„В Деня на видимостта на трансджендърите ви моля, приемете ме такъв, какъвто съм – и за малко спокойствие и тишина`
През май 1975 г. Робърт Робинсън от BBC Two се срещна с уелския историк и пътеписец Ян Морис, за да обсъдете нейната нова автобиография, Загадка.
Книгата беше един от първите съвременни мемоари за прехода на пола, описващ понякога мъчителния път на Морис към „излизането“ като жена на 45 години и нейните преживявания след това. Без никакво въображение 70-те години на миналия век бяха някаква златна ера на правата на транссексуалните - Conundrum привлече смесени отзиви, някои от тях несимпатични и язвителни.
Но линията на разпитване на Робинсън беше по-скоро чувствителна, отколкото въпросителна, по-скоро сериозна, отколкото сензационна , по-скоро състрадателен, отколкото отбелязване на точки. Но на Международния ден на видимостта на трансджендърите си мисля колко трудно е да си представя интервю като това, което се случва сега.
Без съмнение разговорът в крайна сметка ще се превърне в нелепо разказване за това как точно Морис знаеше, че е жена или коя баня случайно използва. И дори ако по някакво чудо не се случи, ще последва порочен поток от немодерирани коментари в социалните медии. Знам това, защото съм преживял такова интервю. Когато влязох в Drivetime на LBC, за да обсъдя неотдавнашната подигравка на премиера Риши Сунак срещу транссексуалните в Камарата на общините, очаквах, наивно, да бъда попитан за съдържанието на моето мнение относно инцидента в Mirror – претекстът за появата ми .
Надявах се да кажа, че трансфобията е неприемлива, независимо от това кой може да слуша, но подобни коментари са станали толкова често срещани, че на практика са част от обществения живот. След 30 секунди вместо това установих, че задавам точно въпроса, който Сунак беше хвърлил онзи ден в кутията за изпращане на Keir Starmer - как трябва да дефинираме „жена“.
В този момент се почувствах твърде видим, говорителят на всички транс хора навсякъде. Все по-често се чувствам така и в ежедневието си. Мит е, че „винаги можеш да разбереш“ дали някой е транс – фактът, че съм транс, изглежда остава до голяма степен незабелязан и дори на мен ми липсва някакъв така наречен „трансдар“. И все пак транссексуалността ме следва като мой собствен личен слон в стаята.
Трансферните права се превърнаха в толкова горещ проблем, че колкото и да не е интуитивно, аз „излизам“ като транс почти натрапчиво в рамките на няколко минути да се срещам с повечето хора, сякаш за да тествам водите и да проверя дали компанията, която поддържам, е в безопасност. Повечето са любезни и свестни, за разлика от онези, които намирате да издават силни звуци в Twitter/X или да излизат на сцената на крайнодесни срещи на върха в САЩ, за да обвиняват транс активисти за падането си (само, Лиз Тръс, ако само).
Но видимостта на транс хората, общо взето, като политически „проблем“ – пристъп на подигравки с токсични културни войни и честа тема на зле информирани мнения – ми затруднява да чувствам, че самото ми съществуване не е и нещо политическо. Притеснението ми е, че все още не сме видели най-лошото от това. Опасявам се, че свръхвидимостта на транс хората – отново, широко написана и доста откъсната от реалния живот на транс хората – ще придобие нова грозота след общите избори.
Политиците разпалват културни войни като въпрос на последна инстанция, когато са загубили всички останали. И доколкото им липсва някакво достойно досие за последните 13 години, за което да крещят, можем да очакваме да видим торите да падат все по-ниски нива в последен опит да спечелят сърцата на потъпканите избиратели, които търсят някого, когото да обвинят. Надявам се Лейбъристката партия да пренебрегне примамката им.
Видимостта без защитата на благоприличието, почтеността и състраданието е оставила транс хората малко повече от седящи мишени. Този Ден на видимостта на трансджендърите моля да ме приемат такъв, какъвто съм – открит и горд транс мъж. Моля за пространство, за да разкажа собствената си история, по начин, който сам избера – и други да не се опитват да я разкажат от мое име. Ако не го направя, бих искал малко спокойствие и тишина.
