Политика на ЕС. Министрите са съгласни, че петролната индустрия трябва да разработи места за съхранение на CO2

Правителствата са съгласни, че петролните и газовите компании би трябвало да разположат непрекъснати уреди за предпазване на CO2 в невиждан мащаб, само че промишлеността твърди, че това е безсмислено, без също да се построи инфраструктура за хващане на въглерод и превоз, до момента в който Неправителствени организации се притесняват, че проектите отвличат вниманието от нуждата да се понижат излъчванията при източника.

Съветът на Европейски Съюз поддържа предложение да се изисква от нефтените и газови компании, работещи в Европейски Съюз, да разработят уреди за непрекъснато предпазване на въглероден диоксид с потенциал да всмукват минимум 50 милиона тона парникови газове на всеки година от 2030 година – повече от удвояване на това, което сега е налично в международен мащаб.

Предложен през март като европейски отговор на голяма американска скица за субсидиране на зелени енергийни технологии, Законът за нулева индустрия Net Zero Industry Act (NZIA) включва CCS в лист от стратегически технологии, при които задачата е вътрешното произвеждане да покрие минимум 40% от търсенето до 2030 година Но в допълнение към обещаващите рационализирани разрешителни, той задължава петролните компании да разпрострат потенциала за геоложко предпазване, който съгласно Европейската комисия е нужен за стимулиране на бързо разгръщане.

За да сложим препоръчаната цел в вероятност, повече от 25 години развойна активност е видяла поредност от несполучливи планове и е довело до миг, в който съгласно неотдавнашен отчет от Международната енергийна организация понастоящем единствено към 45 милиона тона се изпомпват в складове всяка година, нормално в изчерпани нефтени и газови залежи. И три четвърти от това се употребява за изтласкване на оставащия нефт посредством по този начин нареченото усъвършенствано възобновяване на въглеводороди.

При приемането на мандата за договаряния на Съвета на Европейски Съюз на срещата на върха в Брюксел в четвъртък министрите се съгласиха на изменение – настоятелно от Дания и Холандия, които са налели обществени средства в локални планове за CCS – това би разрешило освобождение по убеждение на нефтени и газови компании, работещи там, където към този момент е построена инфраструктура.

Европейският парламент, който одобри позицията си по отношение на NZIA в Страсбург предишния месец също поддържа заглавната цел от 50 MT, само че желае да трансферира тежестта единствено от производителите на нефт и газ към „ всеки индивид, продаващ недопечен нефт, петролни артикули или природен газ “ в Европейски Съюз. Търговската асоциация CCS Europe въодушевено поддържа заглавната цел, само че шефът Крис Дейвис – някогашен евродепутат, който прокара през Народното събрание единствения специфичен закон на Европейски Съюз за CCS, директивата от 2009 година за геоложкото предпазване на въглероден диоксид – счита, че това би било прекомерно надалеч.

„ Това е основата на задължението за „ връщане на въглеродни излъчвания “, което съгласно мен би било нещо положително, само че в никакъв случай не е било вярно обсъждано от Парламента или Съвета и тук не е мястото за това, “, сподели Дейвис пред Euronews. Той оцени, че провеждането на сходна политика ще „ забави всичко с години “ и евентуално ще бъде отхвърлено по време на договарянията „ триалог “, форумът, където евродепутатите и държавните делегати създават по-голямата част от законодателството на Европейски Съюз зад затворени порти благодарение на Европейската комисия.

Петролните компании, които лобираха за определянето на CCS като стратегическа технология, наподобява бяха хванати неподготвени от предлагането на изпълнителната власт на Европейски Съюз също да заплащат за това. Тогавашният вицепрезидент на Комисията и началник на Green Deal Франс Тимерманс означи при представянето на предлагането на NZIA през март, че изказванията на промишлеността, че CO2 може да бъде изолиран, а не изтърван в атмосферата, са „ достоверни единствено в случай че знаят къде да съхраняват въглерода един път те са го уловили ”.

Производителите на петрол и газ настояват, че биха могли да бъдат принудени да влагат в уреди за предпазване на въглерод, за които може да няма клиенти, и приветстваха през днешния ден допълнението на Съвета към законодателството по отношение на технологията за хващане на въглерод и транспортните мрежи, нужни за превозването му от фабриките до мястото за предпазване. Понастоящем всички планове за предпазване в развой на подготовка в Европейски Съюз биха могли да всмукват единствено към 35 милиона тона CO2 годишно, даже в случай че се осъществят до 2030 година, се споделя в изказване по имейл от европейското поделение на Международната асоциация на производителите на петрол и газ.

„ Нашето безпокойствие беше, че Комисията се концентрира единствено върху съхранението “, сподели Нарег Терзиан, началник на стратегическия отдел и връзки в IOGP Europe, пред Euronews. „ Да кажем, че имаме 100 милиона тона потенциал до 2030 година, само че без CO2 в тях – каква изгода ще направи това? “ попита той.

В отчет от предишния месец Международната организация по енергетика означи, че сега в международен мащаб се употребяват единствено към 45 милиона тона годишен инжекционен потенциал и окончателните капиталови решения, взети досега, единствено дават обещание прибавянето на още един 20 милиона. Екологичните групи настояват, че ползата на петролната промишленост към CCS е просто опрощение за продължаващата употреба на запасите от изкопаеми горива.

МАЕ наподобява призна тази угриженост, предупреждавайки в своя отчет, че ангажираността на промишлеността с технологията „ би трябвало да отиде оттатък мисленето за това като средство за обезпечаване на „ обществен лиценз за работа “ “. Изпълнителният шеф на организацията Фатих Бирол сподели, че приемането на нуждата от фрапантно понижаване на световните излъчвания на парникови газове би означавало петролните и газовите компании „ да се откажат от илюзията, че неправдоподобно огромни количества хващане на въглерод са решението “.

Carbon Capture и съхранението индиректно е един от основните въпроси на настоящите договаряния за климата на COP28 в Дубай, където бушува яростен спор дали срещата на върха би трябвало да приключи със съглашение за „ прекратяване “ или „ понижаване “ на потреблението на изкопаеми горива – или просто „ ненамаляващо се потребление на изкопаеми горива, при което излъчванията на CO2 не се изолират с CCS.

Зелените групи повториха опасенията си по отношение на включването на CCS в проекта за нулево чисто наличие. Камил Мори, експерт по индустриална декарбонизация в европейския политически офис на WWF, сподели, че поддръжката за технологията рискува да отклони ресурсите от технологии, които са „ в действителност чисти и могат да обезпечат бърза декарбонизация, като произвеждане на слънчеви панели, вятърни турбини и възобновим водород “. Той също по този начин подлага на критика Съвета, че не съумя да „ признае нуждата от приоритизиране на потреблението на CCS единствено за избрани остатъчни излъчвания в индустриални браншове, които нямат други благоприятни условия за декарбонизация “.

За Борис Янковяк от Climate Action Network Europe, разчитането на „ недоказана “ технология опонира на желанието на NZIA да помогне на Европа да реализира задачата си за понижаване на излъчванията до 55% под равнищата от 1990 година до края на десетилетието. „ Намерението на държавите-членки да основат съюзен пазар за услуги за предпазване на CO2 е чисто заобикаляне на целта за понижаване на излъчванията “, сподели Jankowiak пред Euronews.

Комисията включи 14 проекта, включващи мрежи за превозване на уловен CO2 в своя обновен лист с планове от общ интерес, оповестен на 28 ноември. Изпълнителният орган също по този начин възнамерява да изложи своите цели за развиване на CCS в тактика на Европейски Съюз за основаване на „ пазар за ръководство на промишлени въглеродни излъчвания “ до края на десетилетието, която е планувана за издание през първото тримесечие на 2024 година