Оцелялата от осакатяване отказва да остави осакатяването да определя живота й

Израстване в Нигерия, бабата на Валери Ломари беше единственият човек, който някога е показвал любовта си.

На 16 години тя е отведена от възрастната жена в друго село, където е осакатени без предупреждение.

Сега на 52 години Валери все още живее с емоционалната и физическа травма от гениталното осакатяване на жени (FGM) и е решена да я изкорени.

Майката на три деца помага на оцелелите от FGM в Кеймбриджшър, Есекс, Хартфордшър и Лондон.

Тук, със собствените си думи, тя обяснява как се е научила да прощава на баба си и да живее без срам.

Тази статия съдържа описания, които някои читатели може да сметнат за разстройващи

'Баба ми каза, че отиваме на почивка'< /h2>

Когато се родих в Лагос, Нигерия, майка ми беше само на 17 и нямаше голяма подкрепа. Тя ме заведе в семейната къща на баща ми и бях отгледан от баба си. Тя беше стара и трябваше да върти магазин, така че аз трябваше да правя всичко в къщата.

На 11 години дядо ми почина и аз се преместих в нов град до къщата на моя роднина. Станах робиня и бях предавана на различни семейства. Не чувствах, че някой наистина го е грижа за мен и ми липсваше баба ми.

Когато навърших 16, тя дойде на гости и каза, че отиваме на празник. Бях много развълнуван и стегнах багажа си. По пътя баба ми каза, че трябва да спрем, за да отидем и да видим някой в ​​това село, където никога не съм бил.

Докато минавах през портите на къщата, изведнъж ми прилоша стомахът. Висока, страшно изглеждаща жена ни пусна вътре и заключи вратата. Видях ножове, бръсначи и купа с масло, поставени на масата, с две други жени, които седяха и ме гледаха. Попитах баба ми защо сме там. Тя мислеше, че ме прави чист и ме подготвя за брак.

Разбрах какво ще се случи и реших да се боря. Нямах намерение да им улеснявам, затова крещях и ритах с цялата си сила. Преди да се усетя, бях на пода и те ме притиснаха. Усетих тази силна остра болка и си помислих, че ще умра. Крещях, докато не можех да крещя повече. Видях баба ми да стои в ъгъла и да я гледам в очите. Тя плачеше.

Почувствах се предаден от баба ми. Тя беше единственият човек, когото обичах и беше позволила това да ми се случи. Накараха ме да легна на пода за няколко часа, за да спре кървенето ми. Бих посегнал на живота си, ако бях оставен сам. След два дни престой в тази къща, баба ми ме заведе там, където живееше, и аз останах там известно време, изпитвайки инфекции и множество здравословни проблеми поради рязането.

'Казах всичко на съпруга си'

В края на лятото се върнах на училище и влязох в университета. Пазех случилото се в тайна, защото ме беше срам, мислех, че вината е моя. През последната ми година в кампуса, когато бях на 26, срещнах съпруга си Тони, който дойде от Лондон, за да посети сестра си. Не му казах много, защото бях толкова нервен, но му разказах за всичко, което ми се случи. Исках да го отблъсна, защото не смятах, че заслужавам любов, но той не ме осъди.

В рамките на една година се оженихме и се преместихме в Обединеното кралство. Дори когато се оженихме, ми беше трудно да говоря с него, все още бях толкова нервна. Говорех с него от друга стая или записвах неща. Той трябваше да спечели доверието ми, но вярваше в мен повече, отколкото аз вярвах в себе си.

Да бъда интимна винаги ми е било трудно. Клиторът ми е отнет, така че не усещам нищо и понякога ме кара да се чувствам сякаш не съм завършена жена. Но знам, че съм благословена да бъда с някого, когото обичам.

За съжаление претърпяхме множество спонтанни аборти в резултат на инфекции и те ме върнаха в детството и моята болка. След петия съпругът ми ме убеждаваше да отида на лекар, но аз бях ужасена да позволя на някой да ме прегледа. Дори мислех, че може да ме арестуват. Но личният ми лекар беше толкова подкрепящ и ме насочи към специалист по генитално осакатяване на гениталии.

Толкова съм благодарен, че продължихме да имаме три невероятни деца заедно, две момичета и една момче. Ражданията обаче бяха толкова болезнени и през първата седмица или повече не успях да се свържа с децата, защото лекувах раните.

След като родих третото си дете, намерих смелостта да говоря с баба си за случилото се. Резервирах полет и се прибрах у дома. Разказах й всичко, през което съм минал, и тя се пречупи. Сега разбирам, че го е направила от любов, мислела е, че така е най-добре за мен. Тя ме помоли да говоря за това и да се уверя, че хората знаят истината. Това беше раждането на моето застъпничество.

Започнах да разказвам на хората какво ми се случи и други жени ми довериха, че също са минали през това. Преди пет години реших да създам Women of Grace, организация, която подкрепя оцелелите от генитално осакатяване, и досега сме помогнали на 168 от тях. Приемаме групи за подкрепа от връстници, създаваме безопасни пространства и изпращаме жени за консултиране. Обучаваме семействата и говоря в училищата за опасностите от осакатяването на жени. Това е нарушение и трябва да бъде спряно чрез образование. Децата трябва да знаят, че телата им им принадлежат.

В началото срещнах съпротива, защото селото, в което живея в Есекс, е предимно бяло. ГЖМ засяга главно мигрантските общности в Обединеното кралство, но може да засегне и хора, които живеят тук от години. Проблемът тук се влоши след пандемията. Често се прави от любим човек, при затворени врати. Те смятат, че това е нормално и е част от тяхната култура или традиция. Има много срам и стигма и много момичета не искат да говорят негативно за семейството или общността си. Отпечатах брошури за гениталното осакатяване на жени на различни езици, за да мога да достигна до жените във всички общности.

Горд съм, че съм посланик на Healthwatch Essex, група която има за цел да образова другите за живота с травма. Наскоро изнесох реч за FGM на конференция на ООН в Ню Йорк. Мислех си за дните, когато бях по-млада, когато бях робиня, след това се озовах в Ню Йорк, говорейки пред толкова много хора. Бях много разплакана, знаейки, че мога да използвам болката и гласа си, за да помогна на другите.

Много неща ми бяха отнети и живеех в болка, срам и самота за много дълго време. FGM е доживотна присъда и аз все още живея с физическата и емоционална травма. Но отказвам да позволя това да ме определя. Аз съм силен и съм обичан и няма да спра да разказвам историята си, докато тази варварска практика вече не съществува.

Както е казано на Чарли Джоунс

Ако сте засегнати от някой от проблемите в тази статия, включително чувство на отчаяние, можете да намерите подробности за организации, които могат да помогнат чрез Линията за действие на BBC.

Следвайте новините от Източна Англия във Facebook, Instagram и X. Имате история? Изпратете имейл на [email protected] или WhatsApp 0800 169 1830

Източник: bbc.com

Последвайте ни в