„Рипли“ бавно изгражда хипнотична поредица около талантливия Андрю Скот
Движейки се бавно, наистина почти хипнотично, „Рипли“ се нуждае от няколко епизода, за да започне, но след като го направи, няма връщане назад. Адаптирането на романа, който даде „Талантливият г-н Рипли“ преди четвърт век, създава завладяваща витрина за Андрю Скот, преминавайки от неговия „горещ свещеник“ „Fleabag“ персона до „зловещ измамник“ по начин, който прави ролята асоциирана с Мат Деймън напълно негов.
Написан и режисиран изцяло от Стивън Зейлиън, опитен сценарист, чиято телевизионна работа включва „Нощта на“ на HBO, „Рипли“ започва с хитрото решение да заснеме сериала от осем епизода в великолепно черно-бяло, придавайки на историята стара усещане за време, като същевременно прави италианските локали да изглеждат изключително привлекателни.
Действието се развива в началото на 60-те години на миналия век, форматът предоставя свободата да се наслаждавате в неудобни моменти и да създавате осезаемо напрежение около ситуации в книгите на Патриша Хайсмит, усещане, което става по-интензивно, след като се демонстрира колко безмилостен може да бъде Том Рипли на Скот.
Най-съдбоносната среща идва рано, когато богат нюйоркчанин наема Рипли да пътува до Италия, за да примами сина си плейбой, амбициозен художник на име Дики Грийнлийф (Джони Флин), да се върне у дома. Водейки идиличен живот с приятелката си Мардж (Дакота Фанинг), Дики се съпротивлява на идеята, но глупаво кани Том в своята орбита.
Мардж може да е подозрителна към мотивите на Том, но той бързо печели Дики въпреки понякога странното му поведение. В същото време може да се види как колелата се въртят в главата на Том (Скот върши значителна работа само със стрелкащи се очи и напрегнати изражения) за това как да се възползва от тази възможност, поемайки по пътя, който в крайна сметка ще включва измама, убийство и лъжи, лъжи, лъжи.
„Евентуално“ върши много работа тук, защото „Рипли“ се развива твърде бавно – тъй като следите от събития привличат вниманието на италиански детектив (Маурицио Ломбарди) – като същевременно създава риск някои хора да се спасят, преди поредицата да достигне добри неща. Търпението може да е добродетел – и то се възнаграждава тук – но тъй като зрителите се радват на толкова много възможности, има граници.
Една от причините черно-бялото да работи толкова добре е отчасти защото извличането на измамите на Том разчита в голяма степен на това по-ранно време, когато не е имало мобилни телефони, които да бъдат проследявани, или прикачени файлове към имейли, които да могат да пингват по целия свят. Съществува и присъща класова критика в способността на Рипли да плячка на тези привилегировани емигранти, пословичната акула сред малките.
Прелитайки от град на град, „Рипли“ разчита на Скот, който играе прекрасна главна роля в инди филма „All of Us Strangers“, като лепилото, което държи всичко заедно, понякога дълги участъци без диалог по време на някои от по- занитващи интермедии. Между това и субтитрите, считайте това за едно от онези предавания, които изискват по-малко разделено внимание от обикновено за тълпата, гледаща на два екрана.
По-общо казано, времето изглежда подходящо за възраждане на „Рипли“, като се има предвид сензацията, направена от „Saltburn“ с подобна тема и все по-популярната практика да се използва пространството на рафтовете на стрийминг, за да се изпълнят литературни произведения по по-широки начини.
Това бавно изгаряне няма да е за всеки, но онези, които са привлечени от ритъма на „Рипли“, трябва да се окажат, че въртят епизоди в бърза последователност. Ако го направят, отдайте дължимото най-вече на талантливите господа Заилиан и Скот.
Премиерата на „Ripley“ е на 4 април по Netflix.
