Убийствата на лидерите на Хамас и Хизбула от страна на Израел ще имат обратен ефект
През последните седмици Израел беше на покушения, убивайки няколко високопоставени водачи на Хамас и Хизбула бързо поредно. И въпреки всичко има причина да се счита, че тези убийства, необятно възхвалявани като проява на власт в този момент, ще послужат за поощряване на тези групи и ще се окажат нездравословни за сигурността на Израел и стабилността на района в дълготраен проект.
Убийството на Исмаил Хания в столицата на Иран, Техеран, в сряда, да вземем за пример, заглуши един сдържан глас в управлението на Хамас и евентуално подтикна групата да заеме още по-твърда, по-малко компромисна позиция против Израел. Ръководителят на политическото крило на групата, Ханийе, беше необятно възприеман като прагматичен политически оператор. Той е договарял преустановяване на огъня в предишното и се опитваше да реализира друго, преди да бъде погубен.
В предишното сме виждали по какъв начин едно ликвидиране на високо равнище може да има втвърдяващ резултат върху групата.
Преди двадесет години, през март 2004 година, Израел умъртви застаряващия, прикрепен към инвалидна количка създател и нравствен лидер на Хамас, шейх Ахмед Ясин, до момента в който той излизаше от джамия в град Газа след зарята. Под опеката на Ясин Хамас беше обвързван със Саудитска Арабия и имаше стеснен достъп до висококачествено оръжие.
След убийството на Ясин, Халид Мешал, по-яростна фигура, пое контрола над Хамас и приближи групировката до Иран. За разлика от саудитците, Иран беше подготвен да даде на Хамас планове на ракети и други военни технологии. По времето, когато Хания пое ролята на политическо управление от Мешал през 2017 година, Хамас беше напълно под иранско въздействие и беше построил страховит боеприпас от висококачествени оръжия.
Същото се случи, когато Израел атакува водача на Хизбула.
През 1992 година Израел умъртви генералния секретар на Хизбула, Абас ал Мусауи, дружно със брачната половинка му и шестгодишния му наследник в Южен Ливан. Убийствата единствено втвърдиха решимостта на групата. Наследникът на Ал-Мусауи, Хасан Насрала, се оказа доста по-харизматичен, сладкодумен и ефикасен. Той усили доста силата на групата и районното въздействие. Насрала беше виновен и за възхода на Фуад Шукр, командирът на Хизбула, за който се счита, че е виновен за приемането на по-голямата част от по-модерните оръжия на групировката, от точно управляеми ракети до ракети с огромен обхват.
Ден преди убийството на Хания в Техеран, Израел умъртви Шукр в Бейрут. А в четвъртък тя съобщи, че е умъртвила военния пълководец на Хамас Мохамед Дейф при въздушно нахлуване над южната част на Газа на 13 юли.
Като се вгледат в непредвидените последствия от минали убийства, няма доста аргументи да се има вяра, че убийството на военния пълководец или на Хания в този случай ще направи тези групи по-малко страховити врагове на Израел.
Историята демонстрира, че всяко едно израелско ликвидиране на почитан политически или боен оператор, даже откакто в началото е било приветствано като изменяща играта победа, в последна сметка е довело до заместването на убития водач от някой по-решителен, ловък и ястреб.
Наистина тактиката на Израел за битка с тероризма през последните 40 години, която беше мощно подвластна от убийства, се оказа грамаден стратегически неуспех.
Убийството на ал-Мусауи от 1992 година да вземем за пример беше считано за стратегическа неточност от страна на Израел от мнозина още преди да се случи. В книгата си Rise and Kill First: The Secret History of Israel's Targeted Assassinations, Ронен Бергман документира по какъв начин даже някои израелски военни фигури са се противопоставили на убийството, вярвайки, че „ Хизбула не е шоу на един човек и Мусауи не е най-екстремният човек в неговото управление ” и предупреждавайки, че „ ще бъде сменен, може би от някой по-радикален ”.
Разбира се, бяха прави.
При Ал-Мусауи Хизбула беше дребна милиция. Най-мощното му оръжие бяха самоубийствените атентати и не можеше дейно да отблъсне израелската войска от ливанска територия. След като Насрала пое ръководството, той натовари Шукр да дава отговор за усилване на напъните на групите и образуване на комплицирани партизански офанзиви, в това число ракетни офанзиви, против израелските сили в Южен Ливан. Атаките на Шукр принудиха израелците да се отдръпват през 2000 година, отбелязвайки първата им загуба против арабска военна мощ.
Израел обаче не си научи урока за убийствата, откакто убийството на Ал-Мусауи докара до издигането на власт на Насрала. През 2003 година се опита да убие Ясин и тогавашния му асистент Ханийе. Те съумяха да избягат на косъм от постройка в град Газа, преди тя да бъде разрушена от израелски въздушен удар. Година по-късно Израел съумя да убие Ясин, което докара до възхода на Мешал, който тласна Хамас към съюз с Иран, което се оказа пагубно за Израел.
Не е изненадващо – в действителност съвсем предстоящо – когато Израел убие политически или боен водач на Хизбула или Хамас, той бива сменен от по-твърдолинеен водач, търсещ възмездие, а не компромис.
Историята евентуално ще се повтори. Сега се чака Мешал да се върне на власт като заместител на Хание. Той евентуално ще бъде доста по-малко примирителен в договарянията си с израелците.
Убийствата на Израел постоянно имат неподходящи последствия, с изключение на да проправят пътя за по-твърдолинейни водачи и тези най-нови не са по-различни.
С убийството на Хания в Техеран, да вземем за пример, Израел подтикна Иран да отвърне на удара.
През април, когато Израел умъртви двама генерали от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война в дипломатическото оборудване на Иран в Дамаск, Техеран отмъсти, като изстреля залпов удар от 300 ирански дрона и балистични и крилати ракети, първата страна, която удари Израел в 21 век. Въпреки цялата помощ, която получи от мощните си западни съдружници и арабски съседи, минимум пет балистични ракети пробиха защитата на Израел.
Сега Израел удари високопоставена цел в Техеран в открита засегнатост на суверенитета на Иран. С този акт той също заяви способността си да удари нуклеарните уреди на Иран. Иран е заставен да възвърне възпирането.
Освен това, новият президент на Иран, Масуд Пезешкиан, беше рекламиран като водач, който може да обърне Иран към Запада. Убийството даде мотив на хардлайнерите в Иран, скептично настроени към доближаването, да подкопаят визията на новия президент ден след встъпването му в служба.
В последна сметка, със своите високопоставени убийства, Израел реализира алегорична победа, само че също по този начин насърчи съперниците си да заемат по-ястребови позиции и да приготвят района за по-широка война.
През последните 40 години Израел настояваше да се пробва да обезсили недържавните артисти, организирайки офанзиви против неговите сили и народ посредством ликвидиране на техните водачи, вместо да се занимава с първопричините за политическото принуждение, като окупацията, апартейда, неуспех на ръководството, загуба на вяра, обезсърчение и яд измежду палестинците. Последствията от 7 октомври бяха още една опция, която Израел пропусна да промени посоката. Убийствата са служили единствено за поощряване, дразнене и по-решителни врагове на Израел в предишното и те ще продължат да го вършат в сегашното.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
