, построен върху ценене на суверенитета на всички държави-членки. Освен това голямото болшинство от държавите-членки на Апелативен съд кардинално и политически се опълчват на признаването на сепаратистки придвижвания, тъй като това би отворило кутия с червеи из целия континент.

Регионални залози

Меморандумът за съгласие заплашва да възобнови историческите вражди сред Етиопия и Сомалия. Двете народи имат история на спорове, изключително войната от 1977-1978 година, а границата от 1600 км (994 мили) сред Сомалия и Етиопия остава публично оспорвана. Този финален ход на Етиопия е най-значимото нарушаване на суверенитета и териториалната целокупност на Сомалия от нейната самостоятелност през 1960 година

Ако Етиопия продължи с установяването на военноморска база в Сомалиленд, стратегическият отговор на Сомалия ще бъде многостранен и също толкоз трагичен. Сред пропорционалните контрамерки, които може да предприеме, Сомалия съвсем неотложно ще скъса дипломатическите връзки, ще изгони всички етиопски сили от Сомалия и ще спре на практика всички търговски транзакции. Това може да включва възбрана на Ethiopian Airlines да употребява сомалийското въздушно пространство – ход, който съвсем несъмнено ще осакати най-голямата самолетна компания в Африка и най-големият източник на твърда валута за Етиопия.

Освен това Сомалия може да се стреми да подпише стратегически отбранителни пактове с Египет, Еритрея и други страни като част от своята дълготрайна тактика за териториално подсилване. Подобни ходове няма да се харесат добре на Етиопия и произлизащата от това ескалация може да провокира районен пожар в Африканския рог, който към този момент е един от най-нестабилните райони в света.

Може би по-зловещо за районната непоклатимост дейностите на Етиопия биха могли да радикализират десетки хиляди млади сомалийци, които към този момент са възмутени от това, което считат за исторически зложелател, който разчленява страната им.

По стичане на събитията нашествието на Етиопия в Сомалия през 2006-2008 година даде началото на Ал Шабаб, най-жестоката въоръжена формация в Африка през днешния ден. Този меморандум за съгласие би бил най-трогателният инструмент за набиране на насилствени екстремистки групи, както и за иредентистки придвижвания.

Опции за деескалация

При подписването на този меморандум за съгласие със Сомалиленд Етиопия заложи на учреден на правила интернационален международен ред, отслабен от войните в Украйна и Газа. Отговорът от Сомалия и от целия свят обаче е корав и отразява мощната поддръжка за нейния суверенитет.

Вместо да следва този рисков път, Етиопия би трябвало да се ангажира непосредствено с федералното държавно управление на Сомалия, с цел да разиска съглашения за съдействие, като да вземем за пример потреблението на съществуващите сомалийски пристанища, следвайки модела сред Джибути и Етиопия. Този метод би бил по-благоприятен за районната непоклатимост и зачитането на сомалийския суверенитет, единение и териториална целокупност.

Сомалия неведнъж е потвърждавала готовността си да се ангажира градивно с Етиопия по взаимноизгодни търговски съглашения, които включват потреблението на нейните пристанища от нейния по-голям комшия на юг. И Етиопия има какво да предложи на Сомалия, като евтина електрическа енергия и транспортни и логистични центрове.

Но пътят, който Адис Абеба пое с този МР, подсигурява взаимно унищожителен резултат и за двете страни. Единствената разлика е, че повече от множеството страни по света Сомалия знае по какъв начин да оцелее – и даже да процъфтява – при изчерпателен държавен неуспех. Етиопия, въпреки това, няма да може да се оправи с произлизащия от това пожар.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.