Откъс от книга: „Stand“ от Кори Букър

Може да получим партньорска комисионна от всичко, което купите от тази публикация.

„ Ние сме повече от държавно управление “, написа сенаторът от Ню Джърси Кори Букър. „ Ние сме нация, народ, привързан от споделени съществени добродетели. “

В новата си книга „ Stand “ (ще бъде оповестена на 24 март от St. Martin's Press), Букър ни споделя, че във време, когато Америка е разграничена в доста области на публичния живот, добродетелта е тактика, която може да разсъни възприятието ни за обща идея.

Прочетете въведението по-долу и не пропускайте Фейт Сали изявление с Кори Букър в " CBS Sunday Morning " 22 март!

" Stand " от Кори Букър

Предпочитате да слушате? Audible има 30-дневен безвъзмезден експериментален интервал, разполагаем сега.

Въведение

Тази книга е за добродетелта.

Знам по какъв начин може да звучи това – възвишено, нереално, даже отделено от рецесиите, пред които сме изправени.

Нацията ни е раздробена. В нашите общности и даже в фамилиите ни племенният живот ни кара не просто да не се съгласяваме, само че и да се презираме един различен. Политиката се трансформира в фикс идея за врагове. Демагогията е във напредък. Авторитаризмът заплашва нашите конституционни правила.

Корупцията се възстановява. Надеждата се усеща нищожна. Това, против което сме, занимава вниманието ни, до момента в който по-дълбокият въпрос защо сме ние остава без отговор.

Така че към този момент мога да чуя някой да възразява: Мили Боже, Букър, страната ни е в рецесия и желаете да говорите за... добродетел?

Да.

Добродетелта не е разкош или цел сама по себе си. Добродетелта - дисциплинираната процедура на нашите най-висши идеали - е тактиката, посредством която ние като нация оцеляваме и надвиваме.

Така се борим. Така печелим. Така се лекуваме.

Десетте добродетели, които избрах за тази книга – независимост на избора, накърнимост, национализъм, истина, примирение, общественост, креативност, неизменност, берекет и визия – са практики, с които съм се борил в живота си. През идващите 10 глави проучвам по какъв начин тези добродетели са били ключовете към триумфа, оцеляването, изкуплението и обновлението в живота на обособените хора и живота на нашата страна и обосновавам за какво всяка от тях е обезверено нужна в този миг. От Джордж Вашингтон до Конан О'Брайън, от суфражистката Алис Пол до активистката за правата на хората с увреждания Дженифър Кийлън-Чафинс, от Ейбрахам Линкълн до Джон Луис, аз съм търсил в историите на водачи от нашето минало и настояще, дружно с уроци, които научих по сложния метод в личния си живот, за указания в нашето време на рецесия и предизвикателство.

В тази книга настоявам, че доста американци, които са пристигнали преди този момент ние и мнозина измежду нас през днешния ден поредно сме доказвали, че добродетелите са практични: те уголемяват силата ни, задълбочават възприятието ни за принадлежност и ни приготвят да издържим и в последна сметка да победим. Добродетелта е тактика, която печели избори, движи законодателството и оформя целите на държавното управление. Но най-важното е, че добродетелта е тактика, която надвишава: пробуждане на възприятието ни за обща идея, обновяване на споделените ни убеждения и разпалване на вярата, че ориста ни е обвързвана. На собствен ред добродетелта прави практическата работа по ефикасното ръководство още по-възможна.

В първите дни на Гражданската война, когато оцеляването на самите Съединени американски щати висеше на косъм, преподобният Самуел Ф. Колт, духовник на армията на Съюза, улови същността на спора в писклив въпрос: „ Нация ли сме? Или имаме държавно управление? “

Въпросът му беше формулировка: Кои сме ние? В какво имаме вяра? Какво представляваме? Какво ни свързва оттатък законите, политиките или даването на услуги от нашето държавно управление?

Нашите създатели, каквито и да бяха несъвършени гении, се стремяха да основат освен държавно управление, само че и нация, вкоренена в добродетелта. Те изучаваха и черпеха от философи от Просвещението и обсъждаха историята и човешката природа. Те знаеха, че единствено държавното управление не може да ни обвърже; единствено споделени полезности, вкоренени в най-хубавото от човечеството, биха могли. Тези идеали въодушевиха написаното в Конституцията и самата концепция, че нашата Конституция би трябвало да бъде променена и нашата нация усъвършенствана от бъдещите генерации, които биха могли да изкупят своите дефекти и да се оправят с несъвършенствата си посредством групова битка и либерален развой. Те също знаеха и ни демонстрираха, че добродетелите не са самоосъществяващи се или неизбежни. Те изискват непрекъсната работа.

И по този начин, още веднъж и още веднъж, във всяка ера от нашата история, американците са правили съзнателния и сложен избор да се извърнат към добродетелта, с цел да посрещнат най-големите си провокации и да се изправят пред апела на нашата страна да създадем нашия съюз по-съвършен.

Сега е нашето време.

Ние сме повече от държавно управление. Ние сме нация, народ, привързан от споделени съществени добродетели. Тези добродетели не са неуместни реликви. Те са дисциплини за оцеляване и принадлежности за успех.

Знам, че доста хора се усещат уплашени, ядосани, засегнати и безнадеждни сега. Именно във времена като тези още веднъж сме изправени пред сложен избор. Съществува неизбежното прелъщение да пожертваме добродетелта за улеснение, да заменяем най-висшите си идеали с подправеното заричане за целенасоченост. Но не можем да изоставим нашите добродетели в този момент и да се надяваме да ги вземем по-късно – пожертвайте нашите обвързващи добродетели и може въобще да няма по-късно за нашата нация.

Бях отгледан като дете на поколението на гражданските права. От моите родители, баби и дядовци и техните другари чух истории за подвиг – елементарни американци от всевъзможен генезис, които станаха пехотинци на едно придвижване. Хора, които се опълчиха на невъзможните шансове с кураж, всеотдайност и битка. Сред времето на тестване, когато хората бяха пропити от болежка и беше мъчно да се откри вяра, те демонстрираха огромна добродетел. За тях добродетелта беше сложен, само че в последна сметка възнаграждаващ избор. То се трансформира в скъпо оръжие за резистентност, щит против потисничеството и компас, който ги водеше напред.

Родителите ми цитираха нещо толкоз постоянно в детството ми, че съвсем загуби смисъла си за мен. Сега, когато съм по-възрастен, това ме принуждава и ми придава възобновено чувство за необходимост.

Това е рефрен, прочут на всички ни: „ Ако не отстояваш нещо, ще паднеш на всичко. “

Добродетелите в нашата история не са меки усеща или морални тонкости.

Когато нещата станат сложни, те ни държат изправени.

Те са съзвездие, посредством което да управляваме през мрачни времена.

В разгара на стихия нашите добродетели са нашата предизвикателна, надълбоко американска упоритост да устоим: за себе си, един за различен и за нацията, която обичаме и споделяме.

      
Извадка от „ Stand “ от Кори Букър. Авторско право © 2026 от създателя и препечатано с позволение на St. Martin's Publishing Group.

Вземете книгата тук:

" Stand " от Cory Booker

Купете на място от 

За повече информация: