Шумът на Илон Мъск за Neuralink дразни конкурентите, но хвърля светлина върху мозъчните импланти

Навикът на Илон Мъск да рекламира нова технология, дори когато не е лидер в областта, отдавна дразни конкурентите.

Тази седмица беше напълно изложено, когато той написа на X, че една от неговите компании, Neuralink, е успяла да имплантира електрод в човешки мозък за първи път. Процедурата е малка стъпка към обещанието на Мъск да може да свърже мозъците директно към компютрите, за да подобри техните процесорни способности и един ден да даде възможност на хората да достигнат възможностите на усъвършенствания изкуствен интелект.

Подобни импланти са били основен елемент от научни лаборатории от години. Най-малко три конкурентни стартиращи фирми са успели да вмъкнат електроди и да ги използват за събиране и интерпретиране на сигнали от човешкия мозък.

Но докато твърденията на Мъск предизвикват примирение от съперниците, те също така неохотно признават, че привличането на вниманието му е помогнало полето да се доближи до реалността в момент, когато то достига важна повратна точка.

Мъск „наистина постави светлината на прожекторите върху тази област и привлича [рисковия] капитал“, каза Том Оксли, главен изпълнителен директор на Synchron, която проведе първите си изпитания върху хора през 2019 г. и събра $130 mn.

Създаването на буря от публичност за усилията му, дори когато има малко подробности в подкрепа на твърденията му, „е това, което Илон Мъск прави по-добре от всеки друг“, каза Ан Ванхостенберге, професор по активни имплантируеми медицински устройства в King's College London.

„Те [Neuralink] напред ли са? Не. Тяхната технология уникална ли е? Не, нищо от това, което съм виждал, не е ново“, каза Ванхостенберге – въпреки че тя приписва компанията на Мъск като „много напреднала“ и „най-модерна“ в областта.

Мъск отдавна използва огромния си следвайки X и в медиите като стратегическо оръжие за привличане на капитал и талант към неговите начинания. Това е предимство, което той използва в опитите си да превърне новата си компания за изкуствен интелект, xAI, в конкурент на OpenAI, въпреки че започва с години назад.

Neuralink събра близо 700 милиона долара, голяма част от които от Мъск, и наброи някои от най-добрите мозъци в областта сред своите съоснователи – въпреки че по-голямата част от основателния екип оттогава напусна компанията, някои до започват съперници.

Амбициозните твърдения на Мъск обаче имат и обратна страна. Те доведоха до „огромна тежест над очакванията“, каза Юрий Власов, професор в Grainger College of Engineering към Университета на Илинойс Урбана-Шампейн.

Тутовете на Мъск хвърлиха светлина върху технологията което изглежда на мнозина пресилено, но което наскоро започна да дава обещаващи резултати.

Работата върху мозъчните компютърни интерфейси, известни като BCI, започна сериозно преди две десетилетия, но напредна бавно. След съосноваването на Neuralink през 2016 г. Мъск обеща изпитания върху хора още през 2020 г., но се бореше да получи одобрението на Американската администрация по храните и лекарствата.

Напредъкът в материалите и производството донесе по-рафинирани, по-малки масиви от електроди, използвайки техники, разработени в производството на полупроводници. Втората област на бързо развитие е в миниатюризираната електроника, необходима за усилване и канализиране на мозъчни сигнали. Последните и по-скорошни пробиви дойдоха в софтуера за машинно обучение, необходим за дешифриране на мозъчни сигнали, използвайки ги за управление на компютърен курсор или протезен крайник.

Методът на Neuralink включва вмъкване на изключително тънки нишки от електроди в мозъчна тъкан с цел събиране на електрически сигнали от отделни или малки групи от неврони. Процедурата изисква премахване на част от черепа, за да се даде възможност на роботизиран хирург, който Мъск нарече „шевна машина“, да наниже нишките.

Neuralink показа видеоклипове на маймуни, използващи импланти, за да играят понг на компютър. Все още обаче не са ясни ефектите от електродите му, разположени до мозъчната тъкан за дълги периоди от време.

Други компании и академици са провеждали изпитания върху хора с други техники и са отбелязали значителни постижения в тълкуването на мозъчни сигнали, казаха Томас Хартунг, професор в университета Джон Хопкинс в САЩ, който ръководи международен биокомпютърен проект. Той цитира екип от Станфордския университет, който докладва през 2021 г. как са преобразували мозъчните сигнали на парализиран мъж от представяне на почерк в текст на компютър.

Други техники включват компромиси между инвазивността — и рисковете — на имплантите и качеството на събрания сигнал.

Precision Neuroscience, съосновател на Бенджамин Рапопорт, неврохирург и един от основателите на Neuralink, прави малки процепи в черепа, за да вмъкне мрежа от микроелектроди, които „обвиват“ около мозъка. Въпреки че събира по-малко данни от електродите на Neuralink, тази по-малко инвазивна техника все пак трябва да дава достатъчно данни за контрол на протезен крайник, според Рапопорт. „Не отделните неврони контролират движенията на мускулите“, добави той.

Синхрон междувременно вмъква своите сензори в черепа през вена, подобно на начина, по който се имплантира коронарен стент – метод, който надеждите ще позволят мозъчните импланти да се превърнат в рутинна процедура.

Мозъчният сигнал, който събира, макар и по-малко подробен, все пак трябва да е достатъчно силен, за да постигне това, което Оксли нарече „продукт /market fit” — целта, преследвана от всички технологични стартиращи фирми, където технологията е достатъчно добра, за да произведе полезен продукт. Synchron има за цел да канализира мозъчните сигнали за управление на смартфон или таблет, като дава на пациентите с частична парализа повече начини за комуникация и контрол на околната среда.

Тези различни техники могат да доведат до набор от продукти, каза Алекс Морган, партньор в Khosla Ventures, който е инвестирал в невротехнологии, включително Synchron. „Това не е технология, при която победителят взема всичко“, каза той.

Въпреки значителните научни открития обаче, малцина в областта са готови да предвидят кога технологията ще донесе полезни продукти. Особено предизвикателство беше да се интерпретират сигналите, събрани от мозъка, което затруднява да се каже кога технологията ще може да направи повече от това да движи компютърен курсор или да активира прости движения на протезни крайници, каза Власов.

В консултация с FDA, стартиращи компании, работещи върху мозъчни компютърни интерфейси, се обединиха около подобна цел: да разработят импланти за пациенти с най-тежките форми на парализа, каза Рапопорт.

Това е далеч от технологията за подобряване на ума, за която мечтае Мъск. Но въпреки че Рапопорт каза, че това е далеч в бъдещето, той добави: „Не мисля, че е немислимо.“

Последвайте ни в