„Рипли“ бавно изгражда хипнотична поредица около талантливия Андрю Скот

Движейки се постепенно, в действителност съвсем хипнотично, „ Рипли “ се нуждае от няколко епизода, с цел да стартира, само че откакто го направи, няма връщане обратно. Адаптирането на романа, който даде „ Талантливият господин Рипли “ преди четвърт век, основава завладяваща витрина за Андрю Скот, преминавайки от неговия „ парещ духовник “ „ Fleabag “ личност до „ злокобен лъжец “ по метод, който прави ролята асоциирана с Мат Деймън изцяло негов.

Написан и режисиран напълно от Стивън Зейлиън, умел сценарист, чиято телевизионна работа включва „ Нощта на “ на HBO, „ Рипли “ стартира с хитрото решение да снима сериала от осем епизода в превъзходно черно-бяло, придавайки на историята остаряла чувство за време, като в същото време прави италианските локали да наподобяват извънредно привлекателни.

Действието се развива при започване на 60-те години на предишния век, форматът дава свободата да се наслаждавате в неуместни моменти и да създавате осезаемо напрежение към обстановки в книгите на Патриша Хайсмит, чувство, което става по-интензивно, откакто се показва какъв брой безсърдечен може да бъде Том Рипли на Скот.

Най-съдбоносната среща идва рано, когато богат нюйоркчанин наема Рипли да пътува до Италия, с цел да примами сина си плейбой, упорит художник на име Дики Грийнлийф (Джони Флин), да се върне вкъщи. Водейки идиличен живот с приятелката си Мардж (Дакота Фанинг), Дики се съпротивлява на концепцията, само че неуместно кани Том в своята орбита.

Мардж може да е подозрителна към претекстовете на Том, само че той бързо печели Дики макар от време на време странното му държание. В същото време може да се види по какъв начин колелата се въртят в главата на Том (Скот прави забележителна работа единствено със стрелкащи се очи и напрегнати изражения) за това по какъв начин да се възползва от тази опция, поемайки по пътя, който в последна сметка ще включва машинация, ликвидиране и неистини, неистини, неистини.

„ Евентуално “ прави доста работа тук, тъй като „ Рипли “ се развива прекомерно постепенно – защото следите от събития притеглят вниманието на италиански детектив (Маурицио Ломбарди) – като в същото време основава риск някои хора да се спасят, преди поредицата да доближи положителни неща. Търпението може да е добродетел – и то се възнаграждава тук – само че защото феновете се радват на толкоз доста благоприятни условия, има граници.

Една от аргументите черно-бялото да работи толкоз добре е частично тъй като извличането на измамите на Том разчита в огромна степен на това по-ранно време, когато не е имало мобилни телефони, които да бъдат проследявани, или атачмънти към имейли, които да могат да пингват по целия свят. Съществува и присъща класова рецензия в способността на Рипли да плячка на тези привилегировани емигранти, пословичната акула измежду дребните.

Прелитайки от град на град, „ Рипли “ разчита на Скот, който играе прелестна основна роля в инди кино лентата „ All of Us Strangers “, като лепилото, което държи всичко дружно, от време на време дълги сектори без разговор по време на някои от по- занитващи интермедии. Между това и надписите, считайте това за едно от тези излъчвания, които изискват по-малко разграничено внимание от нормално за тълпата, гледаща на два екрана.

По-общо казано, времето наподобява уместно за възобновление на „ Рипли “, като се има поради сензацията, направена от „ Saltburn “ с сходна тематика и все по-популярната процедура да се употребява пространството на рафтовете на стрийминг, с цел да се изпълнят литературни творби по по-широки способи.

Това постепенно изгаряне няма да е за всеки, само че тези, които са привлечени от ритъма на „ Рипли “, би трябвало да се окажат, че въртят епизоди в бърза поредност. Ако го създадат, отдайте дължимото най-много на надарените господа Заилиан и Скот.

Премиерата на „ Ripley “ е на 4 април по Netflix.