Централните банки трябва да оценят рисковете от закупуване на облигации, предупреждава Шнабел от ЕЦБ
Централните банки би трябвало да премислят дали покупките на облигации са най-хубавият метод за стимулиране на растежа, когато лихвените проценти са ниски, изключително откакто последните покупки на активи ги накараха да понесат тежки загуби, сподели почитан европейски паричен политик.
Изабел Шнабел, която следи изкупуването на облигации в Европейската централна банка, сподели в тирада във вторник, че централните банки „ би трябвало деликатно да преценяват дали изгодите от покупките на активи надвишават разноските ”.
Шнабел сподели, че закупуването на активи от централните банки – известно още като количествено облекчение – е „ изиграло значима роля за стабилизирането на пазарите по време на стрес ”. Но тя добави, че успеваемостта им за стимулиране на търсенето зависи от икономическите условия по време на покупките и „ могат да дойдат с разноски, които може да са по-високи от тези на други принадлежности на политиката “.
Нейните мнения акцентират по какъв начин централните банкери стават все по-скептични по отношение на изгодите от закупуването на големи количества облигации и е по-малко евентуално да ги употребяват в бъдеще, изключително като инструмент за стимулиране на търсенето и повишение на инфлацията.
ЕЦБ закупи портфейл от най-вече държавни облигации това беше на стойност повече от 5 трилиона евро – към 35 % от брутния вътрешен артикул на еврозоната – през последното десетилетие и неотдавна стартира да го свива.
Но политиката е спорна. Някои критици го упрекнаха за надуване на балони с цените на активите и неговата успеваемост като инструмент за стимулиране на инфлацията беше сложена под въпрос. Други твърдяха, че това е метод да се поддържат финансите на разточителни южноевропейски държавни управления.
Откакто ЕЦБ стартира да покачва лихвените проценти, с цел да се оправи с възходящата инфлация преди съвсем две години, централните банки от еврозоната бяха оставени да понасят многомилиардни загуби от огромните си облигационни портфейли.
През март ЕЦБ разгласи загуби от 1,3 милиарда евро за 2023 година, първите от съвсем две десетилетия, и предизвести, че чака повече през идващите години. Миналата година немската Бундесбанк изгори всичките си хранителни запаси от 19,2 милиарда евро и запаси от 3,1 милиарда евро, с цел да поеме големите си загуби.
Спадът във финансите на ЕЦБ я принуди да се откаже от дивидента, който заплаща на националните централни банки предходната година. Тези заплащания на дивиденти – които възлизат на 5,8 милиарда евро сред 2018 година и 2022 година – нормално се трансферират от националните централни банки на държавните управления в еврозоната.
„ Тези загуби би трябвало да се преглеждат по отношение на облагите, осъществени от централните банки преди възхода в лихвените проценти, само че те към момента могат да натежат върху репутацията и доверието в централните банки “, сподели Шнабел, говорейки в Токио, където централната банка на Япония продължава да ръководи една от най-агресивните стратегии за изкупуване на облигации.
Покупките на активи от централните банки също водят до дефицит на държавни облигации, което смущава финансовите пазари и изкривява метода, по който се дефинират лихвените проценти, сподели Шнабел.
Германският икономист сподели, че има други възможности на пазаруването на облигации, като да вземем за пример централните банки заемане на огромни суми на търговски заемодатели при извънредно ниски лихви или длъжностни лица, възприемащи „ по-търпелив метод “, когато инфлацията е под задачата и лихвите към този момент са покрай най-ниските си вероятни равнища.
Дори и да се употребяват в бъдеще Шнабел сподели, че централните банки могат да понижат разноските за покупки на активи, „ като ги употребяват по по-целенасочен и спестовен метод, намесвайки се със мощ, когато е належащо, само че ги стопират по-бързо “.
Тя сподели, че Bank of England е имала даде образец за това по какъв начин може да работи един по-целенасочен метод „ с ясна тактика за излаз “. Централната банка на Обединеното кралство купи облигации за избран интервал по време на рецесията с пенсионните фондове в страната през 2022 година и ги продаде малко откакто тя отшумя.