Време е САЩ да помислят за оцеляването на Хамас в Газа
Три дни след четиридневното примирие между Израел и Хамас споразумението изглежда се спазва и дори се говори за удължаването му. До понеделник се предполага, че 50 израелски жени и деца ще бъдат разменени за 150 палестински жени и деца, като посредниците намекват, че сделката може да продължи още няколко дни по същата формула.
Въпреки че условията на примирието наподобяват подобни на тези, представени от катарските посредници през последните седмици, военният кабинет на Израел настоя, че това е резултат от военен натиск, който е оказал върху Хамас. Но само преди няколко седмици правителството се зарече да освободи заложниците си със сила.
Като се съгласи с условията на освобождаването, Израел показа, че всъщност може да преговаря с Хамас, мълчаливо признавайки, че не е по-близо до изкореняването на група, която е преминала, съвсем буквално, в нелегалност. Ако не друго, като опустоши голяма част от град Газа и заедно с това институциите на управление на Хамас, действията на Израел само направиха групата по-неуловима.
Това стана ясно от обсадата и нападението на израелската армия на болницата ал-Шифа в Газа, което не успя да представи убедителни доказателства, че там има управляван от Хамас команден център, както се твърдеше. Вместо това операцията срещу ал-Шифа, която в най-добрия случай беше антиклимактична, добави нарастващ скептицизъм, че Израел, с американска подкрепа, може да изкорени Хамас от Газа.
Време е тази реалност да бъде призната в залите на властта във Вашингтон. Администрацията на Байдън трябва да изостави нереалистичната израелска реторика за „прекратяване на Хамас“ и да прегърне по-постижимо политическо решение, което е фактор за оцеляването на движението.
Нарастващи смъртни случаи, промяна на общественото мнение
Доказателство за колебливата мисия на Израел може да се намери в кървавите дивиденти от войната. Неговото въздушно и наземно нападение, което министърът на отбраната Йоав Галант се зарече, че ще заличи Хамас „от лицето на земята“, досега не е успяло да спре засадите на палестински бойци срещу израелски позиции или почти ежедневния залп от ракети по израелски градове.
Сега в своята седма седмица войната вместо това уби повече от 14 800 палестинци, включително около 6 100 деца, изравни жилищни квартали и бежански лагери и разсели повече от милион души през обсадената ивица.
Военни анализатори твърдяха, че мащабната бомбардировка ще „омекоти“ позициите на Хамас преди сухопътната инвазия на Израел, ограничавайки способността на групата да води градска война в гъсто застроения анклав. Но през последните седмици някои официални представители на САЩ, повтаряйки докладите в израелските медии, започнаха да признават, че безмилостните бомбардировки на Израел не са успели да неутрализират бойните способности на Хамас.
Толерантността към действията на Израел също изглежда намалява. На 10 ноември френският президент Еманюел Макрон стана първият лидер на Г-7, който призова за прекратяване на огъня. На 24 ноември министър-председателите на Испания и Белгия разкритикуваха „безразборното убийство на невинни цивилни“ от Израел и унищожаването на „обществото в Газа“. Педро Санчес, испанският премиер, дори обеща едностранно да признае палестинската държавност.
В САЩ администрацията на Байдън може да стои зад своя израелски съюзник, но общественото мнение бързо се променя в полза на постоянно прекратяване на огъня. Масови демонстрации, призоваващи за прекратяване на огъня, бяха проведени в цялата страна и няколко големи града в САЩ, включително Атланта, Детройт и Сиатъл, приеха резолюции, повтарящи този призив.
Неотдавнашно анкета показа, че само 32 процента от американците вярват, че тяхната страна „трябва да подкрепи Израел“ във войната му срещу Газа. След като остави малко светлина между позицията си относно войната и наказателното преследване от страна на Израел, президентът на САЩ Джо Байдън вече видя, че неговите числа в анкетите се изплъзват.
Общественият натиск може да е насърчил не само Вашингтон да настоява за размяната на заложници, но и израелското правителство да го приеме. В допълнение към реакцията, с която се сблъска от семействата на държаните от Хамас заложници, докладите сочат, че премиерът Бенямин Нетаняху е бил притиснат от службите за сигурност и военните на Израел.
Въпреки че Нетаняху, Галант и бившият министър на отбраната Бени Ганц, който седи в настоящия военен кабинет, всички обявиха, че войната срещу Хамас ще продължи, общественият натиск може да ги накара да се откажат и от това си намерение.
>Конфликтът вече оказва тежко влияние върху израелската икономика, която губи над четвърт милиард долара на ден. Очаква се да се свие с 1,5 процента през 2024 г., тъй като боевете прекъснаха въздушния транспорт и товарите, а неотдавнашното отвличане на свързан с Израел кораб може дори да застраши морския транспорт.
След това има десетки хиляди израелци, разселени от райони по протежение на границите с Газа и Ливан, както и всички семейства на заложниците, които призовават всички да бъдат освободени. Продължаващото примирие показа, че израелци, държани в плен, могат лесно да бъдат освободени без изстрел. Това може да помогне за насочването на израелското обществено мнение – което досега беше преобладаващо в полза на войната – към прекратяване на огъня.
Някои израелски анализатори вече отбелязват промяна в полза на удължаване на примирието. Наистина, продължаването на пътя на преговорите би ограничило нарастващите икономически загуби на страната и би защитило живота както на пленниците, така и на войниците. Израелските военни признаха за смъртта на 70 войници от началото на сухопътната инвазия.
Пътят към прекратяване на огъня
Друг проблем с настояването на израелското правителство за продължаване на войната е, че то всъщност не е изложило крайна игра, която да е приемлива за неговите съюзници, включително САЩ.
Освен декларираната цел за „изкореняване“ на Хамас от Газа, израелските официални лица също така посочиха, че искат да прогонят палестинското население в Синайския полуостров в Египет.
Натискът от страна на арабските съюзници бързо отмени подкрепата на САЩ за тази идея, както и за плановете на Израел да поеме безсрочна „отговорност за сигурността“ в Газа. Алтернативата на администрацията на Байдън – базираната в Рамала Палестинска администрация да поеме контрола над анклава – беше категорично отхвърлена както от Израел, така и от Хамас, които, при липса на израелска реокупация, ще останат единственият посредник на властта в Газа.
Вместо да признаят това, САЩ упорито отказват да представят каквито и да е политически предложения, които са фактор за оцеляването на Хамас. В тази умишлена слепота към Вашингтон се присъединява хор от експерти, които продължават да предлагат „решения“, които предполагат унищожаването на Хамас. Но предвид все още пресния спомен за Афганистан, политиците на САЩ трябва да знаят много добре, че изкореняването на местно съпротивително движение в крайна сметка е невъзможно.
По-възможно би било да се гради върху примера на настоящата сделка за заложници, която показа, че и Израел, и Хамас имат политическа воля да преговарят. Като работят с посредниците Катар и Египет, САЩ могат да помогнат за преместването на разговора около Газа отвъд катастрофалната реторика „с нас или срещу нас“, която характеризира войната на Америка срещу тероризма, и към дискусии за дългосрочно прекратяване на огъня, такова, което трябва да бъде с посредничеството на политическото ръководство на Хамас в изгнание.
Има прецедент за това. Припомнете си, че през декември 2012 г. Израел позволи на тогавашния лидер на Хамас Халед Мешал да се завърне в Газа като част от договореното примирие след осемдневната война през същата година. Дали настоящият лидер в изгнание Исмаил Ханийе може да смекчи позицията на своя колега от Газа Яхя Синвар, за когото се смята, че е организатор на атаките от 7 октомври, ще зависи от способността на Ханийе да осигури международна помощ и средства за възстановяване.
Също толкова важен ще бъде ангажиментът на САЩ да овладее екстремистката политика на Израел, включително неговата обсада на Газа и подкрепата за насилието на заселниците в окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим. След като подобна деескалация се случи, за международната общност ще стане критично да спази ангажимента си за реконструкцията и развитието на Газа, облекчавайки отчаяните условия, които помогнаха за атаките от 7 октомври.
Разбира се, никоя визия за мирно бъдеще не може да устои на убийството на цивилни. Но намирането на изход от настоящата криза означава съобразяване с реалността, разкрита от първите седем седмици на тази война: Няма начин да изтриете Хамас „от лицето на земята“, без да вземете неизброими количества палестински – и израелски – живее с него.
Ако дългосрочното оцеляване на Хамас натоварва въображението, рисковете от просто избягване на мисълта са още по-невъобразими. Въпреки че това очевидно не е широко разпространено мнение в Израел в момента, някои израелци, като бившия правителствен съветник и професор от университета Бар-Илан Менахем Клайн, се доближават до тази идея. Говорейки пред Ал Джазира след освобождаването на първите израелски заложници, Клайн призна, че е „невъзможно да се унищожи напълно Хамас със сила“. Пътят напред, твърди той, трябва да включва групата в подновени преговори около палестинска държава.
Като се имат предвид ужасяващите страдания, понесени от народа на Газа, нарастващият международен и вътрешен натиск за прекратяването му и все още надвисналата перспектива за по-широк регионален конфликт, САЩ не могат повече да настояват, че елиминирането на Хамас е единственият път към края тази война.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
