Защо Белгия обеща да подкрепи присъдата на МС за „геноцида“ в Газа?
Докато светът очаква предварителна присъда от Международния съд (МС) по делото за геноцид в Южна Африка срещу Израел, лидерите в Европейския съюз остават разделени относно това как да тълкуват решението.
Малко след двудневното изслушване във висшия съд в Хага по-рано този месец, където Южна Африка каза на Международния съд, че действията на Израел в ивицата Газа са в нарушение на Конвенцията на ООН за геноцида от 1948 г., Германия, Австрия и Чехия – верни съюзници на Израел – отхвърли тези твърдения. Унгария осъди случая, докато Берлин обяви, че ще се намеси от името на Израел в МС.
Миналата седмица Франция, която е дом на най-големите мюсюлмански и еврейски малцинства в Европа и е в заглавията за забрана на пропалестинските протести от 7 октомври, се включи, като каза, че Париж също не подкрепя делото срещу Израел в Международния съд.
„Да се обвини еврейската държава в геноцид означава да се прекрачи морален праг“, каза френският външен министър Стефан Сежурн.
Други държави от ЕС запазиха мълчание по съдебното дело.
Словения е изключение, след като обяви подкрепата си за друго дело в Международния съд срещу Израел относно правата на палестинците.
И сред по-отявлените критици на военното поведение на Израел в Палестина, Ирландия зае предпазлива позиция. В Испания лявата партия Sumar на малцинството в коалиционното правителство подкрепи случая на Южна Африка.
Миналата седмица в Белгия политикът социалист Каролайн Генез, министър на сътрудничеството за развитие и градската политика, каза, че страната ще подкрепи решението на МС.
„Ако Международният съд призове Израел да прекрати военната си кампания в Газа, страната ни ще го подкрепи напълно“, каза тя в публикация в социалните медии.
На пресконференция в Брюксел в петък Людивин Дедондер, министър на отбраната, повтори: „Днес белгийското правителство се изказва в полза на незабавно прекратяване на огъня в Газа, безпрепятствено доставяне на хуманитарна помощ и подкрепа за МС .”
Какво се крие зад позицията на Белгия?
Преобладаващото европейско мнение след 7 октомври е, че Израел има право на самоотбрана срещу палестинската групировка Хамас, стига да е в границите на международното право.
Но докато последната ескалация на израелско-палестинския конфликт бушува, някои белгийски лидери са по-открито критични към действията на Израел, тъй като броят на жертвите на палестинците расте.
След като Хамас нападна Южен Израел в началото на октомври, убивайки 1139 души, израелските сили бомбардираха Газа, гъсто населената ивица, управлявана от Хамас с население преди войната от 2,2 милиона души. По време на въздушни атаки и като част от наземната си инвазия израелската армия е убила повече от 25 000 души, сред които много жени и деца, и е обвинена в широко разпространени зверства.
През ноември белгийското правителство, коалиция от седем политически партии, заяви, че 5 милиона евро (5,4 милиона долара) от федералното правителство ще бъдат използвани за подкрепа на Международния наказателен съд (МНС) в Хага за разследване на възможни военни престъпления в Израел и Газа.
Бригит Херреманс, постдокторантски изследовател в Центъра по правата на човека към университета в Гент в Белгия, каза пред Ал Джазира, че малката европейска държава традиционно заема силни позиции по отношение на международното право по отношение на конфликта в Близкия изток.
„Наблюдателите биха казали, че това е свързано и с историята на Белгия, която е била исторически окупирана от чужди сили“, добави тя.
По време на двете световни войни Белгия е била под германска окупация.
Херреманс каза, че днешната позиция на Белгия е подобна на предишните й позиции по други външнополитически въпроси, като войната в Ирак.
„Като цяло винаги сме виждали Белгия по някакъв начин да се придържа към позицията, че придобиването на територия със сила не е прието“, каза тя.
Но Марк Ботенга, от Белгийската лява работническа партия и депутат от ЕС, каза, че подкрепата на правителството за МС все още е ограничена.
„Ако се вгледате внимателно в изявлението им, няма активно отношение, което да подкрепи делото на Южна Африка срещу Израел. Правителството просто казва, че ще подкрепи каквото и решение да вземе Международният съд, което е логично, тъй като всички държави-членки на ООН трябва да подкрепят съда на институцията“, каза Ботенга пред Al Jazeera. „Трябва обаче да поздравим белгийската общественост за тази позиция, която другите държави от ЕС наистина не са заели.
Големи протести в различни белгийски градове изиграха роля в оказването на натиск на правителството да призове за прекратяване на огъня в Газа, каза той.
Междувременно Белгия обяви участието си в мисията на ЕС в Червено море срещу йеменските хуси, групата, свързана с Иран, която твърди, че нейните скорошни атаки срещу кораби, свързани с Израел или неговите съюзници, имат за цел да окажат натиск върху служители да спрат настъплението срещу Газа.
„Това не е позицията, която искаме“, каза Ботега за участието на Белгия.
Херреманс каза, че тъй като Белгия в момента председателства Съвета на Европейския съюз – орган за вземане на решения, в който министрите координират политиките и приемат закони – неговата страна е отговорна за постигането на консенсус.
„Белгия трябва да вземе предвид позицията на твърдо настроените произраелски държави, така че [тя] може да трябва да бъде по-предпазлива и по-малко гласна по отношение на международното право. Но няма да заеме фундаментално различна позиция от това, което винаги е имало“, каза тя.
Позицията на Белгия относно Израел-Палестина
В исторически план Белгия е показвала солидарност към Палестина, като същевременно е подкрепяла Израел.
В ООН през 2012 г. той гласува в подкрепа на предоставянето на статут на наблюдател на Палестина като „нечлен“. Миналата година тя подкрепи резолюция на ООН, нареждаща на Международния съд да разследва израелската окупация на палестински територии.
Но обсъждането на израелско-палестинския въпрос в парламента може да бъде трудно поради различните възгледи между политическите партии във Фландрия на север, Валония на юг и региона на Брюксел.
Някои белгийски източници казаха на Al Jazeera, че от седемте коалиционни партньори, прогресивните – Зелените и социалдемократите – смятат, че трябва да се предприемат конкретни мерки, за да се гарантира, че международното право се прилага в Ивицата Газа и окупирания Западен бряг по отношение на дело на ICJ.
През последните месеци Фламандската либерална партия на министър-председателя Де Кроо и фламандските християндемократи също втвърдиха позицията си относно ситуацията в Палестина.
През ноември премиерът описа кампанията на Израел в Газа като „непропорционална“, докато осъди бомбардировките на армията над бежанските лагери в Газа.
Но френскоговорящата либерална партия, към която принадлежи министърът на външните работи, традиционно е произраелска.
Избори
Гледайки напред, Белгия се насочва към урните през юни, което може да доведе до промяна на позицията на страната, ако ново правителство дойде на власт.
Фурат Бен Чика, вицепрезидент на Сената, горната камара на федералния парламент, каза пред Al Jazeera, че дори ако сегашната коалиция се промени, като международна общност, деескалацията и зачитането на човешките права и международното право трябва да бъде всеки белгиец приоритет на правителството.
Willem Staes, старши съветник по Близкия изток на 11.11.11, белгийска международна солидарна организация, която лобира пред белгийските и европейските правителства да защитават правата на човека, каза, че независимо от състава на белгийското правителство, външната политика традиционно се фокусира върху борбата срещу безнаказаността и насърчаване на отчетността.
„Следователно настоящото правителство прилага тази логика и води пътя на ниво ЕС. Така че предоставянето на подкрепа на МС и МНС или призоваването за постоянно прекратяване на огъня не означава да бъдеш „пропалестински“ или „анти-израелски“, каза Стаес пред Al Jazeera.
„Става въпрос за здрав разум и избор на единствената логична страна, която е страната на международното право. Фактът, че това се смята за „радикално“ от някои, ви казва всичко, което трябва да знаете за състоянието на европейската политика.“