Учените разгадават мистерията как усите китове пеят под вода
Китовете пеят достатъчно силно, за да пътуват песните им през океана, но познаването на механиката зад това е мистерия. Сега учените смятат, че имат идея и това е нещо, което не се вижда при други животни: специализирана гласова кутия.
Експерти казват, че откритието, макар и базирано на изследване, което е твърде малко, за да бъде окончателно, ще насочи бъдещи изследвания за това как китовете общуват.
В статия, публикувана в сряда в списанието Nature, Коен Елеманс от Университета на Южна Дания и колегите му са изследвали гласовите кутии или ларинксите на три мъртви, заседнали кита – гърбат, минке и сей, които са всички видове усати китове.
В лабораторията учените продухаха въздух през гласовите кутии при контролирани условия, за да видят какви тъкани може да вибрират. Изследователите също създадоха компютърни модели на гласовете на сей китовете и ги съпоставиха със записи на подобни китове, направени в дивата природа.
Предците на китовете са обитавали сушата преди около 50 милиона години, преди да се преместят във водата. Елеманс каза, че животните са адаптирали своите гласови кутии в продължение на десетки милиони години, за да издават звуци под водата.
За разлика от хората и другите бозайници, усатите китове нямат зъби или гласни струни. Вместо това в техните гласови кутии те имат U-образна тъкан, която им позволява да вдишват огромни количества въздух и голяма „възглавница“ от мазнини и мускули, която не се вижда при други животински видове. Китовете пеят, като притискат тъканта към мастната и мускулната възглавница, каза Елеманс.
„Това е най-изчерпателното и значимо изследване до момента за това как въкализират въсатите китове, дългогодишна мистерия в областта“, каза Джереми Голдбоген, доцент по океани в Станфордския университет, който не е участвал в новото изследване.
Той отбеляза, че има още какво да се изучава, „като се имат предвид изключително разнообразните акустични репертоари“ на китовете. Известно е, че гърбатите например композират сложни песни, които пътуват през океаните и китовете.
Толкова силно, колкото песните на китовете са, моделирането предполага, че гърбатите и свързаните с тях видове не могат да издават звуци, по-силни от корабоплаването, каза Елеманс.
„Те наистина са засегнати от (шума от корабоплаването) и това значително намалява способността им да общуват“, каза той. „Просто няма начин да станат по-силни.“
Тъй като някои китове пеят като зов за чифтосване, прекъсването на тези песни от корабната индустрия е потенциално тревожно, каза Майкъл Ноад, директор на Центъра за морски науки към Университета на Куинсланд в Австралия. Той не е бил част от проучването на Nature.
„За популациите на китове, които са наистина разпръснати, като антарктическите сини китове, те може да не са в състояние да намерят партньори в шумна океанска среда“, каза той, отбелязвайки че видовете китове като гърбатите, които се събират в големи количества, са по-склонни да се отърват от подобно шумово замърсяване.
Тестваните гласови кутии на китове бяха от млади, а не от възрастни мъжки, които пеят. Поради това експертът по китове Джой Райденберг каза, че са необходими допълнителни експерименти върху възрастни мъже, за да се потвърдят резултатите от изследването.
Но Рейденбърг, който работи за Центъра по анатомия и функционална морфология към Медицинското училище Икан на планината Синай в Ню Йорк, отбеляза, че лабораторните изследвания вероятно са възможно най-близо до възпроизвеждането на това как пеят китовете.
„В момента нашата технология включва забиване на мерник в кит, за да се види какво точно вибрира“, каза тя. „Тъй като никога няма да можете да направите това с диво животно, тези експерименти са следващото най-добро нещо.“
(AP)
