Популистите отляво и отдясно се обединяват зад политиката на лесните отговори

Авторът е помощник на FT

Популизмът не е владеене единствено на крайната десница. Приливът на антиистаблишмънта в Европа благоприятства антиимигрантските популисти, само че също по този начин подвигна благосъстоянията на тези от далечните крайбрежия на левицата. В Германия триумфът на дясната AfD беше съпроводен от облаги за Die Linke, правоприемник на източногерманските комунисти. Във Франция предизвикването към остарелия режим от Националното съдружие на Марин Льо Пен се отразява в активизирането на крайната левица от Жан-Люк Меланшон. 

Има точки, в които двете крайности се срещат. Трудолюбивите хора, настояват и двете страни, са били лишени от благосъстоятелност от елитите. Крайно дясно и извънредно ляво заемат националистическа поза. И двете желаят да върнат икономическата мощност, изгубена от глобализацията. Европейски Съюз в най-хубавия случай е източник на съмнение. 

В Обединеното кралство партията за промени на Найджъл Фараж изповядва, че има вяра в свободните пазари и се опълчва на мултинационалните корпорации. Тя желае държавен надзор върху основни комунални услуги като водата. Предпочитанието на националното пред интернационалното надвишава бизнеса. В по-голяма или по-малка степен НАТО се счита от популистите за виновен за „ провокирането “ на нападателната война на Владимир Путин против Украйна.

Успешната кандидатура на Катрин Конъли за ирландския президент отпред на хлабава коалиция, включваща ляво и коренно ляво, хвана нрава на времето. Вярно, нейната победа имаше неповторими ирландски черти. Fianna Fáil и Fine Gael, центристките партии от ръководещата коалиция на Ирландия, объркаха избора си на претенденти. Джим Гавин, някогашният галски футболист и управител, представляващ Fianna Fáil, беше заставен да се отдръпна преди изборния ден. Републиканската Шин Фейн, която се преформулира като популистка лява партия, поддържа Конъли. Юристът, станал самостоятелен народен представител, е ловък комуникатор. Меко казано, нейната рекламация за достоверност се усеща, добре, достоверна.  

Въпреки всичко това гласуването се вмести в по-широк модел. Разочарованието от мейнстрийм политиката накара изключително младежите да търсят радикална опция. Мнозина в Дъблин направиха паралел с първичната известност на Джеръми Корбин, някогашния водач на английската Лейбъристка партия.

Коноли разпростра популистката игра: бъдете елементарни. Предизвикателствата може да са комплицирани, само че прогресивните правила могат да ги преодолеят. Изхвърлете остарялото и всичко ще бъде наред. Решаването на острия дефицит на жилища в Ирландия е единствено въпрос на политическа воля. (Права е, че Ирландия в действителност би трябвало да обезпечи налични жилища за младите). Здравните и обществените услуги напрегнат могат да бъдат поправени с обществени разноски. И в случай че финансирането е проблем, Ирландия може да откри спестявания от защитата.  

Коноли сложи груповата защита, или по-скоро хипотетичната й липса на полза, в центъра на своята акция. Освен мощната поддръжка за палестинска страна, дългогодишната национална позиция, нейният светоглед е най-добре разказан като гледане настрана. Конъли споделя, че не се опълчва на участието на Ирландия в Европейски Съюз, само че посланието й е скептично обагрено. Тя осъди войната на Путин, само че е сериозна към „ милитаризацията “ на НАТО. Отношенията на Европа с НАТО посредством програмата Партньорство за мир са по-скоро партньорство за война. На Англия и Съединени американски щати не се има вяра. Изграждането на защитата на Германия в отговор на съветската експанзия й припомня за нацистите през 30-те години на предишния век.

Избраният президент има аудитория. Ирландският неутралитет е залегнал надълбоко в националната душeвност на Ирландия, откогато тогавашната Свободна страна се освободи от английското колониално ръководство през 1922 година Отказът да се причисли към Англия в борбата против Хитлер през Втората международна война даде определение на независимостта. Така, макар мощния напън от страна на Съединени американски щати, се случи и отводът на Дъблин да се причисли към НАТО. С по-малко от един % от националния приход, разноските за защита на Ирландия изостават от нейните сътрудници в Европейски Съюз.

Конъли продължава пацифисткия надолнище. „ Ние (Ирландия) не се нуждаем от войска “. Подобно на Корбин, нейният отговор на спора е договарянията. Тя настоя по време на акцията, че Ирландия би трябвало да резервира своята „ тройна брава “ за изпращането на войски в чужбина – утвърждение от Организация на обединените нации, както и от държавното управление и Народното събрание. Тя изрично се опълчва на напъните на Европейски Съюз да построи своите отбранителни качества, даже когато Съединени американски щати свиват своя европейски чадър за сигурност.

Недостатъкът, несъмнено, е, че постамериканският свят е доста по-опасно място – за Европа и за Ирландия. Путин избра силата пред разговора. Той изисква капитулация, а не договаряния. А упоритостите му стигат оттатък Украйна. Руските кораби за наблюдаване, които в този момент работят край западното крайбрежие на Ирландия, картографират уязвимостта на подводните трансатлантически кабели, които са жизненоважни за просперитета и сигурността. Засега е оставено на локалните риболовци да пазят съветския флот от ирландски води.

Коноли избира политиката на елементарни отговори. За популистката десница мигрантите са изкупителната жертва. За левицата враговете са огромните корпорации и „ военно-промишленият комплекс “. Ловкостта на ръцете е явна. Когато Конъли декларира, че Ирландия няма потребност от войска, тя оставя неизказано догатката, че Съединени американски щати и Европа ще подсигуряват ирландската сигурност.

Това може да е било правилно преди десетилетие или повече. Но Доналд Тръмп към този момент надалеч не е самичък в рецензиите си към безплатните ездачи. Правителствата на Европейски Съюз, изправени пред личните си бюджетни ограничавания, нямат самообладание да заплащат за защитата на Ирландия.

Коалиционното държавно управление на Майкъл Мартин може да се успокои от обстоятелството, че ирландската конституция слага твърди ограничавания върху властта на президентството. Конъли ще може да приказва, само че не и да работи. Би било неуместно обаче да пренебрегнем смисъла на нейната победа. Популистите просперират, когато тези, които държат лостовете на властта, се смятат за несполучливи.