Спомен за палестинската журналистка Амна Хомайд
На 24 април разкъсаното тяло на Амна Хомайд лежеше сред развалините на къща в лагера Шати, в западната част на град Газа, докато спасителите се опитваха да намерят оцелели. Израелска атака беше ударила сградата, убивайки нея и най-големия й син Махди. Брат й и другите й пет деца бяха ранени, но оцеляха.
Смъртта й беше добавена към черната статистика на повече от 140 журналисти и медицински работници, убити в Газа от геноцидното нападение на Израел, според преброяването, поддържано от Службата за медии в Газа. Тази година – както и миналата – бяха убити повече журналисти от Палестина, отколкото от всяка друга нация.
Палестинските жени журналисти винаги са били в челните редици на насилствената окупация на Израел и войните, които е водил срещу палестинците. Тяхната храброст и всеотдайност помогнаха да се хвърли светлина върху страданието и жестокостите, през които палестинският народ е преминал и продължава да се сблъсква.
Но Амна беше повече от журналист; тя беше поетеса и феминистка активистка. Тя е родена в Газа през 1990 г. в семейство, чиито корени са в палестинския град Исдуд – това, което израелците сега наричат Ашдод.
Както е случаят с повечето жени в Газа, пътуването на Амна беше белязано от издръжливост и непоколебима отдаденост на образованието. Тя получава бакалавърска степен от Ислямския университет в Газа през 2016 г. и по-късно се присъединява към магистърска програма в университета Ал-Акса. И двете й алма матер са напълно унищожени от израелските бомбардировки.
Тя е работила за няколко местни вестника и радиостанции, давайки гласа си на маргинализираните, провеждайки изследвания и застъпничество за правата на жените и палестинската кауза.
Тя живееше в квартал Ярмук, само на няколко километра от средиземноморския бряг на Газа. Ако беше родена от другата страна на морето, може би щеше да се радва на широка кариера и известност, печелейки много награди и световно признание за многобройните си дарби. Както е днес, последната й награда е смъртта в ръцете на израелската армия.
Амна остави след себе си седеммесечно бебе Духа, както и децата Али (10), Мохамед (9), Амир (5) и Гана (4). Нейният съпруг – журналистът и активист Саед Хасуна – не успя да се свърже с тях.
Те се бяха разделили през декември, след като израелски войници нахлуха в жилищна сграда в град Газа, където бяха намерили убежище, отвлякоха го и го измъчваха и принудиха Амна и децата да напуснат. След като израелската армия освобождава Саед – пребит, съблечен и без вещи – той се отправя на юг, тъй като дни наред не може да установи контакт със семейството си. Наранен и силно притеснен за жена си и децата си, той получава нервен срив.
Преди това ужасно изпитание, семейството е оцеляло два пъти от израелски бомбардировки, насочени към местата, където са търсили подслон. Вторият път Амна и Духа бяха ранени.
„Не мога да спра да мисля за тях след убийството на Амна“, каза ми Саед. „Аз не мога да отида на север и те не могат да дойдат на юг. Ние сме разделени. Дори не можах да присъствам на погребението на Амна или да й кажа последно сбогом. и не мога да спя, като мисля за тях.“
Семейството на Амна е емблематично за всички в Газа, които се борят с разиграващите се там зверства. Думите на специалния докладчик на ООН за окупираните палестински територии, Франческа Албанезе, звънят с мрачна истина: „Колосалното количество доказателства относно международните престъпления, извършени от Израел в Газа само през последните шест месеца, може да натовари Международния наказателен съд за следващите пет десетилетия”.
Ужасът от смъртта на Амна е запечатан завинаги в репортаж, излъчен от Ал Джазира арабски. Когато кореспондентът Исмаил ал-Гул пристига на мястото на атентата, един от синовете на Амна, Мохамед, тича към него. Със сълзи, стичащи се по лицето му и треперещ глас, малкото момче вика: „Чичо Исмаил!“ „Да, какво се случи, скъпа моя?“ пита репортерът.
Момчето излива сърцето си: „Майка ми и брат ми са блокирани под развалините, а другите ми братя и сестри и чичо ми са ранени. Излязох добре“, казва той, плачейки и не осъзнавайки, че има малки парчета шрапнел в тялото си.
Репортерът го пита какво се е случило. Мохамед се мъчи да говори. Дишайки тежко и хлипайки, той казва, че ракета е ударила, докато семейството е седяло заедно. Докато той е облян от сълзи, роднина се втурва да го прегърне, предлагайки малкото утеха, което може да се намери на фона на разгръщащия се геноцид.
Думите на Мохамед са призрак в съзнанието ми, на хиляди километри в Канада и безпомощен да направя каквото и да било срещу дивия Левиатан, пуснат в Газа. Надявам се някой ден тези думи да отекнат в залите на международното правосъдие.
Преди да бъде взета от нас, Амна беше изправена пред клеветническа кампания. Израелският Канал 14 излъчи нейна снимка и твърди, че тя е била част от палестинската въоръжена съпротива и че присъствието й в болница ал-Шифа доказва, че Хамас се е „скрил в болницата“.
Вместо да покажат солидарност с колегата журналист под обстрел, израелските медии предпочетоха да подстрекат срещу нея. Амна наистина беше в ал-Шифа, но напусна болницата точно преди началото на обсадата, за да избегне смъртта при клането на най-малко 400 души през март. Това решение да напусне удължи живота й с няколко седмици.
Съпругът й смята, че тя е била мишена заради репортажите си за израелския геноцид.
Няколко седмици преди убийството си, Амна написа трогателна мисъл на страницата си във Facebook:
„Моите избори винаги са били смесица от горчиви и удивителни преживявания. Въпреки че моментите са изпълнени с трудности и съдбата виси на косъм, никога не съм бил човек, който да се колебае, да се огъва, да отстъпва или да се колебае. Нищо няма да ме възпре да поддържам светостта на тайнствата и да нося и предавам посланието, което дълбоко осъзнах в ранна възраст.”
Убийството на Амна на 24 април е загуба за нейното семейство, нейните приятели, палестинския народ и всеки, който се ангажира да изгради по-добър свят. Нейните думи на надежда и отдаденост са невероятно свидетелство за силата на човешкия дух да оцелее в невъобразимото. Надявам се да вдъхновят бъдещите поколения да действат смело като нея.
Почивай в сила, Амна!
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
