Опасният път на Тайван в един разсеян свят
В нашата ера на обезверени демокрации и повсеместен световен фънк, къде по-добре да потърсим ентусиазъм за изобретателността и човешкия дух от Тайван? Някъде другаде през последния половин век минало ли е толкоз сполучливо от еднопартийно ръководство към процъфтяваща демократична народна власт? Чешката република може би, само че залозите там надали са толкоз високи.
Във връзка с това някое друго място, излизащо от автокрацията през този интервал, е основало толкоз динамична стопанска система? Монополът на Тайван върху модерните полупроводници е единствено един от знаците на неговия предприемачески дух. Много от нейните компании се насочиха интелигентно, с цел да се оправят с следствията от американо-китайската комерсиална война, не на последно място TSMC, колосът за чипове, който в този момент построява разклонения в Германия, Америка и Япония.
Струва си да сравнявате и противопоставяте спор в Пекин и Тайпе. Тъй като Китай е изправен пред съвсем екзистенциална алтернатива по отношение на макроикономическата си тактика, едно от главните главоболия за Тайван е взривът на жилищата от висок клас. Ръководителите, които се връщат от континентален Китай, са повишили цените - и, както ми сподели един началник, таксите за голф клуб също. На фона на неволите на Китай, както се споделя, това е добър проблем.
Но може ли всичко това да издържи? Притеснително е, че събитията през последните седмици допускат, че може да е налице нова рецесия за бъдещето на Тайван - и то във време, когато светът е надълбоко заплеснат. Несигурността по отношение на обединителните упоритости на Китай беше засенчена от пагубните войни в Газа и Украйна. Но този невисок профил не отразява остротата на драмата, разиграваща се във и към водите на Тайван.
Сценарият, от който се опасяваше от дълго време, е китайска инвазия през необятния 180 км пролив, разделящ Китай от Тайван. Това може занапред да се разпростира. Но е налице по-коварна опасност. Сценарият, който Си Дзинпин беше споделил на силите си да бъдат подготвени за офанзива до 2027 година, наподобява беше сменен. Стратезите в този момент се упражняват от повишаването на конфронтационна китайска интензивност в „ сивата зона “, полу-враждебно държание, което е малко по-малко от експанзия.
Често това става посредством риболовен лодки и кораби на бреговата защита в покрайнините на Тайван води, предопределени, наподобява, да продължат да тестват и изстискват Тайван. Миналия месец бреговата защита на Китай се качи на тайванска туристическа лодка покрай управлявания от Тайпе остров Кинмен. По-рано двама китайски жители се удавиха, когато скоростната им лодка се прекатурна, до момента в който транспортен съд на тайванската брегова защита го преследваше от води покрай тайвански военни уреди.
В същото време имаше нарастване на сходни маневри в другата районна гореща точка, Южнокитайско море, ориентирани към Филипините, които от 2022 година заеха по-категорична позиция против Пекин. Лодките на китайската брегова защита и милицията неотдавна удариха филипински кораби и използваха водни оръдия и лазер против моряци.
Такива лудории може да наподобяват леки неща. Но нахлуванията са част от безмилостните старания на Китай да натрупа напън върху районните съперници. Страхът е, че една несъразмерна реакция може да даде на Китай предлог за ескалация. Със сигурност не е съвпадане, че това се случва, когато Тайпе и Вашингтон са в политически преход.
Пекин несъмнено звучи по-войнствено. Наскоро тя изостри реториката си, заявявайки, че би трябвало да се „ бори “ с тайванската самостоятелност, вместо да й се „ опълчи “, предходната желана дефиниция. По-мрачни специалисти спекулират, че Китай може да сложи острова на колене за дни с обсада, в това число прерязване на подводни електрически кабели.
В продължение на години Тайван се пробва да върви на пръсти, пробвайки се да не предизвика доста по-големия си комшия. Признат от намаляваща шепа страни, той разчита на стратегическата неизясненост на Америка. Въпреки че не признава Тайван и желае да избегне в допълнение разтягане на връзките си с Китай, администрацията на Байдън даде да се разбере, че ще отбрани Тайван, в случай че Пекин бъде атакуван.
Тайванските предприемачи и чиновници се надяват, че тази невъзможност може да продължи, до момента в който китайската комунистическа партия пада под тежестта на личните си вътрешни несъгласия. Техният желан сюжет е постепенно продупчване на китайската стопанска система на съображение, че властническите държавни управления имат неприятната податливост да реагират на колапса посредством започване на националистическа война.
Но политиката прави това пресмятане по-напрегнато. На тази деликатна сцена скоро ще стъпи талантлив тайвански президент. Lai Ching-te има сполучлив опит в политиката, само че нищожен опит на световната сцена във време, когато хитрият жанр по метода на настоящия президент, Tsai Ing-wen, е от значително значение. Той има какво да потвърждава.
И тогава има Доналд Тръмп. Предполагаемият републикански претендент за изборите през ноември беше твърдо анти-Китай на поста, само че той разстрои Тайпе предходната година, когато го упрекна по Fox News в кражба на американски чипове. В случай на втори мандат на Тръмп, чиновниците на Тайван чакат да бъдат призовани да финансират повече личната си защита. Лично те се опасяват, че към този момент няма да могат да разчитат на Америка.
Отдавна е било изкушаващо да се види свободният Тайван като модел за това какво би било китайското общество, в случай че ККП се беше разпаднала. Но както Украйна знае, в неверния квартал един преувеличен комшия със остарели териториални искания може да потуши свободите за една нощ.
Една от разликите сред Украйна и Тайван е тази в стратегическото въздържане - Америка даде да се разбере, че няма да се намеси, в случай че Русия нахлуе в нейния комшия. Друго е, че една война за Тайван би била злополука за всички - заради което някои се чудят дали Китай в този момент не залага на острова, който в последна сметка ще попадне в скута му.
