Стегнете се — битката с инфлацията навлиза в нова фаза

Има огромна възможност, когато дърветата се разлистят във Вашингтон, Франкфурт и Лондон, инфлационната рецесия от това десетилетие дефинитивно да завърши. Окото на бурята към този момент отмина и цените се повишават с темпове, не по-високи от задачите на централните банки през последните месеци.

През шестте месеца сред май и ноември предходната година, да вземем за пример, годишният % от инфлацията на потребителските цени е единствено 0,6 на 100 в Обединеното кралство и 2,7 на 100 в еврозоната. Като се изключат нестабилните цени на силата и храните, годишните базови темпове на инфлация бяха 2,4% в двете стопански области за същия интервал. В Съединени американски щати еквивалентната мярка – пожеланият от Федералния запас дефлатор на разноските за персонално ползване – беше единствено 1,9 % при главен % от 2 %.

Всичко, от което се нуждаят централните банки, с цел да приведат равнищата на инфлация в сходство с техните цели, е да избегнат утежняване на контрола върху цените в Съединени американски щати и Обединеното кралство и да осъществят леко усъвършенстване в еврозоната. Ако е по този начин, те могат да разгласят победа.

От единствено себе си се схваща, че бързият спад на инфлацията от двете страни на Атлантика през втората половина на 2023 година беше толкоз неочакван, колкото и предходното й нарастване. Миналото лято Фед, Европейската централна банка и Банката на Англия чакаха инфлацията да остане над задачата най-рано до 2025 година

Въпреки че подобрението на вероятностите е добре пристигнало и удивително, наследството от инфлационната рецесия няма да свърши, откакто цените още веднъж се повишат с естествени темпове. Доказателствата сочат, че обществото мразеше повишението на разноските за живот и случайните проблеми от последните две години и спомените евентуално ще избледняват по-бавно от статистиката за инфлацията. Политиците ще би трябвало да дадат по-добра сметка за жертвите, направени от мнозина, в сравнение с просто да споделят на хората, че виталният стандарт се повишава, тъй като инфлацията е намаляла.

С лихвените проценти, нарастнали от ефикасна нула през 2021 година до ограничаващи равнища от 4 % в еврозоната, 5,25 % в Обединеното кралство и 5,25 до 5,5 % в Съединени американски щати, борбата за лихвите също ще навлезе в нова фаза през 2024 година Изчезна потребността от стягане на политиката: въпросът за идната година е по какъв начин и по кое време да се облекчи напрежението.

За да отговорим на този въпрос, е редно да стартираме с проучване на това, което е изненадващо в спада на инфлацията до момента. В съпоставяне с упованията по това време предходната година, Съединени американски щати, еврозоната и Обединеното кралство заобиколиха рецесията и растящата безработица, които множеството икономисти чакаха. Растежът беше доста по-добър в Америка, в сравнение с в Европа, само че страната на предлагането на стопанските системи от двете страни на Атлантическия океан надмина упованията. Това допуска, че централните банки не би трябвало да лимитират растежа на търсенето толкоз, колкото в миналото са считали.

Служителите на централната банка като цяло одобряват, че ще понижат лихвените проценти през 2024 година, само че не са склонни да работят бързо от боязън от остатък на финансовия пазар — и оставащ риск, че инфлацията не е изцяло победена.

Тук има сложен компромис. Необходимо е да изчакате известно време, преди да намалите лихвените проценти, с цел да сте сигурни, че ценовите трендове от последните шест месеца не са лъжлива зора. Ръстът на заплащането също би трябвало да намалее, макар че централните банкери би трябвало да разрешат известно краткотрайно наваксване на равнищата на действителните заплати, с цел да отразят както повишението на продуктивността, по този начин и по-ниските цени на вноса, които облагодетелстваха доста страни през 2023 година

Но защото паричната политика работи със забавяне, колкото по-дълго е забавянето, толкоз повече разноски са свързани с чакането. Поради това първото понижение на лихвения % от Федералния запас би трябвало да се извърши през март, както чакат финансовите пазари. ЕЦБ и Bank of England би било рационално да следват сходен график, вместо да се забавят, изключително откакто стопанската система на Европа е по-слаба и по-податлива на непотребен спад. Досега чиновници от двете страни на Атлантическия океан не са склонни да допускат, че е допустимо такова навременно деяние.

Ако финансовите пазари са прави, като допускат, че е желателно ранно понижаване на лихвените проценти, те са отишли ​​твърде надалеч, като допускат, че лихвените проценти ще намалеят съвсем толкоз бързо, колкото са се повишили, оценявайки 1,5 процентни пункта понижения и в двете Съединени американски щати и еврозоната тази година. Безработицата е ниска на всички места, има малко свободен потенциал и по тази причина има заплаха инфлацията да се разпали още веднъж, в случай че стопанските системи са прекомерно горещи.

Следователно централните банки биха били рационални да стартират да облекчават бързо, само че не и да работят прекомерно бързо, в случай че наподобява, че стопанските системи вървят към дълбока криза. Те би трябвало да намерят лек път към релативно неутрални лихвени проценти, с цел да не подтикват, нито да лимитират икономическия напредък и инфлацията. Това равнище е незнайно, само че не е безусловно доста по-ниско от формалните курсове, които доминират през днешния ден и сигурно не е покрай нулата.

Тази нерешителност би трябвало да се ползва даже в случай че инфлацията падне краткотрайно под нулата през идващите месеци, да вземем за пример в случай че цените на силата паднат доста. По-ниските цени на вноса за потребителите биха разрешили по-високи приходи и по-голямо ползване и не биха били знак за иден стопански колапс.

Ако обаче последните няколко години ни научиха на нещо, то е, че предстоящите сюжети евентуално ще бъдат повлияни от събития отвън контрола на политиката. Ето за какво най-важният признак за централните банкери тази година ще бъде гъвкавостта в лицето на неизбежните неточности в прогнозите и способността да се оповестява нуждата политиката да се приспособява към изменящите се условия. Чудесно е, че високата инфлация е победена. Трудният нов свят стартира в този момент.