Продаване на деца, за да оцелеят: Афганистански бащи са принудени да правят невъзможни избори

С изгрева стотици мъже се събират на прашен площад в Чагчаран, столицата на провинция Гор в Афганистан.

Те се подреждат край пътя с вярата някой да пристигна и да предложи някаква работа. То ще дефинира дали фамилиите им ядат този ден.

Вероятността за триумф обаче е ниска.

Джума Хан, на 45 години, е намерил единствено три дни работа през последните шест седмици, за които е заплатен сред 150 и 200 афганистанци ($2,35-$3,13; £1,76-£2,34) дневно.

" Децата ми си легнаха гладни три вечери поред. Жена ми плачеше, децата ми също. Затова помолих един комшия за малко пари, с цел да купя брашно ", споделя той.

" Живея в боязън, че децата ми ще умрат от апетит. "

Неговата история по никакъв метод не е неповторима.

Предупреждение: Тази публикация съдържа тревожни детайлности

В Афганистан през днешния ден удивителните трима от четирима души не могат да задоволят главните си потребности, съгласно Организация на обединените нации. Безработицата е необятно публикувана, опазването на здравето е затруднено, а помощта, която в миналото е осигурявала основите на милиони, е намаляла до дребна част от това, което е била преди.

Страната в този момент е изправена пред рекордни равнища на апетит, като 4,7 милиона - повече от една десета от популацията на Афганистан - се правят оценка на една крачка от апетит.

Гор е една от най-засегнатите провинции.

Мъжете тук са обезверени.

" Обадиха ми се, че децата ми не са яли от двама дни ", споделя Рабани, гласът му се задушава.

" Почувствах, че би трябвало да се самоубия. Но тогава си помислих по какъв начин това ще помогне на фамилията ми? Така че диря работа. " хлипайки.

" Умираме от апетит. По-големите ми деца умряха, тъй че би трябвало да работя, с цел да прехранвам фамилията си. Но аз съм остарял, тъй че никой не желае да ми даде работа ", споделя той.

Когато локална пекарна покрай площада се отваря, притежателят раздава остарял самун измежду тълпата. В рамките на секунди хлябовете са разглобени, половин дузина мъже се вкопчват в скъпоценни части.

Внезапно поражда нова битка. Идва мъж на мотоциклет, който желае да наеме един служащ да носи тухли. Десетки мъже се хвърлят върху него.

За двата часа, в които бяхме там, се наеха единствено трима мъже.

В общностите наоколо - голи домове, разпръснати по безплодни, кафяви хълмове, ситуирани против заснежените върхове на планинската верига Siah Koh - опустошителното влияние на безработицата е ясно.

Абдул Рашид Азими ни завежда в дома си и извежда две от децата си – седемгодишните близначки Рокия и Рохила. Той ги държи покрай себе си, припрян да изясни за какво прави непоносими избори.

„ Готов съм да продам от дъщери “, плаче той. „ Аз съм безпаричен, потопен в задължения и беззащитен.

„ Прибирам се от работа с пресъхнали устни, гладен, жаден, обезверен и комплициран. Децата ми идват при мен и споделят „ Бабо, дай ни самун “. Но какво мога да дам? Къде е работата? "

Той прегръща Рохила, целува я, до момента в който плаче. „ Това разрушава сърцето ми, само че това е единственият метод да нахраня другите си деца. "

„ Всичко, което би трябвало да ядем, е самун и топла вода, даже не и чай “, споделя майка им, Кайхан.

Двама от нейните синове младежи лъскат обувки в центъра на града, различен събира отпадък, който Кайхан употребява като гориво за готвене.

Саед Ахмад ни споделя, че към този момент е бил заставен да продаде петгодишното си дете. щерка Шайка, откакто получи апендицит и киста в черния дроб.

" Нямах пари да платя медицинските разноски. Затова продадох щерка си на родственик ", споделя той.

Операцията на Shaiqa беше сполучлива. Парите за нея пристигнаха от 200 000 афганистанци ($3200/£2400), за които тя беше продадена.

„ Ако бях взел цялата сума по това време, той щеше да я води. Затова му споделих, че просто ми дай задоволително за нейното лекуване в този момент и през идващите пет години можеш да ми дадеш останалото, след което можеш да я вземеш ", изяснява Саид.

Тя поставя дребните си ръце към врата му. Тясната им връзка е явна, само че след пет години тя ще би трябвало да напусне и да отиде в дома на роднината.

„ Ако имах пари, в никакъв случай нямаше да взема това решение “, споделя Саид.

„ Но тогава си помислих, какво ще стане, в случай че тя почине без интервенцията? По този метод най-малко ще е жива. "

Само преди две години Саид получаваше помощ.

Тогава той и фамилията му – както милиони други афганистанци – получиха хранителна помощ: брашно, олио, леща и добавки за деца.

Но големите съкращения на помощта през последните няколко години лишиха огромна част от тази животоспасяваща помощ.

Съединени американски щати – в миналото най-големият донор на Афганистан – понижиха съвсем цялата помощ за страната предходната година. Много други основни донори също понижиха доста вноските, в това число Обединеното кралство Данните на Организация на обединените нации демонстрират, че помощта, получена до момента тази година, е със 70% по-ниска от тази през 2025 година

Тежка суша – която засегна повече от половината провинции в страната – усложнява проблемите.

„ Получихме помощ от никого – нито от държавното управление, нито Неправителствени организации “, споделя селянинът Абдул Малик.

Талибанското държавно управление, което завзе властта през 2021 година, също хвърля виновността върху вратата на предходната администрация на Афганистан – принудена да напусне, откакто задграничните сили се изтеглиха от страната.

„ През 20 години на настъпление беше основана изкуствена стопанска система заради притока на щатски долари ", споделя Хамдула Фитрат, заместник-говорител на талибанското държавно управление, пред BBC.

" След края на нашествието ние наследихме беднотия, компликации, безработица и други проблеми. "

Собствените политики на талибаните, изключително рестриктивните мерки против дамите, също са съществена причина, заради която донорите се отвръщат.

Когато го попитаха, талибанското държавно управление отхвърли всякаква отговорност за напускането на донорите, като вместо това съобщи, че „ филантропичната помощ не би трябвало да се политизира “.

Fitrat също по този начин показва проектите на талибаните " за понижаване на бедността и основаване на работни места посредством осъществяване на огромни стопански планове ", назовавайки няколко инфраструктурни и минни планове.

Но до момента в който дълготрайните планове може да оказват помощ един ден, ясно е, че има милиони, които просто няма да оцелеят без незабавна помощ.

Като Мохамад Хашем, чието 14-месечно момиченце умря преди няколко седмици.

" Детето ми умря от апетит и липса на медикаменти... Когато едно дете е болно и гладно, явно е, че ще почине ", споделя той.

Местен старейшина споделя, че детската смъртност, основно заради недохранване, " в действителност се е повишила " през последните две години.

Тук обаче няма публични данни за смъртни случаи. Гробището е единственото място, където можете да намерите доказателства за повишаване на детската смъртност. както сме правили в предишното, преброихме дребните и огромните гробове поотделно. Имаше почти два пъти повече дребни гробове от огромните – което допуска два пъти повече деца, в сравнение с възрастни.

Имаше повече доказателства в основната провинциална болница в Чагчаран.

Неонатологичното или новородено поделение е най-натоварено, някои с по две бебета са с поднормено тегло и се борят да дишат сами 1 кг.

Те са в сериозно положение и незабавно са пуснати на О2.

Майка им, 22-годишната Шакила, се възвръща в родилното поделение.

" Тя е слаба, тъй като нямаше съвсем нищо за ястие, когато ги носеше, единствено самун и чай ", изяснява бабата на близнаците Гюлбадан. " Ето за какво бебетата са в такова положение. "

Няколко часа откакто напуснахме болничното заведение този ден, по-тежкото бебе умря, преди даже да се разсъни. по име.

„ Лекарите се пробваха да й оказват помощ, само че тя умря “, споделя изумената й баба на идващия ден.

„ Увих дребното й телце и я заведох вкъщи. Когато майка й разбра, тя припадна. “

Гулбадан показва оживялото бебе и прибавя: „ Надявам се най-малко тя да оцелее. “

Медицинската сестра Фатима Хюсейни споделя, че има дни, в които умират до три бебета.

" В началото ми беше доста мъчно, когато гледах по какъв начин деца умират. Но в този момент това стана съвсем обикновено за нас “, споделя тя.

Д-р Мухамад Моса Олдат, който управлява неонатологичното поделение, споделя, че смъртността се повишава до 10%, което е „ недопустимо “.

„ Но заради бедността натоварването на пациентите се усилва всеки ден ", споделя той. „ И тук също нямаме запаси да лекуваме бебетата вярно. "

В педиатричното интензивно поделение шестседмичният Zameer страда от менингит и пневмония. И двете са лечими, само че лекарите ще би трябвало да извършат MRI сканиране и нямат подобаващото съоръжение.

Но може би най-шокиращото нещо, което медиците ни споделят, е, че държавната болница няма медикаменти за множеството пациенти, като фамилиите би трябвало да купуват медикаментите си от аптеките извън.

" Понякога, в случай че медикаментите са останки от бебето на по-заможно семейство, ние ги използваме за бебетата, чиито фамилии не мога да си го разреша ", споделя Фатима.

Липсата на пари принуждава доста фамилии да вземат сложни решения.

Оцелялата внучка на Гулбадан наддаде малко на тегло и дишането й се стабилизира. Но няколко дни по-късно фамилията й я прибра. Те просто не можаха си разреши да я задържи в болница.

Бебето Zameer също беше прибрано вкъщи от родителите си по същата причина.

Техните дребни тела в този момент ще би трябвало да водят борбата, с цел да оцелеят сами.

Допълнителни репортажи от Имоджен Андерсън, Махфуз Зубайде и Санджай Гангули

BBC е на няколко езика

Четете BBC на вашия личен език