От архива: Бягство от Кувейт

Тази история е част от списанието FT Weekend Magazine.

Никога не съм предполагал, че ще се веселя толкоз да видя знамето на Саудитска Арабия. След няколко часа в невероятната горещина и пясъчните ветрове на кувейтската пустиня, аз и моите спътници мъчно можехме да повярваме, че сме стигнали границата и сме избягали от нашата несигурна орис в окупирания от Ирак Кувейт.

Страхувахме се, че Знамето, което видяхме да се вее напразно, щеше да е иракско, само че когато се приближихме до граничния пост, видяхме, че е ислямско зелено, украсено със саудитския меч и думите: „ Няма различен Бог с изключение на Бог и Мохамед е неговият оракул “. Прегърнахме се един различен и саудитските бойци, които ни поздравиха с необятни усмивки и ни предложиха сладостен чай и студена вода. Бяхме свободни.

Нашето бягство не беше героично. Това беше луда експедиция, белязана от моменти на фарс и от непросветеност, която би предиздвикала бойскаут да се изчерви.

Тръгнах на разсъмване от комфорта на Holiday Inn с британците Майкъл Треу и Тони Мустафа от Overseas Financial Services и Hettie Lubberding от холандското радио в наетия от OFS четириколесен Nissan.

Ние и хиляди други бежанци бяхме окуражени от изказвания по Багдад радио предходната вечер, които допускаха, че чужденците могат да изоставен страната. Подобно на рояци пчели, които се пробват да избягат от стая с капаци, ние пробвахме на собствен ред катранените пътища до всеки формален граничен пункт със Саудитска Арабия. Първо на юг, след това на югозапад, след това на запад. Но всякога ни връщаха назад блокадите на иракската войска.

Връщайки се безутешно в хотела си, взехме решение да разузнаем пустинния маршрут, за който бяхме чували през пясъците на югозапад, с цел да можем организирайте бягство в идните дни с компас, лидер, значителни ресурси от бензин и вода и няколко транспортни средства с четири задвижващи колела. Минахме през дупка в крайпътна ограда, около бедуински сиромашки квартал и през кариера.

Като пробвахме първо тази диря, след това онази, питайки за съвет всеки, който видяхме („ Завийте наляво при изоставената бяла улица Мерцедес “, сподели един египетски служащ в каменоломна), стартира да се разиграва удивителна сцена.

На няколко благи в пустинята отвън Джахра, измежду купища парчета, оставени от строителни компании, конвои от транспортни средства, пренасящи индийци, филипинци, Афганистанци и египтяни трескаво караха от място на място в търсене на Саудитска Арабия.

Десетки коли бяха хванати в мек пясък. Взехме четирима загорели от слънцето египтяни, които се връщаха към цивилизацията с куфарите си, откакто оставиха колата си.

Здравият ни разсъдък ни изостави, когато видяхме ескорт от филипински служащи, препълнен в пъстра сбирка от камиони и коли, и предположихме, че знаят къде отиват.

Проследихме ги, само че скоро стана ясно, че те не са по-добре осведомени от нас. Весели иракски бойци в транспортно средство с четири колела ни върнаха, не с цел да ни попречат да напуснем, а с цел да ни върнат на верния път.

Няколко благи по-късно бяхме по-изгубени от всеки път, и беше средата на деня. Пясъкът се разбиваше по лицата ни, а слънцето печеше, правейки навигацията без компас невъзможна. При един случай сходно на гербил създание пропълзя по крачола на един от филипинците. Той помислил, че е скорпион и го смачкал до гибел. Дори иракските бойци изглеждаха като благословия в пустинята.

Паниката, най-малко за мен, не беше доста под повърхността. Всяка група бежанци, откакто си помогнаха да се измъкнат от пясъчните преспи, в този момент започнаха да подозират другите, че желаят да им откраднат водата или бензина. Брадатите афганистанци и филипинците с бандани към лицата внезапно изглеждаха заплашителни.

Решихме да се върнем към Кувейт в вярната посока, която смятахме за вярна, само че безликият пейзаж и редиците от пилони във всички направления ни объркаха нас повече от всякога.

След няколкостотин ярда взехме решение, че е неуместно да оставим нашите филипински спътници и се върнахме да ги намерим, само че те не се виждаха на никое място. По някакъв метод ескорт от повече от дузина транспортни средства беше липсващ в пустинята, или по-скоро ние го бяхме изгубили.

Осъзнаването, че град Кувейт ще бъде също толкоз мъчно да се откри, колкото Саудитска Арабия, ни принуди да продължим с нашето непланирано бягство. Тръгнахме в главната посока, посочена ни от бедуински овчар на камили, чийто пикап бяхме помогнали да избутаме от пясъка.

Досега слънцето беше почнало леко да се спуска към небето, позволявайки ни да се движим в обща югозападна посока, макар че се страхувахме, че ще се отклоним прекомерно надалеч на юг (по-дълбоко в Кувейт) или прекомерно надалеч на север (обратно към основен път, блокиран от иракчаните).

Също по този начин ставаше ясно, че пустинята надалеч не е празна, утешителна мисъл за пасажерите, които нямат бензин и вода. В допълнение към скитащите бежанци, пясъците бяха осеяни с бедуински лагери и овце и говеда.

Когато наближихме границата, бяхме извикани от иракски танкови екипажи на тяхното място. Страхувахме се от най-лошото, само че те единствено си размениха другарски поздрави, дадоха ни вода и ни зададоха въпроса, който в този момент повтаряхме на всеки пет минути: „ Накъде е Саудитска Арабия? “

Основната ни грижа в този момент беше, че към момента може да бъде в средата на нищото, даже в случай че намерим Саудитска Арабия. Бедуините, които разпитахме на обикновения ни арабски, бяха неразбираеми какво село или град можем да намерим от другата страна. В един миг границата беше на 30 километра (18 мили), а в идващия беше на 70 километра.

Едва когато един от бедуините сподели „ пет или шест километра “, очакванията ни скочиха. Следващият път бяха два километра и ето го пред нас, граничният пост със саудитското знаме и дребна арка към свободата.

Следвайте, с цел да научите първи за най-новите ни истории