Отлагането на разширяването на асистираната смърт не се основава на стереотипи за психичното здраве: министър

Министърът на правораздаването на Канада отхвърля обвиняванията, че федералното държавно управление увековечава стандартите за психологични болести, като забавя плануваното разширение на здравната помощ при умиране.

Ариф Вирани споделя, че разрешаването на достъп до асистирана гибел само въз основа на психологично разстройство е комплицирано изпитание – и това е единствената причина за забавянето.

Либералите имат вяра, че непоносимото психическо страдалчество е равно на това на физическо страдалчество, сподели Вирани. Той очерта по какъв начин държавното управление има вяра, че обезпечаването на асистирана гибел на някой, измъчен само от психологично заболяване, е доста друго от други обстановки.

„ Трябва да сме тройни сигурни, че имаме строга оценка и образование, които са на място, тъй че хората да могат да създадат тази оценка – от решаващо значение е тази оценка да бъде вярна, ” сподели той.

„ Не мисля, че конституцията задължава мен или нашето държавно управление да предоставяме услуга, в този случай здравна услуга, когато не е безвредно да се направи това и това е нашето решение, че не е безвредно в този миг. “

И той, и министърът на опазването на здравето Марк Холанд свидетелстваха пред Сената, който е откъдето произлиза поправката за разширение на закона през 2021 година, с цел да включи психологичните болести.

Въпреки че разширението на критериите за покриване на психологични болести не беше в първичния законопроект на държавното управление за актуализиране на закона от 2016 година, Холанд, който не беше здравен министър по това време, сподели на сенаторите в сряда, че това просто не е проблем, за който той знае доста.

Либералите в последна сметка одобриха изменението, подписвайки двугодишен прозорец, с цел да се приготвят за удължаването с още една година предишния март.

Сега държавното управление има намерение да го отсрочи още веднъж, това време до три години – и би трябвало да одобри законодателство в този смисъл, преди смяната да влезе в действие идващия месец.

Холанд сподели, че влизайки в среща с здравни министри от цялата страна предходната есен, той е почувствал, че е подготвен да продължи напред.

Но по време на тази среща представители от всичките 13 провинции и територии му споделиха, че се нуждаят от повече време, сподели министърът.

Той добави, че е чул от водачите на локалното население, че консултациите с общностите по въпроса няма да приключат до 2025 година

Отлагането до 2027 година го избутва надалеч обратно, когато би трябвало да се проведат идващите общи избори.

Сенатор от Саскачеван. Памела Уолин допусна, че в случай че държавното управление е съществено за разширение на избираемостта, то няма да го отсрочи, до момента в който канадците не отидат на изборите, което съгласно нея крие риск това въобще да не се случи.

Лидер на опозиционната консервативна партия Pierre Poilievre, който води в изследванията на публичното мнение, даде обещание да се откаже напълно от проектите за разширение.

Холанд сподели, че макар че политическото бъдеще на държавното управление може да е нестабилно, не е уместно да се прави социална политика върху несигурността.

Той сподели, че в случай че държавното управление искаше да се откаже изцяло от разширението, то би гласувало за частен законопроект, импортиран пред Камарата на общините от закостенял народен представител предходната есен, който искаше да направи това.

>

Повечето провинции и територии също желаеха либералите да създадат пауза за неопределен срок, което държавното управление отхвърли.

Критиците на разширението споделят, че то излага на риск уязвимите хора, до момента в който поддръжниците – в това число няколко сенатори – споделят това изказванията увековечават стандартите за хората, живеещи с психологични болести.

Докато сенаторите отхвърлиха изказванията от провинциите, че техните здравни системи не са подготвени, защото оценителите и регулаторите на асистирано умиране споделиха друго, Холанд сподели, че не са подготвени задоволително хора.

Само към 40 клиницисти са били подготвени за обезпечаване на асистирана гибел, когато става въпрос за тежки психологични болести и единствено два % от психиатрите, сподели Холанд.