Ревю на „Freaky Tales“: Педро Паскал и Джей Елис са кръвожадни гадняри
Ако желаете доказателство, че кинематографичната галактика на Marvel изсмуква творчеството на положителните режисьори като холивудски върколак, гледайте „ Freaky Tales “.
Режисиран от Ана Боден и Райън Флек, които управляваха безжизнения „ Капитан Марвел “ от 2019 година, последният им филм съдържа, хм, петна от свръхестествения подвиг и градската правдивост на бдителността, които свързваме с жанра на комиксите.
ОТШУТНИ ПРИКАЗКИ
Продължителност: 106 минути. С оценка R (силно кърваво принуждение, език на всички места, в това число обиди, полово наличие и приложимост на наркотици).
Въпреки това, за разлика от доста от тези скучни чудовища с мантия, „ Чутави истории “, чиято международна премиера беше в четвъртък вечерта на филмовия фестивал Сънданс, също може да се похвали с задоволително мощна, изперкала персона, с цел да извърши залива на Сан Франциско.
Завладяващо странният филм се развива през 1987 година в Оукланд, Калифорния, и е структуриран епизодично — като „ Трилогията на терора “ или „ Филмът в зоната на здрача “ – в четири елементи.
Тези плашещи съпоставения обаче – и в действителност заглавието на кино лентата – са подвеждащи. „ Freaky Tales “ въобще не е хорър, а по-скоро отпратка към едноименната хип-хоп ария на рапъра Too Short от 1987 година Най-много публиката изпитва възприятие на безпокойствие тук.
Както се случва, Too Short е главен воин, както и други фигури от действителния живот на Кали: момичешкото дуо Danger Zone и Sleepy Floyd от Golden State Warrior. Те са въвлечени в бурна, от време на време възбуждаща фикция, в която същинските събития се сливат бурно с нелепото.
Лудостта стартира незабавно, когато повествовател ни споделя: „ Оукланд през 1987 година беше пъклен див “ и прибавя, че жителите са завладени от „ галактическото зелено с – – т “, което ги кара да работят. Напомни ми за розовата подземна кал в „ Ловци на духове 2 “, единствено че не толкоз обременително неуместно.
След това всеки раздел се сблъсква с някаква форма на неправда с око за развлечение вместо проповядване.
В част първа постоянните гости на пънк рок бар си отмъщават на група неонацисти скинхедс, които ги изтезават. След това Danger Zone се бори с женомразството на работа в салон за сладолед и на сцената в клуб. Влизайки с добре усъвършенстваната активност на мандалорец, Педро Паскал играе наемен палач, който се пробва да се измъкне от бизнеса, с цел да бъде със брачната половинка и бебето си. И Sleepy Floyd на Джей Елис стартира (измислен) вилнеене в нощта, когато (наистина) вкара 51 точки в един мач.
Някъде по средата на кино лентата започваме да се замисляме на какво тъкмо ще се сведе цялата тази най-вече приятна полуда – или дали това е единствено самоугаждаща композиция от персоналните мании на Флек.
Първите две елементи са занимателни и юношески и имат симпатични осъществявания от Джак Чемпиън, Джи-Йонг Ю, Нормани Кордей Хамилтън и Доминик Торн, само че приключват ненадейно — като бясно пакетиране на дарове в 10 часа сутринта на Коледа.
Въпреки това, по време на мрачната част на Паскал (която има занимателна камея от Том Ханкс), пъзелът стартира да става ясно. Въпреки че ми се желае да има по-хитро съединени части, които да доведат до голямо „ Уау! Разбирам! “ В този миг последната борба на „ Джон Уик “ в част четвърта е фантастична оргия от балетно клане.
Въпреки че несъмнено не си тръгвате да обмисляте описа, детайлната и достоверна хармония от 80-те основава проклинание.
Ефектът е сходен на намирането на прашна остаряла VHS касета, изгубена десетилетия в гаража ви. Радвате се да го видите, даже и да не сте сигурни за какво.
