Защо 0,1% от британците биха могли да определят съдбата на премиера

Виж всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Далеч от позлатените зали на Уестминстър, един неугледен публичен център – невисок, утилитарен и с паркинг, чиито дупки преливат от вода, когато вали – се трансформира в център на власт в английската политика.

Тук, в стаи, по-свикнали да организират бинго вечери, уроци по танци, спортни празненства и сватби, предизборният екип на кмета на Манчестър Анди Бърнам възнамерява завръщането му в Народното събрание. Ако успее, евентуално ще оспори английския министър-председател Кийр Стармър за водачеството на лявоцентристката ръководеща Лейбъристка партия, а оттова и за премиерския пост.

Бърнам е необятно възприеман като най-популярния политик в страната, само че той не може да оспори разпадащия се престиж на Стармър, в случай че не е настоящ член на Народното събрание (МП). И без наличието на Бърнам нито една конкуренция за водачество на лейбъристите не може в действителност да се материализира, макар че седем министри подадоха оставки от държавното управление на Стармър след удара за партията на локалните избори през май, които не засягат националното държавно управление, само че дават значима индикация за настроението на обществото.

Бърнам обикаля евентуално място покрай Манчестър от месеци. През февруари управителният орган на партията блокира Бърнам да се кандидатира на други междинни избори. Но защото политическият капитал на Стармър е ерозирал още повече, той не можа да направи нищо, когато съдружникът на Бърнам Джош Саймънс подаде оставка от мястото си в изборния регион Мейкърфийлд предишния месец. Бърнам беше неотложно определен за претендент на лейбъристите, което направи частичните избори в четвъртък може би най-значимите в английската история.

Електорат от към 76 000 в този момент държи в свои ръце ориста на министър-председателя на Англия и управлението на Лейбъристката партия, защото доста вярващи в Лейбъристката партия имат вяра, че единствено един нов водач може да избави слабите електорални вероятности на партията, защото нейната обичайната изборна база се разпада – ориентирана към популистката лява Зелена партия или популистката твърдо-дясна Реформирана Англия, постоянно в в миналото солидни лейбъристки изборни региони като Мейкърфийлд.

Бягането под всичко това за лейбъристите е екзистенциален подтекст: в случай че Бърнам, постоянно именуван „ Кралят на Севера “, не може да победи претендента на Реформите Робърт Кениън в Мейкърфийлд, няма огромна вяра за другите претенденти на партията в сходни изборни региони.

И Бърнам, и Кениън отхвърлиха да приказват с CNN, като споделиха, че са се съсредоточили върху диалозите непосредствено с гласоподавателите, а не с медиите.

Такива високи залози трансфораха тази нормално подценявана област в ефикасен център на политическата галактика на Англия. Активисти и депутати дойдоха от цялата страна, с цел да оказват помощ в пропагандата, а висши държавни министри пътуваха „ на север “ от Лондон, с цел да поддържат акцията, имплицитно подкрепяйки Бърнам, който съвсем даде обещание да в профил Стармър, сегашния им началник.

Журналисти в костюми се скупчват в локално кафене, обаждат се, с цел да осведомят офисите си в Лондон за най-новите злословия, разменят фрагменти от информация за това какъв брой депутати съгласно тях поддържат лидерските упоритости на Бърнам или проектите му да разкрие публично лидерската си акция, в случай че той, както се чака, завоюва тези избори. Пред редица магазини в центъра на град Аштън-ин-Мейкърфийлд, антиреформистки и пролейбъристки акции стопират изтощени поданици, с цел да приказват за политика.

И въпреки всичко, отвън Аштън, който притегли национални публицисти поради железопътните си връзки с Лондон и огромния трафик, животът в другите дребни градове, които съставляват изборния регион, продължава съвсем по същия метод. Само жителите, които се оплакват от размера на рекламните листовки, разлепени през вратите им, и няколко надписа, надничащи от жив плет и прозорци на всекидневната („ Гласувайте за Анди “, „ Мейкърфийлд се нуждае от промяна “ или „ Възстановете Англия “, те крещят) демонстрират смисъла на изборите, които се организират тук.

„ Северният крал “

Междинните избори нормално са значими за способността им да работят като водещи, предлагайки несъвършена фотография на желанията на гласоподавателите сред общите избори. Обикновено те не са средството, посредством което се избират министър-председателите. Но това са изключителни времена в английската политика.

Откакто пристигна на власт със съкрушителна победа на лейбъристите преди съвсем две години, Стармър попадна в клопката на низходяща серпантина на непопулярност, която в този момент най-сетне наподобява последна. Въпреки че ръководи с голямо болшинство, той не съумя да артикулира точния темперамент на „ смяната “, която даде обещание да направи, обърна няколко основни политики и си остави малко лостове за увеличение на държавните разноски.

Популярността на лейбъристите спадна надлежно, като ехтене от ориста, претърпяна от дясноцентристката Консервативна партия. Тези две партии преобладават в английската политика повече от век и отслабващата им хватка може да акцентира на изборна система, привикнала повече да балансира две или три партии, а не петте, които в този момент вземат обилни дялове от гласовете. Реформата на Найджъл Фараж, която сега води множеството национални изследвания на публичното мнение, обезпечава главната съпротива на Бърнам в Мейкърфийлд.

Досега настоящата позиция на Бърнам отвън Уестминстър значително го предпазваше от всякакво свързване с това държавно управление.

Любезен, несъзнателен комуникатор, известността му се резервира, макар че партията му продължава да е в разтърсвания, и той е основал роман, който липсва, даже в случай че позициите на националната политика, които е заложил по време на тази акция, като цяло са в сходство с актуалното държавно управление.

Идентичността на Бърнам е обвързвана с възпитанието му в северозападна Англия – той енергично поддържа своя детски футболен клуб Евертън, основан в Ливърпул, а музикалният му усет е ясно манкуниански.

Това му оказа помощ да се нарежда като новобранец, макар че прекара 16 години като народен представител в прилежащия изборен регион Лий, служейки под Тони Блеър и Гордън Браун в Уестминстър. Под управлението на Браун той в последна сметка стана министър на опазването на здравето, преди два пъти да се кандидатира несполучливо за управлението на лейбъристите през 2010 година и 2015 година

Източник: cnn.com