Сигнализира ли успехът на изборите на Reform UK за крайнодясно бъдеще за Великобритания?

За разлика от парламентарните избори във Франция, при които изненадваща левичарска вълна осуети крайната десница в последния миг, парламентарните избори във Англия от 4 юли мина съвсем тъкмо както беше планувано. Разочаровани от растящите разноски за живот, икономическа застоялост, увеличаваща се беднотия, задълбочаващо се неравноправие и безчет неуспехи, свързани с осъществяването на Brexit, английските гласоподаватели оповестиха цялостното си отменяне на консерваторите, които бяха отпред на страната в продължение на 14 години. Като такава, лявоцентристката Лейбъристка партия на Кийр Стармър завоюва съвсем две трети от местата в Камарата на общините, като видимо бележи началото на нова епоха в английската политика.

Освен грандиозното проваляне на торите и завръщането на лейбъристите на власт след повече от десетилетие в съпротива, обаче, имаше още една история в тези избори, която притегли доста внимание: печалбите, реализирани от дребна нова партия, водена от дясно- популистко крило, което изигра забележителна роля в тласкането на Обединеното кралство към Брекзит.

Партията за промени в Обединеното кралство на Найджъл Фараж, която водеше акция на евроскептичен, антиимигрантски билет и даде обещание да „ промени политиката вечно “, завоюва 14,3 % от гласовете и съумя да изпрати шепа депутати в Уестминстър. Фараж, който се опитваше и не успяваше да си проправи път до Камарата на общините доста пъти преди, също съумя да влезе в Народното събрание за първи път в политическата си кариера като народен представител от Клактън.

Брекзит и неговите безчет неподходящи последствия не изиграха забележителна роля нито в акцията на торите, нито в лейбъристката акция през 2024 година Кандидатите от двете съществени партии съвсем в никакъв случай не са споменавали този решителен въпрос, който дефинира английската политика през предишното десетилетие, когато показват на гласоподавателите своята визия за бъдещето на страната.

За разлика от тях, Reform UK, правоприемник на предходната анти-Европейска партия на Обединеното кралство (UKIP), настроена против Европейския съюз, сложи Brexit в самия център на предизборната си акция. В него се споделя, че в случай че бъде разрешено да влязат в Народното събрание, неговите депутати ще работят за постигането на „ цялостен Брекзит “ – което значи спиране на всички останали връзки с европейските наднационални институции и изтриване на цялото законодателство на Европейски Съюз, което към момента е част от английската система. Пренебрегвайки обстоятелството, че точно Brexit и объркването и изолацията, които идват с него, доведоха до загубата на доста въздействие и почитание на интернационалната сцена за няколко къси години от Обединеното кралство, Reform твърди, че единствено цялостно отменяне на Европейски Съюз би разрешават на Англия още веднъж да се трансформира в международна мощ.

Това анти-ЕС заричане, подкрепено от комбинация от други популистки, антиимиграционни обещания, явно оказа влияние върху гласоподавателите, защото Реформираното Обединено кралство завоюва повече от 4 милиона гласа на изборите.

Това накара мнозина да се запитат, макар свлачището на лейбъристите, изборният триумф на Reform UK алармира ли крайнодясно бъдеще за Англия?

За благополучие, наподобява силата и въздействието на популисткото, евроскептично и ксенофобско предложение на Фараж в действителност доближиха своя връх на изборите през 2024 година

Наистина, изборната победа на Reform UK е сакат кон заради две съществени аргументи:

Първо, при изборната система на Обединеното кралство за избори преди всичко, която облагодетелства всеобщите партии, всяка маргинална радикална партия като Reform надали в миналото ще получи задоволително места в Камарата на общините, с цел да се трансформира в съществена съпротива, да не приказваме за сформиране на държавно управление. Като се има поради, че даже рекордните 4 милиона гласа, които обезпечи на изборите на 4 юли, се трансфораха в единствено пет места в Камарата на общините, има причина да се счита, че Reform UK в никакъв случай няма да бъде нищо друго с изключение на непряк глас в Народното събрание. Системата в Обединеното кралство интензивно блокира сходни на Reform да се трансфорат в опасност за главните партии.

Второ, като се има поради опасността от Фараж, консерваторите (притеснително) се придвижиха доста по-надясно през последните няколко години. Тяхната изразителност и политически оферти по въпроси като Европа и имиграцията са съвсем неразличими от тези на Реформата и крайната десница в Европа през днешния ден. След като съумеят да се прегрупират и съществено да поемат новата си роля на съществена съпротива, най-вероятно под нов водач отдясно на партията, консерваторите евентуално ще си възвърнат поддръжката, която изгубиха от Фараж и неговата партия заради многото си провали в държавното управление.

Farage се харесва на към момента ангажираните гласоподаватели на Brexit, които се усещат по този начин, като че ли главните партии са ги изоставили, както и на британските националисти, изпитващи носталгия по от дълго време изгубеното имперско великолепие на Англия. Подобно на доста други крайнодесни сили в Европа, Фараж сплотява ксенофобия, антиимигрантски настроения и национализъм, с цел да внуши, че може да върне страната в нейните дни на популярност и вълшебен да реши проблемите й, от неналичието на жилище до непрестанно растящите разноски за живот, посредством защита на границите и депортиране на лица, търсещи леговище. Той акцентира английската изключителност, упреква въздействието на Европейски Съюз за хипотетичния крах на страната и предизвиква изолационизма като решение.

Reform UK служи като глас на тесногръдия британски шовинизъм, съчетавайки буйно отменяне на мултикултурализма с надълбоко ксенофобски вид евроскептицизъм. Фараж се обръща към гласоподавателите, заболели от некомпетентността и арогантността на политическата класа, употребявайки неповторима композиция от национална горделивост, исторически легенди и национализъм. Пламенен покровител на някогашния президент на Съединените щати Доналд Тръмп, той предлага да направи Англия „ велика “ още веднъж.

И въпреки всичко политическата действителност и антималката партийна изборна система, която към този момент е налице във Англия, значат, че тя в никакъв случай не може да се приближи толкоз покрай властта, колкото Марин льо Пен направи във Франция тази година.

Успехът на Farage and Reform UK беше значима история, която излезе от изборите във Англия на 4 юли и сподели, че националистическата последна десница в действителност е мощ, почтена за самопризнание в страната. Въпреки това Фараж и неговата партия нямат път напред, който да ги накара да оформят бъдещето на Англия.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.