Оцелялата от осакатяване отказва да остави осакатяването да определя живота й

Израстване в Нигерия, бабата на Валери Ломари беше единственият човек, който в миналото е показвал любовта си.

На 16 години тя е отведена от старата жена в друго село, където е осакатени без предизвестие.

Сега на 52 години Валери към момента живее с прочувствената и физическа контузия от гениталното осакатяване на дами (FGM) и е решена да я изкорени.

Майката на три деца оказва помощ на оживелите от FGM в Кеймбриджшър, Есекс, Хартфордшър и Лондон.

Тук, със личните си думи, тя изяснява по какъв начин се е научила да прости на баба си и да живее без позор.

Тази публикация съдържа описания, които някои читатели може да сметнат за разстройващи

'Баба ми сподели, че отиваме на почивка' < /h2>

Когато се родих в Лагос, Нигерия, майка ми беше единствено на 17 и нямаше огромна поддръжка. Тя ме заведе в фамилната къща на татко ми и бях отгледан от баба си. Тя беше остаряла и трябваше да върти магазин, тъй че аз трябваше да върша всичко в къщата.

На 11 години дядо ми умря и аз се реалокирах в нов град до къщата на моя родственик. Станах робиня и бях излъчена на разнообразни фамилии. Не усещах, че някой в действителност го е грижа за мен и ми липсваше баба ми.

Когато навърших 16, тя пристигна на посетители и сподели, че отиваме на празник. Бях доста разчувствуван и стегнах багажа си. По пътя баба ми сподели, че би трябвало да спрем, с цел да отидем и да забележим някой в ​​това село, където в никакъв случай не съм бил.

Докато минавах през портите на къщата, внезапно ми прилоша стомахът. Висока, ужасно изглеждаща жена ни пусна вътре и заключи вратата. Видях ножове, бръсначи и купа с масло, сложени на масата, с две други дами, които седяха и ме гледаха. Попитах баба ми за какво сме там. Тя мислеше, че ме прави чист и ме приготвя за брак.

Разбрах какво ще се случи и взех решение да се боря. Нямах желание да им спомагам, по тази причина крещях и ритах с цялата си мощ. Преди да се усетя, бях на пода и те ме притиснаха. Усетих тази мощна остра болежка и си помислих, че ще умра. Крещях, до момента в който не можех да викам повече. Видях баба ми да стои в ъгъла и да я виждам в очите. Тя плачеше.

Почувствах се предаден от баба ми. Тя беше единственият човек, който обичах и беше разрешила това да ми се случи. Накараха ме да легна на пода за няколко часа, с цел да спре кървенето ми. Бих протегнал ръка на живота си, в случай че бях оставен самичък. След два дни престой в тази къща, баба ми ме заведе там, където живееше, и аз останах там известно време, изпитвайки инфекции и голям брой здравословни проблеми заради рязането.

'Казах всичко на брачна половинка си'

В края на лятото се върнах на учебно заведение и влязох в университета. Пазех случилото се в загадка, тъй като ме беше позор, мислех, че виновността е моя. През последната ми година в кампуса, когато бях на 26, срещнах брачна половинка си Тони, който пристигна от Лондон, с цел да посети сестра си. Не му споделих доста, тъй като бях толкоз нервозен, само че му описах за всичко, което ми се случи. Исках да го отблъсна, тъй като не смятах, че заслужавам обич, само че той не ме осъди.

В рамките на една година се оженихме и се преместихме в Обединеното кралство. Дори когато се оженихме, ми беше мъчно да приказвам с него, към момента бях толкоз нервна. Говорех с него от друга стая или записвах неща. Той трябваше да завоюва доверието ми, само че вярваше в мен повече, в сравнение с аз имах вяра в себе си.

Да бъда интимна постоянно ми е било мъчно. Клиторът ми е лишен, тъй че не чувствам нищо и от време на време ме кара да се усещам като че ли не съм приключена жена. Но знам, че съм благословена да бъда с някого, който обичам.

За страдание претърпяхме голям брой спонтанни аборти вследствие на инфекции и те ме върнаха в детството и моята болежка. След петия брачният партньор ми ме убеждаваше да отида на доктор, само че аз бях ужасена да разреша на някой да ме прегледа. Дори мислех, че може да ме арестуват. Но персоналният ми доктор беше толкоз подкрепящ и ме насочи към експерт по генитално осакатяване на гениталии.

Толкова съм признателен, че продължихме да имаме три невероятни деца дружно, две девойки и една момче. Ражданията обаче бяха толкоз мъчителни и през първата седмица или повече не съумях да се свържа с децата, тъй като лекувах раните.

След като родих третото си дете, открих смелостта да приказвам с баба си за случилото се. Резервирах полет и се прибрах вкъщи. Разказах й всичко, през което съм минал, и тя се пречупи. Сега разбирам, че го е направила от обич, мислела е, че по този начин е най-добре за мен. Тя ме помоли да приказвам за това и да се уверя, че хората знаят истината. Това беше раждането на моето покровителство.

Започнах да описвам на хората какво ми се случи и други дами ми довериха, че също са минали през това. Преди пет години взех решение да основа Women of Grace, организация, която поддържа оживелите от генитално осакатяване, и до момента сме помогнали на 168 от тях. Приемаме групи за поддръжка от връстници, сътворяваме безвредни пространства и изпращаме дами за консултиране. Обучаваме фамилиите и приказвам в учебните заведения за заплахите от осакатяването на дами. Това е нарушаване и би трябвало да бъде спряно посредством обучение. Децата би трябвало да знаят, че телата им им принадлежат.

В началото срещнах опозиция, тъй като селото, в което пребивавам в Есекс, е най-вече бяло. ГЖМ визира основно мигрантските общности в Обединеното кралство, само че може да засегне и хора, които живеят тук от години. Проблемът тук се утежни след пандемията. Често се прави от обичан човек, при затворени порти. Те считат, че това е обикновено и е част от тяхната просвета или традиция. Има доста позор и стигма и доста девойки не желаят да приказват отрицателно за фамилията или общността си. Отпечатах брошури за гениталното осакатяване на дами на разнообразни езици, с цел да мога да доближи до дамите във всички общности.

Горд съм, че съм дипломат на Healthwatch Essex, група която има за цел да образова другите за живота с контузия. Наскоро изнесох тирада за FGM на конференция на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Мислех си за дните, когато бях по-млада, когато бях робиня, по-късно се озовах в Ню Йорк, говорейки пред толкоз доста хора. Бях доста разплакана, знаейки, че мога да употребявам болката и гласа си, с цел да оказа помощ на другите.

Много неща ми бяха отнети и живеех в болежка, позор и самотност за доста дълго време. FGM е доживотна присъда и аз към момента пребивавам с физическата и прочувствена контузия. Но отхвърлям да разреша това да ме дефинира. Аз съм мощен и съм обичан и няма да спра да описвам историята си, до момента в който тази варварска процедура към този момент не съществува.

Както е казано на Чарли Джоунс

Ако сте наранени от някой от проблемите в тази публикация, в това число възприятие на обезсърчение, можете да намерите детайлности за организации, които могат да оказват помощ посредством Линията за деяние на BBC.

Следвайте новините от Източна Англия във Фейсбук, Instagram и X. Имате история? Изпратете имейл на [email protected] или WhatsApp 0800 169 1830

Източник: bbc.com