Спешно трябва да възстановим баланса на отношенията между ЕС и Китай

Писателят е президент на Франция

Търговският остатък на Китай с останалия свят в този момент възлиза на колосалните 1 трилион $. Излишъкът му с Европейски Съюз съвсем се е удвоил до 300 милиарда евро за 10 години. Комбинацията от цени на Съединени американски щати и понижено вътрешно ползване значи, че китайският експорт в този момент наводнява Европа. Това не е стабилно - нито за Европа, нито за Китай. 

Въпреки това, налагането на мита и квоти върху китайския импорт би било отвод от подпомагане. Трябва да признаем, че тези несъответствия са резултат както от слабата продуктивност на Европейски Съюз, по този начин и от политиката на Китай за напредък, насочен към износа.

Продължаването в тази посока носи риск от тежък търговски спор, само че и Китай, и Европейски Съюз разполагат със средствата да извърнат несъответствията. Укрепването на единния пазар и отприщването на европейските спестявания ще подтикват нововъведенията и растежа на континента. Изравняването на изискванията за вложения в двата района би повишило каузи на вътрешното търсене като източник на напредък.

От страна на Европейски Съюз, първото нещо, което би трябвало да създадем, е да осъществим нова икономическа стратегия, учредена на конкурентоспособност, нововъведения и отбрана. 

За да увеличи конкурентоспособността, Европа би трябвало да приключи вътрешния си пазар в енергийния, здравния и цифровия бранш, както и да влага всеобщо в нововъведения, революционни проучвания и технологии в браншове с висок капацитет за напредък. Намаляването на риска във всички сериозни материални, физически и цифрови технологии също би трябвало да бъде част от тази стратегия.

Трябва също по този начин да улесним фирмите да се разрастват и да се конкурират с световните си сътрудници. Не бива да се срамим от „ европейското желание “, стига това да значи поддръжка за стратегическо произвеждане – в автомобилостроенето, енергетиката, опазването на здравето и технологиите – в нашите лични граници. Защитата против нелоялна конкуренция е в основата на устойчивостта.

Не би трябвало да бъдем наивни: една надеждна тактика за отбрана изисква да имаме средствата да се пазиме против тези, които нарушават разпоредбите. Ето за какво разполагаме с набор от принадлежности за комерсиална отбрана, в това число цени и антипринудителни ограничения. Никой не би трябвало да се съмнява в желанието ни да ги използваме.

Второ, с цел да финансира инвестицията, от която се нуждаем, Европа би трябвало да употребява своя фонд от към 30 трилиона евро спестявания. Всяка година 300 милиарда евро се влагат в чужбина. Време е ние, европейците, да поемем риска да влагаме в личните си компании.

Опростяването на регулирането, секюритизацията и единният контрол ще освободят по този начин нужния капитал. Прилагането на Съюза за спестявания и вложения ще подсигурява, че европейските спестявания циркулират свободно за финансиране на нововъведения и напредък. Европа би трябвало също по този начин да се стреми да ускори интернационалната роля на еврото посредством създаването на постоянни монети в евро и въвеждането на цифрово евро, както и основаването на сигурни и ликвидни активи за финансиране на защитата и технологиите. И най-после, европейската конкурентоспособност не би трябвало да бъде жертва на обезценяването на $ и ренминби.  

Трето, Китай би трябвало да се оправи с вътрешните си несъответствия. Една по-благоприятна фискална политика, ориентирана към понижаване на спестяванията и поощряване на вътрешното ползване и развиването на стопанска система на услугите, са от значително значение за неговия дълготраен напредък.

Четвърто, възобновяване на салдото на потоците от директни задгранични вложения е от значително значение. Китай от дълго време се възползва от европейските директни задгранични вложения и съдействие, в това число в региона на технологиите. Европейски Съюз е вложил близо 240 милиарда евро в Китай, до момента в който Китай е вложил по-малко от 65 милиарда евро в Европейски Съюз. Днес тя води в енергийния преход и технологиите за чиста подвижност, до момента в който Европа продължава да води в доста браншове на услугите. Оптималната рамка за нашите два района е кооперативната. Европейски Съюз би трябвало да остане отворен за Китай да влага в секторите, в които е водач, при изискване че китайците оказват помощ за основаване на работни места и нововъведения и споделят технологии. В същото време промишлеността на услугите в Европа би трябвало да продължи да влага и да се развива на китайския пазар.

По време на последното ми пътешестване до Китай дадох ясно да се разбере, че или възвръщаме салдото на икономическите връзки в съдействие — като ангажираме Китай, Съединени американски щати и Европейски Съюз в същинско партньорство — или Европа няма да има различен избор, с изключение на да одобри по-протекционистични ограничения. Предпочитам доста съдействието, само че ще поддържа потреблението на последното, в случай че е належащо. 

Въпреки това съм уверен, че като отчитаме същински потребностите и ползите на другия, можем да установим интернационална макроикономическа стратегия, която ще бъде от изгода за всички ни. Ето за какво укрепването на конкурентоспособността, нововъведенията и отбраната на Европейски Съюз е толкоз незабавно. Това също допуска отбрана на регулаторния суверенитет на Европейски Съюз, в това число във връзка с Съединени американски щати.

Разрешаването на световните несъответствия ще бъде в основата на дневния ред на френското председателство на G7 през идната година. Големи и нововъзникващи стопански системи ще бъдат поканени да обединят напъните си. За да успее този ребаланс за всички, се нуждаем от незабавни и координирани дейности.