Реформатор печели президентството в Иран
След ненадейно конкурентни избори, изненадващата победа на Масуд Пезешкиан на балотаж дава на Иран първия президент модернизатор от две десетилетия. Проучването в петък сподели контрастиращите лица на политиката на ислямската република: Пезешкиан, който дава обещание да се ангажира още веднъж със Запада и да облекчи обществените ограничавания, и Саид Джалили, който съставлява най-идеологически твърдата секта на режима.
Успехът на Пезешкиан показва посоката, която болшинството от иранците желаят републиката да поеме: надалеч от екстремизма, икономическото неразположение, борбата и изолацията и към общество, свободно от подтисничество и ангажирано с външния свят. Той също по този начин сподели, че изборите в републиката към момента могат да изненадат, макар че всички претенденти би трябвало да бъдат утвърдени от управляващите.
Може би най-шумното обръщение обаче пристигна от тези, които бойкотираха вота. Милиони иранци са изгубили религия в който и да е от своите водачи, реформисти или твърдолинейни. Избирателната интензивност от 49,8 % надмина рекордно ниската от първия тур от 40 %. Но доста иранци в този момент виждат изборите като миг за безмълвен митинг, отказвайки да обезпечат фасадата на легитимност, която режимът търси посредством изборните урни.
Повишената изборна интензивност на балотажа евентуално отразява безапелационния избор, пред който са изправени иранците. Мнозина бяха водени от страхове, че победа на Джалили ще насочи Иран в още по-крайна посока. Победата на Пезешкиан не може да прикрие обстоятелството, че републиката е изправена пред рецесия на легитимността. Все по-голям брой иранци се отхвърлиха от всякаква вяра за смяна вътре в системата.
Последните събития изостриха това въодушевление. Президентските избори през 2021 година не предоставиха искания за народна власт, като на водещи кандидати-реформисти беше неразрешено да разчистят пътя на хардлайнера Ебрахим Раиси да поеме ролята. (Смъртта му при злополука с хеликоптер провокира тази моментна анкета.) На идната година избухнаха национални митинги против режима след гибелта в полицейския арест на Махса Амини, задържана за погрешно носене на хиджаба си. Протестите бяха смазани от брутална публична принуда, само че наследството на рецесията виси над обществото.
Въпросът е дали Пезешкиан ще успее да реализира някаква сериозна смяна в сериозен за републиката миг. Тя се бори с бездънен вътрешен напън и нараснало напрежение със Запада и в района заради войната Израел-Хамас. Тя би трябвало също по този начин да се приготви за наследяването на висшия водач и висшия човек, вземащ решения, аятолах Али Хаменей, на 85 години, когато той почине. Това ще бъде главното събитие, което оформя бъдещето на републиката.
Все отново президентството може да повлияе на тона и метода на държавното управление. Пезешкиан даде обещание да договаря за разрешаване на нуклеарното опълчване на Иран със Съединени американски щати и европейските сили и да обезпечи облекчение на глобите за възкръсване на стопанската система. Той даде обещание да облекчи обществените ограничавания, в това число потреблението на интернет и налагането на хиджаб. Той обаче е значително предан последовател на режима, който ясно сподели своето послушание на Хаменей. И може да се чака хардлайнерите да се опълчват на промените. Съединени американски щати и огромните европейски сили няма да бъдат елементарно уверени да смекчат метода си към режима. Опитът ги кара да бъдат надълбоко скептични във връзка с всяка евентуална анулация на войнствената поддръжка на Иран за въоръжени групи, вътрешни репресии и разширение на нуклеарната му стратегия.
Изборите няма да трансформират поддръжката на Техеран за районни пълномощници, считани за жизненоважни за тактиката за сигурност на републиката и следени от мощната Революционна армия. Но в случай че Пезешкиан успее да вкара известна смяна, той би могъл да даде известна отмора на иранците и да стартира да охлажда напрежението вкъщи и в чужбина. Провалът ще задълбочи проблемите на Иран и рецесията на легитимността на републиката.
