Русия може да отвори нов фронт, тъй като Украйна остава бедна на оръжия, казват официални лица
Руските сили продължиха да използват прозореца на възможността да постигнат малки тактически печалби през изминалата седмица, когато Украйна започна да получава колети с дълго отлагани Военна помощ от САЩ за първи път от седмици.
Украйна също съобщи, че Русия натрупва тревожен брой войски на северната си граница и е готова да се изправи пред потенциален нов фронт.
На този напрегнат фон Европа се опита да засили собствената отбранителна индустриална база на Украйна, за да гарантира, че политическите проблеми сред нейните съюзници никога повече не се намесват в доставките на оръжия.
Руските сили успяха да откраднат още един марш срещу украинските защитници в Очеретине. Селото се намира в западната точка на издатина, която руснаците постепенно изградиха западно от Авдиевка, след като превзеха този град през февруари.
Те се възползваха от лошо изпълнена смяна на отбранителния батальон на Украйна, за да влязат в Очеретине в края на април, но срещнаха яростна съпротива.
Министерството на отбраната на Русия обяви, че Очеретине е паднал на 5 май, неделя на православния Великден.
Сателитните изображения изглежда потвърждават това и три дни по-късно руските сили консолидираха улова си, като напреднаха четири километра (2,5 мили) северно от селото и разшириха печалбите си на юг.
Капитанът на Националната гвардия Володимир Черняк каза пред The Guardian, че руските сили са направили това чрез флангови отбрани, чието копаене на украинците им е отнело твърде много време, тъй като им липсваха строителни екипи.
Руските сили постигнаха незначителни успехи, докато се биеха улица на улица в Роботине, малък град в западно Запорожие, който украинските сили си възвърнаха в миналогодишната контраофанзива. А в понеделник те погълнаха Новоселивске, село в Луганск.
Сергей Шойгу, министърът на отбраната на Русия, заяви по време на конферентен разговор с военното ръководство на Москва, че техните сили са превзели 547 кв. км (211 кв. мили) територия в Украйна от началото на годината.
Институтът за изследване на войната, базиран във Вашингтон мозъчен тръст, посочи цифрата на 519 кв. км (200 кв. мили).
Но руските тактически провали бяха забележими.
През цялата седмица те се опитваха и не успяха да си върнат Нестрига, остров в делтата на Днепър, от който тормозеха украинските сили на десния бряг и който Украйна успя да си върне на 28 април.
Говорителят на южните сили Дмитро Плетенчук каза на телемарафон, че има няколко нападения на ден.
„Окупаторите имат голямо препятствие – това е Днепър и за да го преодолеят, те са принудени да използват плавателни средства… но в момента те са на открито и затова им е доста трудно и те търпят загуби“, каза Плетенчук.
Украинско предмостие на левия бряг, което отблъсна руската артилерия, дори успя да разшири позицията си около Кринки до понеделник. Тук също безмилостните руски атаки от началото на годината не успяха да изместят гарнизона.
Руските сили също не успяха да превземат стратегически важния град Часов Яр на изток – награда, която според съобщенията руският президент Владимир Путин искаше до 9 май, годишнината от капитулацията на нацистка Германия преди 79 години.
По-зловещо е, че заместник-началникът на украинското военно разузнаване Вадим Скибицки каза, че Русия вероятно се готви да направи нов опит да превземе Суми и Харков, два северни града, които не успя да превземе през февруари 2022 г. заедно с Киев.
Той каза пред The Economist, че Русия е концентрирала 35 000 войници на север от украинската граница в тези райони и ще ги изпрати в Украйна до края на май или началото на юни. Украинският военен наблюдател Константин Машовец изчисли, че броят им е по-близо до 50 000.
Украински парламентаристи казаха на Ал Джазира, че Украйна поддържа десетки хиляди войници в северната част на страната, далеч от активните бойни фронтове, точно за такъв случай. По време на войната руските войски, базирани в Беларус, са правили различни финтове при натрупване, вероятно като отвличане на вниманието. Сега изглежда, че Украйна приема заплахата сериозно.
Върховният главнокомандващ Александър Сирски наскоро каза, че изпраща повече артилерия и танкове, крайно необходими на активните фронтове, за да подкрепи северните сили.
Но какво да кажем за оръжията?
Украински официални лица многократно са казвали, че се нуждаят от повече оръжия, доставени от Запада, за да устоят и в крайна сметка да изтласкат Русия от украинска земя.
Президентът на САЩ Джо Байдън подписа закон за допълнителни разходи на 24 април, след като Конгресът отне шест месеца, за да го одобри, но имаше разногласия колко време отне на оръжия на стойност милиард долара, подготвени за доставка, да стигнат до Украйна.
Говорителят на Пентагона Сабрина Синг каза, че доставките са достигнали Украйна „понякога в рамките на часове, ако не и ден или два“.
Но в петък, шест дни след като Байдън подписа законопроекта, украинският президент Володимир Зеленски каза: „Ние чакаме оръжията да пристигнат в Украйна.“
Донякъде неразгадаемо New York Times каза, че първата партида противотанкови ракети, ракети и 155-милиметрови артилерийски снаряди е пристигнала в Украйна междувременно на 28 април.
Европейските съюзници на Украйна продължиха да изпращат оръжия по време на задържането на САЩ, но те не бяха достатъчни, за да поддържат дори отбранителни операции, тъй като отбранителната индустриална база на Европа се сви след Студената война.
Украйна започна стратегия за изграждане на собствена индустриална база миналия декември и покани западни инвеститори да ускорят този процес.
Ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел се опита да направи това в понеделник, когато събра 350 украински и европейски представители на индустрията и правителствени служители, за да насърчат партньорства, подкрепени с пари от ЕС.
„Украйна е страна във война, тя не произвежда при нормални условия“, каза Борел. „Ето защо представителите на индустрията трябва да разберат, че първо това са нови възможности, второ, че има риск и трето, че има финансиране.“
Украинският външен министър Дмитро Кулеба призова за общо европейско отбранително индустриално пространство за премахване на излишъците и конкурентни оръжейни системи, както и за дългосрочни индустриални договори и планиране на европейската отбрана.
„Ако искаме да запазим мира в Европа, трябва да преминем към европейска военновременна икономика и индустрия“, каза той виртуално на форума. „Само по този начин можем да ограничим агресията на Русия – като демонстрираме, че Европа има средства за самоотбрана.“
Руската заплаха изгрява над Европа
Кулеба не беше единственият, който призоваваше за икономическа и политическа смяна на скоростта.
Френският президент Еманюел Макрон каза пред The Economist в петък, че Европа е изправена пред тройна заплаха от Русия.
„Това е този троен екзистенциален риск за нашата Европа: военен риск и риск за сигурността; икономически риск за нашия просперитет; екзистенциален риск от вътрешна несъгласуваност и прекъсване на функционирането на нашите демокрации.“
Макрон удари тази струна в реч пред Сорбоната седмица по-рано.
„Нашата Европа днес е смъртна“, каза Макрон. „То може да умре и това зависи единствено от нашия избор.“
Европа не беше въоръжена, за да се защитава, когато се „изправи срещу сила като Русия, която няма задръжки, няма ограничения“, каза Макрон. „Европа трябва да стане способна да защитава своите интереси със своите съюзници до нас, когато пожелаят, и сами, ако е необходимо.“
Макрон също повтори възможността за изпращане на френски войски в Украйна в разговор с Economist, като каза, че това може да се случи, ако Русия направи пробив и Украйна го поиска. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че изявлението е „много важно и много опасно“.
Заместник-началникът на военното разузнаване на Украйна се съгласи, че Европа не е готова да се защитава.
Вадим Скибицки каза пред Newsweek, че Русия може да превземе балтийските държави за една седмица, докато на НАТО ще са нужни поне 10 дни, за да започне процеса на притичане на помощ.
От гледна точка на НАТО необходимостта да се помогне на Украйна нараства заедно с усещането за руска заплаха в останалата част на Европа.
Четири месеца след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. НАТО заяви, че ще създаде постоянна сила от 300 000 войници, за да защитава източните си граници, спрямо около 80 000 днес. През януари поредица от началници на отбраната на НАТО, споделящи подобни разузнавателни данни, казаха, че алиансът трябва да се подготви за потенциална руска инвазия на територията на НАТО само след пет до осем години.
На 2 май органът за вземане на политически решения на НАТО, Атлантическият съвет, заяви, че съюзниците от НАТО са „силно загрижени за неотдавнашните злонамерени дейности на територията на съюзниците“.
Генералният секретар Йенс Столтенберг каза, че в Европа вече е в ход руска кампания за хибридни дейности, включително дезинформация, шпионаж и саботаж.
Файненшъл таймс в неделя цитира служители на европейското разузнаване, според които Русия подготвя „тайни бомбени атентати, палежи и щети на инфраструктурата“ в Европа.
