Защо Навални беше мразен в Кремъл и в някои западни кръгове

Няма значение какво е предизвикало гибелта на съветския политик Алексей Навални; той беше погубен от режима на Владимир Путин.

Това беше мудна екзекуция, която стартира с отравянето му с химическия сътрудник Новичок през 2020 година и продължи със садистични изтезания в пандиза след безумно смелия му ход да се върне в Русия през януари 2021 година

Официалната версия за кръвен съсирек, ненадейно умъртвил 47-годишния политик в петък, може да е вярна или да не е вярна, само че виновността за гибелта му към момента остава напълно на съветския президент.

Навални беше извънреден във всяко отношение. Глава и плещи над всички съветски и евентуално всички модерни европейски политици във връзка с харизма и смелост, той беше фигура на вяра, която излъчваше голям оптимизъм и показваше неустоимо възприятие за комизъм до последните си дни в пандиза в Арктика.

Той беше воин, сходен на Колибрито в „ Среднощните деца “ на Салман Рушди, харизматичен политик, който се опитваше да предотврати разпръскването на неотдавна самостоятелна Индия. Навални беше мощно вдъхновяваща и сплотяваща персона, способна да сплоти това, което се разпадаше в актуалната ера на спорове и поляризация.

С неговия антикорупционен кръстоносен поход, който разкри противозаконните благосъстояния на висши фигури от режима в поредност от брилянтно създадени видеоклипове в YouTube, той построи голяма база за поддръжка и най-голямата районна опозиционна мрежа в Русия. Той събра либерали, националисти и левичари – всички, които бяха изтощени от корумпираната секюритокрация, която ръководи Русия от четвърт век.

Навални изнесе опозиционната политика отвън Москва и Санкт Петербург в отдалечени райони и дребни градове. Познаващ интернет и доста добре осведомен със актуалната просвета, той докара до промяна на поколенията в редиците на съветската съпротива. Неговите почитатели значително се състоят от 20-годишни или даже младежи, които в никакъв случай не са изпитвали различен политически режим с изключение на този на Путин.

Той въплъти вярата, че измененията могат да бъдат провокирани посредством ненасилствена опозиция в стила на кадифените революции, които смъкнаха комунистите през 1989-91 година Роден от татко украинец и прекарал едни от най-щастливите си детски дни в Украйна, Навални също би могъл евентуално да помогне за изглаждане на разрива сред двете съседки, които сега са въвлечени в кървава война.

Въпреки че гибелта му зависи напълно от политическото управление на Русия, вярата, която той представляваше, беше разрушена от възобновената геополитическа борба сред Русия и водения от Съединени американски щати Запад. Той беше бодил в окото на печелившите от този спор – преди всичко измежду тях беше самият Путин.

Но Навални и неговото придвижване също бяха обект на непрестанни нападки от страна на антируските тролове и ястребови проукраински фигури, свързани с военно-промишления комплекс и секюритократичните бучки в столиците на страните от НАТО.

Обвиненията, отправени към Навални, се свеждаха до това, че той е съветски националист, който би направил същото като Путин – само че може би даже по-ефективно, тъй като щеше да пресече корупцията.

В началото на политическата си кариера Навални в действителност флиртуваше с крайнодясната политика, само че от дълго време се отклони от нея към директния прозападен демократизъм.

Няма еднопосочен отговор на въпроса по какъв начин би постъпил Навални, в случай че в действителност беше станал съветски президент вместо Путин. Наистина е мъчно да се каже доколко всичко, което се случи сред Русия, Украйна и Запада, е обвързвано с персони. Важно е да се помни, че самият Путин претърпя еволюция от подкрепян от Запада номиниран от съветския демократичен хайлайф до смъртоносен авторитарист – развой, в който несериозното и надменно отношение на Запада към главните ползи на Русия в региона на сигурността изигра не дребна роля.

Няколко седмици след цялостното навлизане на Русия в Украйна преди две години, един от главните представители на украинското държавно управление по това време, Олексий Арестович, сподели, че съветски президент либерал-демократ също би нахлул в Украйна през същото време метод – такава беше логиката на геополитическата борба.

Този тип мислене допуска, че воденият от Съединени американски щати Запад е възнамерявал да унижи Русия по метода, по който никой съветски водач в никакъв случай не би приел – нанасяйки й стратегическо проваляне. Това в действителност е нещо, за което доста ястребови коментатори на Запад през днешния ден приканват.

Навални беше на първо място съветски политик, заради което направи това, което се стори като гибелен избор, да се върне в Русия, откакто оцеля отравянето.

Това беше единственият метод да останем политически значими в Русия. Той не искаше да бъде ничия марионетка. На Запад той би бил в най-хубавия случай като военачалник Шарл дьо Гол в Лондон по време на Втората международна война – мнителен и изолиран. Как щеше да се оправи с безумните ксенофобски офанзиви в обществените платформи, на които неговите съдружници в заточение са подложени всекидневно? Как би реагирал той на визовите ограничавания и рестриктивните мерки за пътешестване, които вредят на анти-Путин съветските изгнаници в доста по-голяма степен, в сравнение с поддръжниците на режима?

За разлика от Дьо Гол, той нямаше да има доста шансове да се върне и да играе роля, защото геополитическият спор укрепваше режима на Путин и заплашваше да сложи началото на още половин век на Студена война и стоманени пердета в Европа.

В Русия той смяташе, че може най-малко да заложи на възходящата отмалялост от войната и да се трансформира в източноевропейска версия на Нелсън Мандела, чакаща часа на независимост.

Ако беше съумял по знамение да пристигна на власт, той към момента щеше да се изправи против доста неприятелски Запад, податлив да победи и унижи Русия, вместо да откри общ език и сложен компромис.

И въпреки всичко той беше доста друг човек от Путин, защото просто не беше от вида политик, който процъфтява от спорове. Той не беше човек от сегашната ера на борба и поляризация. Може би той принадлежеше на по-доброто бъдеще, което Източна Европа към момента може да реализира след години на бедност.

Щеше ли да успее да откри склонни към взаимни отстъпки събеседници на Запад и да в профил ястребите? Щеше да има добър късмет. Ето за какво той беше толкоз недолюбвана фигура в тези среди.

Навални е трагична фигура и в този смисъл може би може да се съпостави единствено с Владимир Зеленски от Украйна – в началото мощно сплотяваща промирна фигура, която в този момент е принудена да води все по-безнадеждна борба против великия занаятчия на спора Владимир Путин.

Но Навални е отгледал потомство, което може да има десетки или стотици като него в своите редици, които могат да работят за постигането на „ красивата Русия на бъдещето “, както той я назова в главния си политически манифест.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.