Сбъдване на мечтата на майка ни да види слънчевото затъмнение
Ако всичко върви по план, на 8 април нашата 75-годишна майка Нанси ще се настани на поляна стол в Уако, Тексас — на около 1300 мили от нейното кресло в Лас Вегас — и се присъединява към много други американци, които си слагат очила за слънчево затъмнение, навеждат глави нагоре и се опитват да разберат какво се случва в небесата.
Нищо от това не беше дадено. Яростно независима и повече от малко скептична към рекламите, прищявките и трескавите масови събития, нашата майка не е това, което бихте нарекли дърводелец. Като много от нейното поколение, тя е видяла много в живота; тя знае какво е да имаш големи очаквания и да бъдеш разочарован. Но тя също така знае, че предстоящото затъмнение не е нито тенденция, нито мода. Планирането да го видим обедини семейството ни в желанието да участваме в масово събитие, което е чудо на света.
Част от стремежа да заведем майка ни в Уако е трудната истина на времето. Частичните затъмнения идват и си отиват, но следващото вдъхновяващо и завладяващо пълно затъмнение няма да бъде видяно отново в съседните Съединени щати до 2044 г. Майка ни е в променливо здраве и е с увреждания. При отсъствието на късмет и медицински напредък, шансовете са силно натрупани срещу живота й да види още един.
Пенсионирането на нашата майка дойде с познати черти — повече време за нейните хобита, вкореняване за любимите й отбори и ваканции, които се грижат за хора с увреждания. Но тази планирана екскурзия е различна. Един круиз може да се таксува като „приключение, което се случва веднъж в живота“ и след това да предложи много дати в календара за едно и също приключение. Без значение колко вълнуващи преживявания е събрал човек за 75 години, това ще стои отделно.
към редактора. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето няколко . А ето и нашия имейл: .
Следвайте раздела за мнение на New York Times относно , , , и .