Целта за растеж на Китай е глобален проблем

Писателят е ръководител на Rockefeller International. Последната му книга е „ Какво се обърка с капитализма “

Китай е прочут с това, че ревниво натиска растежа, толкоз доста се направи за неотдавнашното му решение да понижи задачата си за Брутният вътрешен продукт до 4,5-5 %. Но това беше незначителна смяна и ирационалните очаквания на Китай за напредък стават все по-голям проблем за света.

Целта не се основава на стопанската система. Това е политическа цел, отразяваща упоритостта на Пекин да надмине Съединени американски щати и да стане развита стопанска система до 2035 година Преследвайки тази цел, Пекин прекалява с вложенията от години, само че в последно време изхвърля непотребната продукция, която не може да продаде вкъщи. В предишното размерите на износа на Китай нарастваха с цените; през това десетилетие Пекин е свалил експортните цени с близо 20 %, предизвиквайки 40-процентен скок в размера.

Бумът на износа дружно със слабия импорт усили комерсиалния остатък на Китай предходната година с 20 % до рекордните 1,2 трилиона $. Нетният експорт съставлява съвсем една трета от растежа на Брутният вътрешен продукт през 2025 година, раздут дял даже по стандартите на Китай. Като дял от световния Брутният вътрешен продукт никоя нация не е имала по-голям търговски остатък и това включва Япония по време на нейния подем през 80-те години на предишния век.

Дъмпинговата атака на Китай деиндустриализира конкурентните експортьори по целия свят, бездейства автомобилните заводи в Тайланд и текстилните фабрики в Индонезия. В цяла Азия нациите, в които китайският импорт пораства най-бързо, също имат най-слаб напредък на работните места.

Повече от 50 от 70-те най-големи стопански системи в света са подхванали стъпки, с цел да се защитят против китайския дъмпинг. Лидерите на Франция и Германия се оплакаха непосредствено на Си Дзинпин по отношение на комерсиалните практики на Пекин. И въпреки всичко темпото на новите защитни ограничения се забави предходната година – защото доста народи насочиха вниманието си към офанзивите от Съединени американски щати.

При скорошните ми пътувания из Европа, Близкия изток и Азия, политици в няколко страни споделиха, че не могат да водят световна комерсиална война на два фронта, тъй че те се концентрираха върху ръководството на по-променливата опасност от митата на Тръмп. Това улеснява Китай да продължи да изхвърля непотребното си произвеждане.

Коренът на казуса е задачата за напредък на страната. От близо 40-те народи, които се издигнаха в ранга на развитите след Втората международна война, никоя не се изправи пред двойното затруднение, пред което е изправен Китай през днешния ден: обезлюдяване и голям дълг. Никоя друга огромна нация в историята не е съумяла да поддържа напредък над 2 % при намаляваща работна мощ. И при 340 % от Брутният вътрешен продукт общите задължения на Китай са по-високи от всяка друга нововъзникваща стопанска система.

Пекин се пробва да сътвори исторически неправдоподобно знамение. Като се има поради демографският му спад, Китай може да реализира задачата си единствено посредством увеличение на производството на служащ, само че поддържането на общ напредък на продуктивността покрай 5 % би било невиждано достижение на този стадий от развиването.

Напоследък Китай се движи в противоположната посока. Ръстът на продуктивността включва приноса на труда, капитала и сериозен „ общ фактор “, който има за цел да улови какъв брой възходящ труд изтръгва от инвестицията. Conference Board пресмята, че този основен трети фактор е понижен съвсем до нула през това десетилетие, което значи, че Китай генерира напредък единствено като влага по-сериозно.

Китай продължава да изпомпва заеми, с цел да финансира повече вложения, само че най-много получава по-голяма купчина задължения. За да се генерира 1 $ от растежа на Брутният вътрешен продукт в Китай, в този момент са нужни 6 $ нов дълг по отношение на 1 $ преди две десетилетия.

Пекин разчита на вложения в нови технологии, в това число AI, с цел да увеличи продуктивността, само че е доста малко евентуално това нарастване да бъде задоволително огромно, с цел да поддържа напредък на продуктивността покрай 5 %. Реалният евентуален ритъм на напредък на Китай евентуално е сред 2 и 3 %.

От десетилетия новобранците са казвали на Пекин, че може да генерира по-стабилен напредък и да смекчи комерсиалните сътрудници с един удар. Просто изместете фокуса от износа към вътрешното ползване. Вярно е, че потреблението е относително дребен дял от китайската стопанска система, само че не тъй като е било „ потиснато “, както гласи признатата мъдрост.

Въпреки скорошното намаляване, потребителските разноски са нарастнали с годишен ритъм от 5 % през това десетилетие – по-бързо, в сравнение с във всяка друга огромна стопанска система. Докато китайските консуматори са нараснали % си на спестявания през последните години, това е по-скоро реакция на огромното им дългово задължение и загуби на пазара на парцели, в сравнение с знак, че имат задоволително място да усилят разноските си.

Истинският проблем е, че вложенията не престават да порастват по-бързо от потреблението, принуждавайки Китай да наводни света с непотребното си произвеждане. Китайският експорт, който в този момент е 3,8 трилиона $ годишно, неотдавна надмина вноса на Съединени американски щати за първи път и разликата нараства.

Ако екипът на Тръмп има вяра, че Америка е „ ограбена “ в международната търговия, би трябвало да се концентрира по-малко върху борбата с сътрудниците си и повече върху експортната атака на Китай и вдъхновението зад нея: задачата за напредък. Тази цел е изцяло нереалистична, нездравословна за света и саморазрушителна за Китай.