От какво се нуждаят хората на Судан от нас
Писателят е президент на Соас, Лондонски университет
На бдение в Лондон тази седмица, за да отбележи една година от войната в Судан, говорител каза, че нейните възрастни родители вече не разбират какво означава да си суданец. Прокудени на седемдесет години в Египет, те гледат с недоумение как родината им е заличена. Те се страхуват, че никога повече няма да го видят.
Ужасът, нанесен на народа на Судан в напразния, унищожаващ конфликт между военните SAF (Суданските въоръжени сили) и паравоенните RSF (Сили за бърза поддръжка) достигна главозамайваща степен размери.
Сега това е най-голямата криза с вътрешно разселване в света – известно е, че повече от 13 000 души са били убити и 8,6 милиона са били принудени да напуснат домовете си. Междувременно 25 милиона отчаяно се нуждаят от хуманитарна помощ, като близо 5 милиона вече са на ръба на глада. Всичко това в страна, в която много хора вече бяха опустошително бедни и уязвими.
Първата годишнина от този забравен конфликт съвпадна с международна донорска конференция в Париж, на която бяха обещани над 2 милиарда евро спешна помощ. Това е половината от необходимото. Но ако обещанията бъдат изпълнени, това ще представлява забележително подобрение спрямо оскъдните части хуманитарна помощ, предоставена досега.
Трудно е да се знае кога войната ще свърши. Боевете стигнаха до грозна безизходица, като нито една от страните не успя да претендира за категорична победа или да отстъпи. Както показва работата на Международната кризисна група, много суданци смятат и двете воюващи страни за дълбоко дискредитирани.
САФ представят войната като екзистенциална заплаха за нацията. Според тях те се борят за единството на Судан срещу група зле дисциплинирани паравоенни войници и наемници, които плячкосват, стрелят и изнасилват из цялата страна в опит да контролират нейните ресурси. Западните правителства и правозащитни организации, макар да приписват жестокости и на двете страни, също така приписват по-голяма вина на RSF. Дълго обсаденият народ на Дарфур, където по-голямата част от провинциите са в ръцете на RSF, понесе особено жестоко бреме. Докладите за етническо прочистване са мрачно достоверни.
От друга страна, SAF се разглежда от критиците като средство за ключови играчи от бившия военен лидер и ислямисткия режим на Омар ал-Башир, за да си възвърнат властта, привилегиите и богатството си, превръщайки великолепната народна революция от 2019 г. нищожен. Трудно е да се преговаря за мир, когато двете воюващи страни не са готови за решение и външни играчи подхранват конфликта.
И все пак, дори и да не е лесно, не можем да пренебрегнем Судан. Имаше провал в международната дипломация след падането на Башир, когато западните правителства не действаха спешно, за да премахнат осакатяващите санкции и да дадат на Судан необходимия достъп до заеми за развитие от МВФ и облекчаване на дълга. По-бързите действия преди пет години може би са избегнали този конфликт, за който недостигът и икономическите лишения бяха жизненоважна предпоставка.
Сега имаме нужда от пари, ангажираност, натиск и креативност, за да намерим изход от кошмара и да възстановим Судан по пътя към водено от цивилни граждани, стабилно бъдеще, начертано от самите суданци. Надяваме се, че скорошното назначаване на специален пратеник на САЩ там, Том Периело, ще даде нов импулс. Осигуряването на прекратяване на огъня за разпределяне на хуманитарна помощ е критична първа стъпка, но това трябва да се преследва в тандем с намирането на постоянен край на войната. Разпокъсаните и некоординирани опити за дипломация трябва да бъдат по-добре съгласувани и сплотени, както призова френският президент Еманюел Макрон в края на срещата на донорите в Париж.
Докато това не се случи, войната ще продължи да има все по-дестабилизиращо въздействие в Африка. Вече създаде близо 2 милиона нови бежанци. Най-лошото от всичко е, че убива народа на Судан и разрушава любимата им родина. Чух ехото на революционно скандиране от 2019 г. в митингов вик на бдението на площад Трафалгар: „Не куршумите се страхуват от народа на Судан, а мълчанието на света“. Нека не разочароваме суданците отново.
