Шумът на Илон Мъск за Neuralink дразни конкурентите, но хвърля светлина върху мозъчните импланти

Навикът на Илон Мъск да популяризира нова технология, даже когато не е водач в региона, от дълго време нервира съперниците.

Тази седмица беше изцяло изложено, когато той написа на X, че една от неговите компании, Neuralink, е съумяла да вгради електрод в човешки мозък за първи път. Процедурата е дребна стъпка към обещанието на Мъск да може да свърже мозъците непосредствено към компютрите, с цел да усъвършенства техните процесорни качества и един ден да даде опция на хората да доближат опциите на усъвършенствания изкуствен интелект.

Подобни импланти са били главен детайл от научни лаборатории от години. Най-малко три конкурентни започващи компании са съумели да вметнат електроди и да ги употребяват за събиране и интерпретиране на сигнали от човешкия мозък.

Но до момента в който изказванията на Мъск провокират примирие от противниците, те също по този начин насилствено признават, че привличането на вниманието му е помогнало полето да се приближи до действителността в миг, когато то доближава значима повратна точка.

Мъск „ в действителност сложи светлината на прожекторите върху тази област и притегля [рисковия] капитал “, сподели Том Оксли, основен изпълнителен шеф на Synchron, която организира първите си тествания върху хора през 2019 година и събра $130 mn.

Създаването на стихия от гласност за напъните му, даже когато има малко детайлности в поддръжка на изказванията му, „ е това, което Илон Мъск прави по-добре от всеки различен “, сподели Ан Ванхостенберге, професор по дейни имплантируеми медицински устройства в King's College London.

„ Те [Neuralink] напред ли са? Не. Тяхната технология неповторима ли е? Не, нищо от това, което съм виждал, не е ново “, сподели Ванхостенберге – макар че тя приписва компанията на Мъск като „ доста напреднала “ и „ най-модерна “ в региона.

Мъск от дълго време употребява големия си следвайки X и в медиите като стратегическо оръжие за привличане на капитал и гений към неговите инициативи. Това е преимущество, което той употребява в опитите си да трансформира новата си компания за изкуствен интелект, xAI, в съперник на OpenAI, макар че стартира с години обратно.

Neuralink събра близо 700 милиона $, огромна част от които от Мъск, и наброи някои от най-хубавите мозъци в региона измежду своите съоснователи – макар че по-голямата част от основателния екип от този момент напусна компанията, някои до стартират противници.

Амбициозните изказвания на Мъск обаче имат и противоположна страна. Те доведоха до „ голяма тежест над упованията “, сподели Юрий Власов, професор в Grainger College of Engineering към Университета на Илинойс Урбана-Шампейн.

Тутовете на Мъск хвърлиха светлина върху технологията което наподобява на мнозина пресилено, само че което неотдавна стартира да дава обещаващи резултати.

Работата върху мозъчните компютърни интерфейси, известни като BCI, стартира съществено преди две десетилетия, само че напредна постепенно. След съосноваването на Neuralink през 2016 година Мъск даде обещание тествания върху хора още през 2020 година, само че се бореше да получи утвърждението на Американската администрация по храните и медикаментите.

Напредъкът в материалите и производството донесе по-рафинирани, по-малки масиви от електроди, употребявайки техники, създадени в производството на полупроводници. Втората област на бързо развиване е в миниатюризираната електроника, нужна за увеличаване и канализиране на мозъчни сигнали. Последните и по-скорошни пробиви пристигнаха в софтуера за машинно образование, нужен за дешифриране на мозъчни сигнали, употребявайки ги за ръководство на компютърен курсор или протезен крак.

Методът на Neuralink включва проникване на извънредно тънки влакна от електроди в мозъчна тъкан за събиране на електрически сигнали от обособени или дребни групи от неврони. Процедурата изисква унищожаване на част от черепа, с цел да се даде опция на роботизиран хирург, който Мъск назова „ шевна машина “, да наниже нишките.

Neuralink сподели видеоклипове на маймуни, употребяващи импланти, с цел да играят понг на компютър. Все още обаче не са ясни резултатите от електродите му, ситуирани до мозъчната тъкан за дълги интервали от време.

Други компании и учени са провеждали тествания върху хора с други техники и са отбелязали обилни достижения в тълкуването на мозъчни сигнали, споделиха Томас Хартунг, професор в университета Джон Хопкинс в Съединени американски щати, който управлява интернационален биокомпютърен план. Той цитира екип от Станфордския университет, който рапортува през 2021 година по какъв начин са преобразували мозъчните сигнали на неподвижен мъж от показване на почерк в текст на компютър.

Други техники включват взаимни отстъпки сред инвазивността — и рисковете — на имплантите и качеството на събрания сигнал.

Precision Neuroscience, съосновател на Бенджамин Рапопорт, неврохирург и един от създателите на Neuralink, прави дребни процепи в черепа, с цел да вмъкне мрежа от микроелектроди, които „ обгръщат “ към мозъка. Въпреки че събира по-малко данни от електродите на Neuralink, тази по-малко инвазивна техника въпреки всичко би трябвало да дава задоволително данни за надзор на протезен крак, съгласно Рапопорт. „ Не обособените неврони управляват придвижванията на мускулите “, добави той.

Синхрон в това време вмъква своите датчици в черепа през вена, сходно на метода, по който се вгради коронарен стент – способ, който очакванията ще разрешат мозъчните импланти да се трансфорат в рутинна процедура.

Мозъчният сигнал, който събира, въпреки и по-малко обстоен, въпреки всичко би трябвало да е задоволително мощен, с цел да реализира това, което Оксли назова „ артикул /market fit ” — задачата, преследвана от всички софтуерни започващи компании, където технологията е задоволително добра, с цел да създаде потребен артикул. Synchron има за цел да канализира мозъчните сигнали за ръководство на смарт телефон или таблет, като дава на пациентите с частична парализа повече способи за връзка и надзор на околната среда.

Тези разнообразни техники могат да доведат до набор от артикули, сподели Алекс Морган, сътрудник в Khosla Ventures, който е вложил в невротехнологии, в това число Synchron. „ Това не е технология, при която спечелилият взема всичко “, сподели той.

Въпреки забележителните научни открития обаче, малко на брой в региона са подготвени да плануват по кое време технологията ще донесе потребни артикули. Особено предизвикателство беше да се интерпретират сигналите, събрани от мозъка, което затруднява да се каже по кое време технологията ще може да направи повече от това да движи компютърен курсор или да задейства елементарни придвижвания на протезни крака, сподели Власов.

В консултация с FDA, започващи компании, работещи върху мозъчни компютърни интерфейси, се сплотиха към сходна цел: да разработят импланти за пациенти с най-тежките форми на парализа, сподели Рапопорт.

Това е надалеч от технологията за възстановяване на мозъка, за която мечтае Мъск. Но макар че Рапопорт сподели, че това е надалеч в бъдещето, той добави: „ Не мисля, че е немислимо. “