Повечето искат да избягат от „тенджера под налягане“ в южната част на Газа, казва заместник-бежанец на ООН

Заместник-ръководител на агенцията на ООН за палестинските бежанци казва, че ситуацията на територията е „постоянна извънредна ситуация“

Южна Газа се превръща в „тенджера под налягане“, където мнозинството от хората – изправени пред намаляваща храна, неадекватна водоснабдяване, пренаселеност и разпадаща се болнична услуга – искат да избягат, каза заместник-директорът на агенцията на ООН за палестинците.

Скот Андерсън от Агенцията на ООН за подпомагане и работа (UNRWA), който участва в ежедневните преговори за получаване на израелски разрешения за влизане и придвижване на хуманитарни конвои в Газа, каза, че е в „постоянна извънредна ситуация“ и само шест от 21 планирани конвои на север от територията са имали получиха достъп от януари въпреки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН през декември, призоваваща за засилване на помощта.

„Истината е, че не видях никаква промяна в реалността на след приемането на тази резолюция на ООН. Не е имало намаление нито в броя на израелските, нито в египетските инспекционни проверки след приемането на резолюцията“, каза той пред Guardian.

„Понякога изглежда като историята на малко момче в дигата – усещането е да се опитваш да запушиш милион дупки. Всеки ден имам чувството, че е две стъпки напред, две назад. До голяма степен това е извънредна ситуация на пълен работен ден.“

Андерсън, който за първи път работи за UNWRA през 2008 г. след 21 години в американската армия, има свой офис в Рафах в южната част на ивицата Газа, където от покрива може да гледа към морето от импровизирани палатки. „Тук имаше 280 000 души. Сега има 1,4 милиона. Много е трудно за всяка общност да поеме толкова много хора за толкова кратко време. И нека кажем това любезно, канализационните мрежи в Газа не бяха от най-здравите преди конфликта.“

Той добави: „Разбира се, че се тревожим за тенджерата под налягане и Мисля, че ако имаше възможност, повечето хора щяха да избягат в Египет.“

Масовото разселване на палестинците, каза той, оказва дълбоко въздействие върху обществените връзки. „Това е много семейно или почти племенно общество. Тази семейна динамика е прекъсната, защото сега хората са около хора, които никога преди не са били близо. Това повлия на функционирането на обществото и някои от ограниченията отпаднаха.

„Трябва да сме сигурни, че се грижим за хората в Рафа и отговаряме на техните нужди.
Ако загубим присъствието си тук, губим достъп до останалата част от Газа и не можем да стигнем никъде. Преходите към Газа в момента са на юг. Изключително предизвикателство е да нахраниш милион и половина души само чрез хуманитарна помощ и с много малко дейност в търговския сектор.“

Андерсън, който каза, че е разговарял ежедневно с Когат, израелецът военната гражданска агенция за палестинските територии и нейната администрация за координация и връзка (CLA), каза, че би искал да види пропускателните пунктове отворени седем дни в седмицата вместо сегашните пет, директен достъп до северната част на Газа и по-отворени дискусии с израелски официални лица, които той описан като много професионален, относно достъпа за хуманитарни конвои.

„Ние не сме твърди в нашите изисквания“, каза той. „Ние сме достатъчно щастливи, ако кажат: „Не можете да отидете в Деир ал-Балах днес, но можете да отидете в град Газа“, за да променим подхода си и да отидем в град Газа. Но това изисква разговор за това какво е възможно, а не само за това, което не е.

„Така че начинът, по който работи, е като предния ден, като за утре, ние сме ще поиска мисия за Световната здравна организация или за Уницеф, за да отиде да зареди гориво за кладенци. Така че правим Google координати за това къде са кладенците. Даваме подробности за превозното средство по отношение на регистрационните номера, шофьорите и всички тези неща. Това им се предава. И те работят през техния процес и обикновено имаме отговор, да или не, често доста късно. Сряда: „В Газа няма недостиг на храна. По отношение на храната резервите в Газа са достатъчни за краткосрочен план.“

Един от текущите му разговори с Израел е конвоите да имат достъп до северна Газа, където Израел казва, че вече е разрушил Хамас.

„На север живеят 300 000 души, но не мисля, че някой знае със сигурност. Освен по време на прекратяването на огъня не е имало нищо наистина мащабно, отиващо при хората на север. Така че сме доста сигурни, че са много гладни, ако не се доближават до нивата на глад.

В по-общ план той каза: „Това, което искаме като цяло, са 600 камиона с помощ на ден в Газа и точно сега сме около 150 средно. Искаме 300 на ден за частния сектор, 200 на ден за ООН и 100 на ден за Палестинския комитет за подпомагане.

Той каза, че ще се радва, ако пропускателните пунктове останат работещ през нощта, но прие средата за сигурност и необходимостта от полицейска защита затрудняваше пътуването на конвоите извън дневната светлина. Но той каза, че е твърдо ангажиран с това ООН да може да достигне 200 на ден, стига препятствията да бъдат премахнати в Египет и Израел.

Той обясни, че ако камион идва от Ариш в Египет, за първи път е проверен на ГКПП Рафа, където Египет има собствено съоръжение за проверка. Оттам преминава около 60 км (около 37 мили) до по-малкия израелски пропускателен пункт Ницана за проверка и след това се връща в Рафа – или от Рафа до наскоро отворения отново пропускателен пункт Керем Шалом за проверка от израелците. „Всичко се проверява два пъти“, каза той.

Той категорично отхвърля обвинението, че камионите на ООН през годините са били съзнателен или неволен проводник за въоръжаване на Хамас. „Имаме много строг и усърден процес, през който преминаваме, за да сме сигурни, че помощта достига до хората, до които трябва да стигне. Работих в Газа от 2008 до 2015 г. и се върнах специално за този конфликт. Всички неща, които Хамас използва, не са дошли по суша. Влезе под земята през тунелите.“

Последвайте ни в