Опасният път на Тайван в един разсеян свят
В нашата епоха на обезверени демокрации и всеобщ глобален фънк, къде по-добре да потърсим вдъхновение за изобретателността и човешкия дух от Тайван? Някъде другаде през последния половин век преминало ли е толкова успешно от еднопартийно управление към процъфтяваща либерална демокрация? Чешката република може би, но залозите там едва ли са толкова високи.
Във връзка с това някое друго място, излизащо от автокрацията през този период, е създало толкова динамична икономика? Монополът на Тайван върху модерните полупроводници е само един от символите на неговия предприемачески дух. Много от нейните компании се насочиха интелигентно, за да се справят с последствията от американо-китайската търговска война, не на последно място TSMC, гигантът за чипове, който сега изгражда разклонения в Германия, Америка и Япония.
Струва си да сравнявате и противопоставяте дебат в Пекин и Тайпе. Тъй като Китай е изправен пред почти екзистенциална дилема относно макроикономическата си стратегия, едно от основните главоболия за Тайван е бумът на жилищата от висок клас. Ръководителите, които се връщат от континентален Китай, са повишили цените - и, както ми каза един шеф, таксите за голф клуб също. На фона на неволите на Китай, както се казва, това е добър проблем.
Но може ли всичко това да издържи? Притеснително е, че събитията през последните седмици предполагат, че може да е налице нова криза за бъдещето на Тайван - и то във време, когато светът е дълбоко разсеян. Несигурността относно обединителните амбиции на Китай беше засенчена от пагубните войни в Газа и Украйна. Но този нисък профил не отразява остротата на драмата, разиграваща се във и около водите на Тайван.
Сценарият, от който се страхуваше отдавна, е китайска инвазия през широкия 180 км проток, разделящ Китай от Тайван. Това може тепърва да се разгръща. Но е налице по-коварна заплаха. Сценарият, който Си Дзинпин беше казал на силите си да бъдат готови за атака до 2027 г., изглежда беше заменен. Стратезите сега се упражняват от нарастването на конфронтационна китайска активност в „сивата зона“, полу-враждебно поведение, което е малко по-малко от агресия.
Често това става чрез рибарски лодки и кораби на бреговата охрана в покрайнините на Тайван води, предназначени, изглежда, да продължат да тестват и изстискват Тайван. Миналия месец бреговата охрана на Китай се качи на тайванска туристическа лодка близо до управлявания от Тайпе остров Кинмен. По-рано двама китайски граждани се удавиха, когато скоростната им лодка се преобърна, докато кораб на тайванската брегова охрана го преследваше от води близо до тайвански военни съоръжения.
В същото време имаше увеличение на подобни маневри в другата регионална гореща точка, Южнокитайско море, насочени към Филипините, които от 2022 г. заеха по-категорична позиция срещу Пекин. Лодките на китайската брегова охрана и милицията наскоро удариха филипински кораби и използваха водни оръдия и лазер срещу моряци.
Такива лудории може да изглеждат леки неща. Но нахлуванията са част от безмилостните усилия на Китай да натрупа натиск върху регионалните противници. Страхът е, че една прекомерна реакция може да даде на Китай претекст за ескалация. Със сигурност не е съвпадение, че това се случва, когато Тайпе и Вашингтон са в политически преход.
Пекин определено звучи по-войнствено. Наскоро тя изостри реториката си, заявявайки, че трябва да се „бори“ с тайванската независимост, вместо да й се „противопостави“, предишната предпочитана формулировка. По-мрачни експерти спекулират, че Китай може да постави острова на колене за дни с блокада, включително прерязване на подводни електрически кабели.
В продължение на години Тайван се опитва да върви на пръсти, опитвайки се да не провокира много по-големия си съсед . Признат от намаляваща шепа страни, той разчита на стратегическата неяснота на Америка. Въпреки че не признава Тайван и желае да избегне допълнително обтягане на отношенията си с Китай, администрацията на Байдън даде да се разбере, че ще защити Тайван, ако Пекин бъде нападнат.
Тайванските бизнесмени и служители се надяват, че тази безизходица може да продължи, докато китайската комунистическа партия пада под тежестта на собствените си вътрешни противоречия. Техният предпочитан сценарий е бавно пробиване на китайската икономика на основание, че авторитарните правителства имат неприятната склонност да реагират на колапса чрез започване на националистическа война.
Но политиката прави това изчисление по-напрегнато. На тази деликатна сцена скоро ще стъпи гениален тайвански президент. Lai Ching-te има успешен опит в политиката, но оскъден опит на глобалната сцена във време, когато хитрият стил по начина на действащия президент, Tsai Ing-wen, е от съществено значение. Той има какво да доказва.
И тогава има Доналд Тръмп. Предполагаемият републикански кандидат за изборите през ноември беше твърдо анти-Китай на поста, но той разстрои Тайпе миналата година, когато го обвини по Fox News в кражба на американски чипове. В случай на втори мандат на Тръмп, служителите на Тайван очакват да бъдат призовани да финансират повече собствената си отбрана. Лично те се страхуват, че вече няма да могат да разчитат на Америка.
Отдавна е било изкушаващо да се види свободният Тайван като модел за това какво би било китайското общество, ако ККП се беше разпаднала. Но както Украйна знае, в грешния квартал един пресилен съсед със стари териториални претенции може да потуши свободите за една нощ.
Една от разликите между Украйна и Тайван е тази в стратегическото възпиране - Америка даде да се разбере, че няма да се намеси, ако Русия нахлуе в нейния съсед. Друго е, че една война за Тайван би била катастрофа за всички - поради което някои се чудят дали Китай сега не залага на острова, който в крайна сметка ще попадне в скута му.
