Украйна издържа въпреки спряната помощ от САЩ, опасява се от „дълбок напредък“ на Русия
Руската реторика беше набрана в навечерието на очакваното преизбиране на президента Владимир Путин.
Путин напомни на света за ядрената готовност на Москва, а военните репортери усилиха сблъсъците на бойното поле срещу украинските защитници.
Но не всички предизборни новини на Путин преминаха по план.
Украйна извърши атаки с дронове срещу Москва и руски петролни съоръжения, а антикремълските бойци усетиха присъствието си на руска земя.
Ядрената заплаха на Путин в сряда – втората за няколко седмици – беше измерена. В предварително записано телевизионно интервю той каза, че руските ядрени сили са готови „от военно-техническа гледна точка“ и ги рекламира като най-напредналите в света.
Неговите коментари, направени шест дни след като Швеция официално се присъедини към НАТО като негов 32-ри член, бяха меки в сравнение с предупреждението преди две седмици, след като френският президент Еманюел Макрон остави отворена възможността за изпращане на войски в Украйна.
„Те трябва да осъзнаят, че имаме и оръжия, които могат да поразяват цели на тяхна територия. Всичко това наистина застрашава конфликт с използване на ядрени оръжия и унищожаване на цивилизацията. Не разбират ли?“ Путин каза на 29 февруари.
Путин се кандидатира за трети пореден шестгодишен мандат.
Той прие конституционни поправки, които суспендират забраната за повече от два последователни мандата лично за него. То му позволява да управлява до 2036 г. и накара както руските, така и западните критици да определят продължаването му на длъжност като незаконно.
През октомври Съветът на Европа описа неговото президентство като „де факто диктатура“ и призова държавите-членки да „признаят Путин за нелегитимен“.
Руско обхождане
Руските сили продължиха да правят незначителен напредък на източния фронт за четвърта поредна седмица след падането на Авдиевка на 17 февруари, но темпото на това напредване се забави значително, което предполага, че Украйна е успяла да поеме руската инерция.
В петък геолокационни кадри показаха, че те навлязоха в село Тоненке и напреднаха към Бердичи, и двете западно от Авдиевка в района на Донецк. Руските сили вече бяха покрай двете селища седмица по-рано.
Украинската група сили Таврия, която се бие в района, заяви, че този фронт се е стабилизирал.
„Напредъкът всъщност е спрял. Руската армия прави малки движения в тази посока“, каза говорителят Дмитро Лиховий.
Имаше и други незначителни руски настъпления в Донецк. Руските сили се опитваха да върнат украинските позиции западно от Бахмут, а в неделя геолокационни кадри показаха, че са навлезли в село Ивановске.
Руските сили превзеха село Шевченко, югоизточно от град Донецк, на 10 март и на следващия ден напреднаха на няколко места по фронта в района.
Към северния край на фронта, геолокирани кадри показаха, че руските сили се приближиха до село Терни от изток и достигнаха покрайнините на Синковка, две населени места съответно в Донецк и Харков.
Като цяло обаче този напредък се измерва в стотици метри (стотици ярдове) и общата форма на фронта остава непроменена.
Това, което изглежда продължава да играе важна роля за незначителните успехи на Русия, е използването на плъзгащи се бомби. Това обикновено са масивни конвенционални инерционни бомби, носещи 675 кг (почти 1500 фунта) експлозиви, снабдени с перки и опашки, за да летят по-далеч и да удрят с по-голяма точност. Германският таблоид Bild съобщи, че Русия вече произвежда масово оръжията.
Руски военни репортери казаха, че Русия също така е произвела подобрен дизайн на планираща бомба тази година, включително двигатели и системи за сателитно насочване, които увеличават обхвата й от 40-70 км на 95 км (25-45 мили до 60 мили).
Тези задвижвани бомби позволяват на руските самолети, които ги хвърлят, да летят по-далеч от фронта, намалявайки уязвимостта им от украинската въздушна отбрана, която пое 15 самолета през февруари и началото на март.
Украински скок
Докато поддържаше фронта повече или по-малко стабилен, Украйна се съсредоточи върху нанасянето на удари дълбоко в Русия.
В събота бяха регистрирани няколко експлозии в Ростов, на по-малко от 100 км (60 мили) от украинската граница, като поне една е геолокирана до завод Бериев, който ремонтира и обновява радар А-50 и разузнавателни самолети.
Украйна се прицели в тези самолети, като унищожи два тази година, защото шпионират украински позиции и дават координатите на изтребители-бомбардировачи.
Руското министерство на отбраната заяви в събота, че е свалило всичките 47 дрона над четири гранични региона, включително Ростов.
Във вторник Украйна отново изпрати голям залп от дронове – този път насочени към енергийната инфраструктура. Министерството на отбраната на Русия съобщи, че е свалило 58.
Губернаторът на Рязань Павел Малков каза, че един дрон е ударил рафинерията в Рязан, на 180 км (110 мили) югоизточно от Москва и на около 500 км (310 мили) от украинската граница, предизвиквайки пожар.
Украинският информационен бюлетин Suspilne цитира източници от Службата за сигурност, според които са били атакувани още две рафинерии, в Ростов и Санкт Петербург, както и две летища. Нямаше доказателства, че тези атаки са успешни.
Военното разузнаване на Украйна каза, че проукраинските руски сили са организирали гранично нахлуване във вторник, сблъсквайки се с руските сили в граничните села в Белгород и Курск.
Руските доброволчески сили и Легионът за свобода на Русия са паравоенни формирования срещу Путин, които за първи път атакуваха Русия през март 2023 г. Руски източници първо отрекоха нахлуването, след което твърдяха, че са го отблъснали.
Независимо дали е успяла през изминалата седмица, Украйна следва тактики, които са успешни в миналото, нанасяйки удари по петролни рафинерии и потапяйки или изваждайки от строя почти половината от Черноморския флот на Русия.
Но в интервюта за западни медии украински бойци на фронтовата линия вдигат тревога за недостиг на боеприпаси, тъй като военната помощ на Съединените щати остава замразена в контролираната от републиканците Камара на представителите. Последното подобно предупреждение дойде в германското новинарско списание Der Spiegel във вторник, когато украинските военнослужещи предупредиха, че не могат да издържат вечно при настоящите условия.
Дори новият главнокомандващ на Украйна, Александър Сирски, предупреди в сряда, че „има заплаха от вражески части, които напредват дълбоко в нашите бойни формации“.
„Украинският недостиг на боеприпаси и други военни материали, произтичащ от забавянето на предоставянето на военна помощ от САЩ, може да направи сегашната украинска фронтова линия по-крехка, отколкото показва относително бавният напредък на Русия в различни сектори“, пише Институтът за Study of War, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
Европейските съюзници на Украйна се опитват да компенсират недостига на САЩ. Великобритания обяви, че ще похарчи 160 милиона долара за закупуване на 10 000 дрона за Украйна.
Чешки служители казаха, че са събрали достатъчно пари от партньори, за да купят 300 000 артилерийски снаряда от цял свят за Украйна.
Чехия ръководи усилия за локализиране на 800 000 артилерийски снаряда извън Европа и доставянето им в Украйна. Съобщава се, че Германия, която се въздържа да изпрати своята ракета Taurus със среден обсег в Украйна, тъй като Русия каза, че ще смята това за ескалация, обсъжда план за изпращане на ракетите във Великобритания като заместители на ракетите Storm Shadow, които Великобритания ще изпрати в Украйна.
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън заяви, че изпраща 300 милиона долара спешно необходима военна помощ, събрана от спестявания в бюджета за отбрана на САЩ. Но нищо от това не компенсира липсата на 60,1 милиарда долара военна помощ, която САЩ планираха да изпратят през 2024 г.
