Спомен за палестинската журналистка Амна Хомайд
На 24 април раздраното тяло на Амна Хомайд лежеше измежду руините на къща в лагера Шати, в западната част на град Газа, до момента в който спасителите се опитваха да намерят оживели. Израелска офанзива беше блъснала постройката, убивайки нея и най-големия й наследник Махди. Брат й и другите й пет деца бяха ранени, само че оцеляха.
Смъртта й беше добавена към черната статистика на повече от 140 публицисти и медицински служащи, убити в Газа от геноцидното нахлуване на Израел, съгласно преброяването, поддържано от Службата за медии в Газа. Тази година – както и предходната – бяха убити повече публицисти от Палестина, в сравнение с от всяка друга нация.
Палестинските дами публицисти постоянно са били в челните редици на насилствената окупация на Израел и войните, които е водил против палестинците. Тяхната смелост и безрезервност помогнаха да се хвърли светлина върху страданието и жестокостите, през които палестинският народ е минал и продължава да се сблъсква.
Но Амна беше повече от журналист; тя беше поетеса и феминистка активистка. Тя е родена в Газа през 1990 година в семейство, чиито корени са в палестинския град Исдуд – това, което израелците в този момент назовават Ашдод.
Както е казусът с множеството дами в Газа, пътуването на Амна беше белязано от устойчивост и непоколебима отдаденост на образованието. Тя получава бакалавърска степен от Ислямския университет в Газа през 2016 година и по-късно се причислява към магистърска стратегия в университета Ал-Акса. И двете й алма матер са изцяло унищожени от израелските бомбардировки.
Тя е работила за няколко локални вестника и радиостанции, давайки гласа си на маргинализираните, провеждайки проучвания и покровителство за правата на дамите и палестинската идея.
Тя живееше в квартал Ярмук, единствено на няколко километра от средиземноморския бряг на Газа. Ако беше родена от другата страна на морето, може би щеше да се радва на необятна кариера и популярност, печелейки доста награди и международно самопризнание за многочислените си способности. Както е през днешния ден, последната й премия е гибелта в ръцете на израелската войска.
Амна остави след себе си седеммесечно бебе Духа, както и децата Али (10), Мохамед (9), Амир (5) и Гана (4). Нейният брачен партньор – журналистът и деятел Саед Хасуна – не съумя да се свърже с тях.
Те се бяха разделили през декември, откакто израелски бойци нахлуха в жилищна постройка в град Газа, където бяха намерили леговище, отвлякоха го и го изтезаваха и принудиха Амна и децата да изоставен. След като израелската войска освобождава Саед – пребит, без дрехи и без движимости – той се насочва на юг, защото дни наред не може да откри контакт със фамилията си. Наранен и мощно обезпокоен за жена си и децата си, той получава нервозен срив.
Преди това извънредно тестване, фамилията е оживяло два пъти от израелски бомбардировки, ориентирани към местата, където са търсили заслон. Вторият път Амна и Духа бяха ранени.
„ Не мога да спра да мисля за тях след убийството на Амна “, сподели ми Саед. „ Аз не мога да отида на север и те не могат да дойдат на юг. Ние сме разграничени. Дори не можах да участвам на погребението на Амна или да й кажа последно довиждане. и не мога да дремя, като мисля за тях. “
Семейството на Амна е емблематично за всички в Газа, които се борят с разиграващите се там зверства. Думите на специфичния докладчик на Организация на обединените нации за окупираните палестински територии, Франческа Албанезе, звънят с мрачна истина: „ Колосалното количество доказателства по отношение на интернационалните закононарушения, осъществени от Израел в Газа единствено през последните шест месеца, може да натовари Международния углавен съд за идващите пет десетилетия ”.
Ужасът от гибелта на Амна е запечатан вечно в репортаж, излъчен от Ал Джазира арабски. Когато кореспондентът Исмаил ал-Гул идва на мястото на атентата, един от синовете на Амна, Мохамед, тича към него. Със сълзи, стичащи се по лицето му и трептящ глас, дребното момче вика: „ Чичо Исмаил! “ „ Да, какво се случи, скъпа моя? “ пита репортерът.
Момчето излива сърцето си: „ Майка ми и брат ми са блокирани под руините, а другите ми братя и сестри и чичо ми са ранени. Излязох добре “, споделя той, плачейки и не осъзнавайки, че има дребни части шрапнел в тялото си.
Репортерът го пита какво се е случило. Мохамед се мъчи да приказва. Дишайки тежко и хлипайки, той споделя, че ракета е блъснала, до момента в който фамилията е седяло дружно. Докато той е облян от сълзи, родственик се втурва да го прегърне, предлагайки дребното разтуха, което може да се откри на фона на разгръщащия се геноцид.
Думите на Мохамед са фантом в съзнанието ми, на хиляди километри в Канада и беззащитен да направя каквото и да било против дивия Левиатан, пуснат в Газа. Надявам се някой ден тези думи да отекнат в залите на интернационалното правораздаване.
Преди да бъде взета от нас, Амна беше изправена пред клеветническа акция. Израелският Канал 14 излъчи нейна фотография и твърди, че тя е била част от палестинската въоръжена опозиция и че наличието й в болница ал-Шифа потвърждава, че Хамас се е „ скрил в болничното заведение “.
Вместо да покажат взаимност с сътрудника публицист под обстрел, израелските медии избраха да подстрекат против нея. Амна в действителност беше в ал-Шифа, само че напусна болничното заведение тъкмо преди началото на обсадата, с цел да избегне гибелта при клането на минимум 400 души през март. Това решение да напусне удължи живота й с няколко седмици.
Съпругът й счита, че тя е била цел поради репортажите си за израелския геноцид.
Няколко седмици преди убийството си, Амна написа трогателна мисъл на страницата си във Фейсбук:
„ Моите избори постоянно са били комбинация от горчиви и удивителни прекарвания. Въпреки че моментите са изпълнени с компликации и ориста виси на косъм, в никакъв случай не съм бил човек, който да се колебае, да се огъва, да отстъпва или да се колебае. Нищо няма да ме възпре да подкрепям светостта на тайнствата и да нося и предавам посланието, което надълбоко осъзнах в ранна възраст. ”
Убийството на Амна на 24 април е загуба за нейното семейство, нейните другари, палестинския народ и всеки, който се ангажира да построи по-добър свят. Нейните думи на вяра и отдаденост са необикновено удостоверение за силата на човешкия дух да оцелее в невъобразимото. Надявам се да вдъхновят бъдещите генерации да работят самоуверено като нея.
Почивай в действие, Амна!
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
