Време е САЩ да помислят за оцеляването на Хамас в Газа

Три дни след четиридневното помирение сред Израел и Хамас съглашението наподобява се съблюдава и даже се приказва за удължаването му. До понеделник се допуска, че 50 израелски дами и деца ще бъдат разменени за 150 палестински дами и деца, като медиаторите загатват, че договорката може да продължи още няколко дни по същата формула.

Въпреки че изискванията на примирието наподобяват подобни на тези, показани от катарските медиатори през последните седмици, военният кабинет на Израел настоя, че това е резултат от боен напън, който е оказал върху Хамас. Но единствено преди няколко седмици държавното управление се зарече да освободи заложниците си със мощ.

Като се съгласи с изискванията на освобождението, Израел сподели, че в действителност може да договаря с Хамас, безмълвно признавайки, че не е по-близо до изкореняването на група, която е минала, напълно безусловно, в конспиративност. Ако не друго, като опустоши огромна част от град Газа и дружно с това институциите на ръководство на Хамас, дейностите на Израел единствено направиха групата по-неуловима.

Това стана ясно от обсадата и нападението на израелската войска на болничното заведение ал-Шифа в Газа, което не съумя да показа безапелационни доказателства, че там има ръководен от Хамас команден център, както се твърдеше. Вместо това интервенцията против ал-Шифа, която в най-хубавия случай беше антиклимактична, добави възходящ песимизъм, че Израел, с американска поддръжка, може да изкорени Хамас от Газа.

Време е тази действителност да бъде приета в залите на властта във Вашингтон. Администрацията на Байдън би трябвало да изостави нереалистичната израелска изразителност за „ преустановяване на Хамас “ и да прегърне по-постижимо политическо решение, което е фактор за оцеляването на придвижването.

Нарастващи смъртни случаи, смяна на публичното мнение

Доказателство за неуверената задача на Израел може да се откри в кървавите дивиденти от войната. Неговото въздушно и наземно нахлуване, което министърът на защитата Йоав Галант се зарече, че ще заличи Хамас „ от лицето на земята “, до момента не е съумяло да спре засадите на палестински бойци против израелски позиции или съвсем ежедневния залп от ракети по израелски градове.

Сега в своята седма седмица войната вместо това уби повече от 14 800 палестинци, в това число към 6 100 деца, изравни жилищни квартали и бежански лагери и разсели повече от милион души през обсадената линия.

Военни анализатори твърдяха, че огромната бомбардировка ще „ омекоти “ позициите на Хамас преди сухопътната инвазия на Израел, ограничавайки способността на групата да води градска война в гъсто застроения анклав. Но през последните седмици някои публични представители на Съединени американски щати, повтаряйки отчетите в израелските медии, започнаха да признават, че безмилостните бомбардировки на Израел не са съумели да обезвреждат бойните качества на Хамас.

Толерантността към дейностите на Израел също наподобява понижава. На 10 ноември френският президент Еманюел Макрон стана първият водач на Г-7, който прикани за преустановяване на огъня. На 24 ноември министър-председателите на Испания и Белгия разкритикуваха „ безразборното ликвидиране на почтени цивилни “ от Израел и унищожаването на „ обществото в Газа “. Педро Санчес, испанският министър председател, даже даде обещание едностранно да признае палестинската държавност.

В Съединени американски щати администрацията на Байдън може да стои зад своя израелски съдружник, само че публичното мнение бързо се трансформира в интерес на непрекъснато преустановяване на огъня. Масови демонстрации, призоваващи за преустановяване на огъня, бяха извършени в цялата страна и няколко огромни града в Съединени американски щати, в това число Атланта, Детройт и Сиатъл, одобриха резолюции, повтарящи този апел.

Неотдавнашно анкета показа, че единствено 32 % от американците имат вяра, че тяхната страна „ би трябвало да поддържа Израел “ във войната му против Газа. След като остави малко светлина сред позицията си по отношение на войната и наказателното гонене от страна на Израел, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън към този момент видя, че неговите числа в анкетите се изплъзват.

Общественият напън може да е насърчил освен Вашингтон да упорства за размяната на заложници, само че и израелското държавно управление да го одобри. В допълнение към реакцията, с която се сблъска от семействата на държаните от Хамас заложници, докладите сочат, че министър председателят Бенямин Нетаняху е бил притиснат от службите за сигурност и военните на Израел.

Въпреки че Нетаняху, Галант и някогашният министър на защитата Бени Ганц, който седи в сегашния боен кабинет, всички оповестиха, че войната против Хамас ще продължи, публичният напън може да ги накара да се откажат и от това си желание.

Конфликтът към този момент оказва тежко въздействие върху израелската стопанска система, която губи над четвърт милиард $ дневно. Очаква се да се свие с 1,5 % през 2024 година, защото боевете прекъснаха въздушния превоз и товарите, а неотдавнашното похищение на обвързван с Израел транспортен съд може даже да заплаши морския превоз.

След това има десетки хиляди израелци, разселени от региони по продължение на границите с Газа и Ливан, както и всички фамилии на заложниците, които приканват всички да бъдат освободени. Продължаващото помирение сподели, че израелци, държани в плен, могат елементарно да бъдат освободени без изстрел. Това може да помогне за насочването на израелското публично мнение – което до момента беше преобладаващо в интерес на войната – към преустановяване на огъня.

Някои израелски анализатори към този момент означават смяна в интерес на удължение на примирието. Наистина, продължаването на пътя на договарянията би лимитирало възходящите стопански загуби на страната и би защитило живота както на пленниците, по този начин и на бойците. Израелските военни признаха за гибелта на 70 бойци от началото на сухопътната инвазия.

Пътят към преустановяване на огъня

Друг проблем с настояването на израелското държавно управление за продължение на войната е, че то в действителност не е изложило последна игра, която да е допустима за неговите съдружници, в това число Съединени американски щати.

Освен заявената цел за „ премахване “ на Хамас от Газа, израелските публични лица също по този начин показаха, че желаят да прогонят палестинското население в Синайския полуостров в Египет.

Натискът от страна на арабските съдружници бързо анулира поддръжката на Съединени американски щати за тази концепция, както и за проектите на Израел да поеме безсрочна „ отговорност за сигурността “ в Газа. Алтернативата на администрацията на Байдън – основаната в Рамала Палестинска администрация да поеме контрола над анклава – беше изрично отхвърлена както от Израел, по този начин и от Хамас, които, при липса на израелска реокупация, ще останат единственият медиатор на властта в Газа.

Вместо да признаят това, Съединени американски щати настойчиво отхвърлят да показват каквито и да е политически оферти, които са фактор за оцеляването на Хамас. В тази умишлена слепота към Вашингтон се причислява хор от специалисти, които не престават да предлагат „ решения “, които допускат унищожаването на Хамас. Но поради към момента пресния спомен за Афганистан, политиците на Съединени американски щати би трябвало да знаят доста добре, че изкореняването на локално съпротивително придвижване в последна сметка е невероятно.

По-възможно би било да се гради върху образеца на актуалната договорка за заложници, която сподели, че и Израел, и Хамас имат политическа воля да договарят. Като работят с медиаторите Катар и Египет, Съединени американски щати могат да оказват помощ за преместването на диалога към Газа оттатък пагубната изразителност „ с нас или против нас “, която характеризира войната на Америка против тероризма, и към полемики за дълготрайно преустановяване на огъня, такова, което би трябвало да бъде с посредничеството на политическото управление на Хамас в заточение.

Има казус за това. Припомнете си, че през декември 2012 година Израел разреши на тогавашния водач на Хамас Халед Мешал да се завърне в Газа като част от контрактуваното помирение след осемдневната война през същата година. Дали актуалният водач в заточение Исмаил Ханийе може да смекчи позицията на своя сътрудник от Газа Яхя Синвар, за който се счита, че е уредник на офанзивите от 7 октомври, ще зависи от способността на Ханийе да обезпечи интернационална помощ и средства за възобновяване.

Също толкоз значим ще бъде задължението на Съединени американски щати да овладее екстремистката политика на Израел, в това число неговата блокада на Газа и поддръжката за насилието на заселниците в окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим. След като сходна деескалация се случи, за интернационалната общественост ще стане сериозно да съблюдава уговорката си за реконструкцията и развиването на Газа, облекчавайки обезверените условия, които помогнаха за офанзивите от 7 октомври.

Разбира се, никоя визия за спокойно бъдеще не може да устои на убийството на цивилни. Но намирането на излаз от актуалната рецесия значи вземане предвид с действителността, разкрита от първите седем седмици на тази война: Няма метод да изтриете Хамас „ от лицето на земята “, без да вземете неизброими количества палестински – и израелски – живее с него.

Ако дълготрайното оцеляване на Хамас натоварва въображението, рисковете от просто отбягване на мисълта са още по-невъобразими. Въпреки че това явно не е необятно публикувано мнение в Израел сега, някои израелци, като някогашния държавен консултант и професор от университета Бар-Илан Менахем Клайн, се приближават до тази концепция. Говорейки пред Ал Джазира след освобождението на първите израелски заложници, Клайн призна, че е „ невероятно да се унищожи изцяло Хамас със мощ “. Пътят напред, твърди той, би трябвало да включва групата в възобновени договаряния към палестинска страна.

Като се имат поради ужасяващите премеждия, понесени от народа на Газа, възходящият интернационален и вътрешен напън за прекратяването му и към момента надвисналата вероятност за по-широк районен спор, Съединени американски щати не могат повече да упорстват, че елиминирането на Хамас е единственият път към края тази война.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.