В Белуджистан в Пакистан смъртоносни атаки нарушават неспокойното уравнение между мигранти и местни жители

Исламабад, Пакистан – В продължение на 15 години водачът на пикап Кадир Аслам транспортира артикули през Пакистан. Повечето от пътуванията му бяха до Белуджистан, на към 400 км (250 мили) западно от неговото село покрай град Буревала в южната провинция Пенджаб.

През годините Аслам, на 32 години, съумя да спести задоволително пари, с цел да си купи личен камион, Hyundai Shahzore, с който теглеше плодове, зеленчуци и други артикули до градове в Белуджистан, богата на минерали провинция и най-голямата в Пакистан по повърхност. Освен това от десетилетия е дом на бурно сепаратистко придвижване.

В неделя вечерта Аслам беше на път за провинцията, когато въоръжени бойци от Армията за избавление на Белудж (BLA), една от главните сепаратистки групировки, стопираха камиона му и го убиха.

Други двадесет и двама мъже също бяха извадени от транспортните си средства тази нощ, всички посочени като етнически пенджабци, и убити на автомагистралите.

В рамките на 24 часа минимум 70 души бяха убити при шест сходни офанзиви в Белуджистан, в това число 35 цивилни, 14 чиновници на сигурността и 21 бойци на BLA.

Приятелят и комшия на Аслам Мухаммад Танвир сподели пред Al Jazeera, че неотдавна е платил последната вноска за камиона си и чака с неспокойствие да усъвършенства изискванията на живот на фамилията си.

„ Той беше фокусиран върху това да печели задоволително, с цел да устоя жена си, двете си деца и застаряващите родители. Той пътуваше до Белуджистан от години и в никакъв случай не е чувствал никаква заплаха “, сподели Танвир, който ръководи магазин за хранителни артикули в Буревала.

Той сподели, че Аслам е единственият човек от неговото село, който търси стопански благоприятни условия в Белуджистан. „ Той работеше из цялостен Пакистан, само че Белуджистан предложи повече работа “, сподели той.

Миграция макар рисковете от принуждение

След като Белуджистан става част от Пакистан, когато страната става самостоятелна през 1947 година, югозападната провинция, граничеща с Афганистан, се трансформира в огнище на фракционизъм.

Дом на близо 15 милиона души, Белуджистан е богат на естествени запаси, в това число петрол, въглища, злато, мед и газ. Но също по този начин е и най-бедната провинция в Пакистан и локалните поданици споделят, че държавното управление в Исламабад експлоатира провинцията поради нейните потребни изкопаеми, само че в никакъв случай не трансферира изгодите на своя народ.

Гневът подхрани сепаратистките настроения, като Белуджистан стана очевидец на минимум пет размирен придвижвания от 1947 година насам. Последният протест стартира при започване на 2000 година с искане за по-голям дял от ресурсите на провинцията и даже апели за самостоятелност от Пакистан.

Военната интервенция на държавното управление за угнетяване на придвижването докара до необятно публикувани нарушавания на човешките права против белушките дисиденти, в това число изгубвания, изтезания и извънсъдебни убийства. Хиляди животи бяха изгубени в продължаващия десетилетия протест.

По-голямата част от реакцията на държавното управление беше ориентирана към обезпечаване на китайските ползи. Преди съвсем десетилетие Китай разгласи инфраструктурния план за Китайско-пакистанския стопански кулоар (CPEC) на стойност 62 милиарда $ като част от амбициозната си самодейност „ Един пояс, веднъж “. Дълбоководното пристанище Гвадар в Белуджистан беше перлата в короната на плана.

Китайските вложения сътвориха работни места и други стопански благоприятни условия в района, причинявайки миграцията на служащи от други елементи на Пакистан. Белудж сепаратистите се съпротивляваха на сходни миграции и постоянно се насочваха към китайски експерти и пакистански чиновници на правоприлагащите органи и цивилни.

По-голямата част от близо 30-те цивилни, убити при офанзивите в неделя и понеделник, са от Южен Пенджаб, област, граничеща с Белуджистан, където по-голямата част от популацията е от етнически генезис Серайки.

Старшият публицист Шахзада Зулфикар, който е писал доста за Белуджистан, сподели пред Ал Джазира, че икономическите благоприятни условия притеглят хора от Пенджаб и други елементи на Пакистан към провинцията. Много търговци в Белуджистан също са се заселили тук от прилежащ Иран.

„ Въпреки рисковете хората не престават да идват тук за работа, без значение дали са търговци, зидари или бръснари “, сподели Зулфикар.

Един подобен служащ, Мохамед Хабиб, бръснар от село покрай град Рахим Яр Хан в Южен Пенджаб, се реалокира в столицата на Белуджистан, Куета, преди година. Бизнесът му е на Prince Road, който е посипан с бръснарници, ръководени най-вече от хора от Пенджаб.

„ Въпреки рисковете, избрах да работя в Белуджистан, тъй като тук заплатите са по-добри “, сподели Хабиб, добавяйки, че прави приблизително 1200 рупии (4,31 долара) дневно в Куета, за разлика от към 400 рупии (1,44 долара) преди вкъщи.

Подобно на Хабиб, доста други от градовете на Пенджаб, като Лахор и Гуджранвала, се реалокираха в Белуджистан за по-добри стопански благоприятни условия. „ Родителите ни знаят за предходните офанзиви против пенджабски служащи в Белуджистан и се пробваха да ни спрат, само че ние би трябвало да печелим за фамилиите си “, сподели Хабиб.

Зулфикар сподели, че доста белуджи също се местят в други елементи на Пакистан – развой на отваряне към други общности, който трансформира обществените настройки в Белуджистан.

„ Те изпращат децата си в Карачи, Лахор и Исламабад, с цел да учат. Семейната динамичност се трансформира и има възходящо осъзнаване и неспокойствие за възходяща обществена подвижност “, сподели той.

Но доста други в Белуджистан резервират надълбоко вкоренено възмущение от хипотетичната употреба на техния район и неговите запаси, споделиха анализатори.

Имтиаз Балоч, откривател в The Khorasan Diary, безпартийна платформа, ръководена от публицисти, сподели, че огромните планове в Белуджистан, изключително CPEC и мините, са трудоемки.

„ Тези планове притеглят служащи, които идват тук, с цел да търсят приходи за своите фамилии. Въпреки това, тези планове са и главните цели за сепаратистките групировки на Белуджи, които ги преглеждат като крадци на техните запаси без тяхното единодушие, което води до офанзиви “, сподели той.

Активистът за правата на Балух Сами Дийн Балоч, чийто татко е в неопределеност от 15 години, призна, че кръвопролитието тази седмица е основало атмосфера на неустановеност в провинцията, изключително за тези, които имат вяра в мирните митинги против федералното държавно управление.

Дийн също се опасява от твърда реакция от страна на държавното управление, като сподели, че минали интервенции са довели до злоупотреби с права.

„ След всяка огромна офанзива страната убива хора в ареста при подправени срещи, потвърждавайки, че са терористи. Този метод единствено ще утежни обстановката, тласкайки хората от Белуджистан към по-нататъшни ограничения “, сподели тя пред Al Jazeera.

Допълнителен репортаж от Саадула Ахтер в Куета, Белуджистан