Водородните мечти срещат реалността, тъй като петролните и газовите групи се отказват от проекти
Почти 60 огромни нисковъглеродни водородни плана, в това число от петролните групи BP и ExxonMobil, бяха анулирани или арестувани тази година, защото промишлеността е наранена от спираловидни разноски, политическа неустановеност и липса на купувачи.
Проектите, които бяха анулирани или сложени на пауза, имаха комбинирана реколта от 4,9 милиона тона, съгласно данни от S&P Global, което се равнява на повече от четири пъти инсталирания потенциал за чист водород в света.
Миналата седмица BP се отдръпна от плануваните вложения във водородни фабрики в Оман и Teesside в североизточна Англия, откакто тази година се отхвърли от оборудване за екологичен водород, което трябваше да бъде издигнато в Австралия. Миналия месец Exxon сложи на пауза водороден цех в Тексас, който би бил един от най-големите в света.
Equinor, ArcelorMittal и Vattenfall са измежду фирмите, които анулираха или забавиха водородни фабрики през последните 18 месеца, до момента в който Shell отхвърли план на ранен стадий в Норвегия.
Закъсненията акцентират проблеми при разширението на технология, която от дълго време е обещаваща като основен метод за понижаване на въглеродните излъчвания. Водородът с ниско наличие на въглерод – създаден или с възобновима сила и вода, или с хващане и предпазване на газ и въглерод – се бори да обезпечи предварителни контракти от купувачи, като по този начин нареченият зелен и наследник водород е по-скъп от „ сивата “ версия, получена от изкопаеми горива, без да се уловят излъчванията му.
„ Бяха предизвикателни година или две за всяка компания, която се пробва да създаде планове за [чист] водород “, сподели Мъри Дъглас, началник на проучвания на водорода в Wood Mackenzie. „ Желанието да се заплати каквато и да е зелена награда за всички нисковъглеродни технологии се изпари. “
Консултантската компания е проследила повече от 300 анулирани, блокирани или неактивни нисковъглеродни водородни схеми от 2020 година насам, макар че Дъглас сподели, че доста от тях са спекулативни или с ниско качество.
Бъдещата промишленост също беше възобновена от враждебността на американския президент Доналд Тръмп към планове за възобновима сила, водещи до съкращения на дотациите, обещани от администрацията на Джо Байдън, до момента в който европейските народи се забавиха с осъществяването на проектите си.
Водородът с ниски въглеродни излъчвания притегли вниманието при започване на 2020 година като метод за горивни браншове, които мъчно се декарбонизират, като авиацията, стоманодобивния превоз и транспортите на дълги дистанции, и за разчистване на главните източници на замърсяване, в това число рафинирането на нефт и производството на торове.
Повече от 2600 плана са били оповестени в международен мащаб до края на 2024 година съгласно Международната организация по енергетика, в това число огромни централи тук-там с обилие от слънчева и вятърна сила като Австралия, Мавритания и Египет.
Агенцията, която пресмята, че чистият водород би трябвало да се усили 10 пъти до 2035 година, с цел да се реализиран задачите за чисти нулеви излъчвания за ограничение на световното стопляне, сподели, че едвам една четвърт от плановете в развой на подготовка за 2030 година евентуално ще бъдат построени до тогава.
Водородният съвет, подсилен от огромни индустриални групи, както и огромни петролни и газови компании като ExxonMobil, Aramco, Adani и Adnoc, означи, че повече от $110 милиарда са били ангажирани за към 500 плана в международен мащаб.
Главният изпълнителен шеф Ивана Йемелкова сподели: „ Това, което виждаме, е естествена, предстояща фаза на съзряване на пазара – сходно напразно, слънчевата сила и батериите промишлености с опит в ранното им разгръщане, където почти един на всеки 10 плана в последна сметка се появи онлайн. “
Но разноските остават проблем и зеленият водород, създаден с помощта даже на евтина възобновима сила, може да коства към два пъти повече от творби с изкопаеми горива, без да се уловят излъчванията, значително заради разноските за създаване на новата инфраструктура, както и за дистрибуция.
Производителят на стомана ArcelorMittal през юни анулира две зелени водородни централи в Германия макар поддръжката от държавното управление в размер на 1,3 милиарда евро, заявявайки, че зеленият водород към момента не е жизнерадостен източник на гориво.
Изоставащата инфраструктура за предпазване и превоз накара Vattenfall да се отдръпна от дотация от Европейски Съюз за скица за електролизьор в Холандия по-рано тази година, откакто паневропейският водопровод беше занимателен.
Подкрепата на политиката към момента е несигурна на доста пазари, макар че водородът получи минимум 10 милиарда $ обществено финансиране за научноизследователска и развойна активност в международен мащаб сред 2020 година и 2024 година, съгласно IEA числа.
Брюксел си сложи за цел възобновимият водород да посрещне 10 % от енергийните потребности на блока до 2050 година и отпусна над 20 милиарда евро дотации. Но държавите-членки се забавиха с приемането на законодателство, определящо по-краткосрочни обвързващи цели, добавяйки към несигурността, споделиха анализатори.
Цветовете на водородната дъга
Зелен водород Произведен посредством потребление на чисто електричество от технологии за възобновима сила за електролиза на вода (H2O), отделяйки водородния атом в него от неговия молекулярен близнак О2. Понастоящем доста скъпо заради разноските за развиване на инфраструктурата и превоза.
---
Син водород Произвежда се благодарение на природен газ, само че с въглеродни излъчвания, които се улавят и съхраняват или употребяват наново. Незначителни количества в производството заради липса на планове за хващане.
---
Сив водород Това е най-често срещаната форма на произвеждане на водород. Той идва от природен газ посредством превръщане на метан с пара, само че без уловените излъчвания.
---
Кафяв водород Най-евтиният метод за произвеждане на водород, само че и най-вреден за околната среда заради потреблението на термични въглища в индустриалния развой.