Защо Навални беше мразен в Кремъл и в някои западни кръгове
Няма значение какво е причинило смъртта на руския политик Алексей Навални; той беше убит от режима на Владимир Путин.
Това беше бавна екзекуция, която започна с отравянето му с химическия агент Новичок през 2020 г. и продължи със садистични изтезания в затвора след безумно смелия му ход да се върне в Русия през януари 2021 г.
Официалната версия за кръвен съсирек, внезапно убил 47-годишния политик в петък, може да е вярна или да не е вярна, но вината за смъртта му все още остава изцяло на руския президент.
Навални беше изключителен във всяко отношение. Глава и рамене над всички руски и вероятно всички съвременни европейски политици по отношение на харизма и храброст, той беше фигура на надежда, която излъчваше огромен оптимизъм и показваше неустоимо чувство за хумор до последните си дни в затвора в Арктика.
Той беше герой, подобен на Колибрито в „Среднощните деца“ на Салман Рушди, харизматичен политик, който се опитваше да предотврати разпръскването на наскоро независима Индия. Навални беше силно вдъхновяваща и обединяваща личност, способна да обедини това, което се разпадаше в настоящата епоха на конфликти и поляризация.
С неговия антикорупционен кръстоносен поход, който разкри незаконните богатства на висши фигури от режима в поредица от брилянтно произведени видеоклипове в YouTube, той изгради огромна база за подкрепа и най-голямата регионална опозиционна мрежа в Русия. Той събра либерали, националисти и левичари – всички, които бяха уморени от корумпираната секюритокрация, която управлява Русия от четвърт век.
Навални изнесе опозиционната политика извън Москва и Санкт Петербург в отдалечени региони и малки градове. Познаващ интернет и много добре запознат със съвременната култура, той доведе до смяна на поколенията в редиците на руската опозиция. Неговите последователи до голяма степен се състоят от 20-годишни или дори тийнейджъри, които никога не са изпитвали друг политически режим освен този на Путин.
Той въплъти надеждата, че промените могат да бъдат предизвикани чрез ненасилствена съпротива в стила на кадифените революции, които свалиха комунистите през 1989-91 г. Роден от баща украинец и прекарал едни от най-щастливите си детски дни в Украйна, Навални също би могъл потенциално да помогне за изглаждане на разрива между двете съседки, които в момента са въвлечени в кървава война.
Въпреки че смъртта му зависи изцяло от политическото ръководство на Русия, надеждата, която той представляваше, беше разбита от подновената геополитическа конфронтация между Русия и водения от САЩ Запад. Той беше трън в окото на печелившите от този конфликт – на първо място сред тях беше самият Путин.
Но Навални и неговото движение също бяха обект на непрестанни нападки от страна на антируските тролове и ястребови проукраински фигури, свързани с военно-промишления комплекс и секюритократичните бучки в столиците на страните от НАТО.
Обвиненията, отправени към Навални, се свеждаха до това, че той е руски националист, който би направил същото като Путин – но може би дори по-ефективно, защото щеше да пресече корупцията.
В началото на политическата си кариера Навални наистина флиртуваше с крайнодясната политика, но отдавна се отклони от нея към директния прозападен либерализъм.
Няма еднозначен отговор на въпроса как би постъпил Навални, ако наистина беше станал руски президент вместо Путин. Наистина е трудно да се каже до каква степен всичко, което се случи между Русия, Украйна и Запада, е свързано с личности. Важно е да се помни, че самият Путин претърпя еволюция от подкрепян от Запада номиниран от руския либерален елит до убийствен авторитарист – процес, в който несериозното и арогантно отношение на Запада към основните интереси на Русия в областта на сигурността изигра не малка роля.
Няколко седмици след пълното нахлуване на Русия в Украйна преди две години, един от основните говорители на украинското правителство по това време, Олексий Арестович, каза, че руски президент либерал-демократ също би нахлул в Украйна през същото време начин – такава беше логиката на геополитическата конфронтация.
Този вид мислене предполага, че воденият от САЩ Запад е възнамерявал да унижи Русия по начина, по който никой руски лидер никога не би приел – нанасяйки й стратегическо поражение. Това наистина е нещо, за което много ястребови коментатори на Запад днес призовават.
Навални беше преди всичко руски политик, поради което направи това, което се стори като самоубийствен избор, да се върне в Русия, след като оцеля отравянето.
Това беше единственият начин да останем политически значими в Русия. Той не искаше да бъде ничия марионетка. На Запад той би бил в най-добрия случай като генерал Шарл дьо Гол в Лондон по време на Втората световна война – недоверчив и изолиран. Как щеше да се справи с безумните ксенофобски атаки в социалните платформи, на които неговите съюзници в изгнание са подложени ежедневно? Как би реагирал той на визовите ограничения и ограниченията за пътуване, които вредят на анти-Путин руските изгнаници в много по-голяма степен, отколкото на поддръжниците на режима?
За разлика от Дьо Гол, той нямаше да има много шансове да се върне и да играе роля, тъй като геополитическият конфликт укрепваше режима на Путин и заплашваше да постави началото на още половин век на Студена война и железни завеси в Европа.
В Русия той смяташе, че може поне да заложи на нарастващата умора от войната и да се превърне в източноевропейска версия на Нелсън Мандела, чакаща часа на свобода.
Ако беше успял по чудо да дойде на власт, той все още щеше да се изправи срещу много враждебен Запад, склонен да победи и унижи Русия, вместо да намери общ език и труден компромис.
И все пак той беше много различен човек от Путин, тъй като просто не беше от типа политик, който процъфтява от конфликти. Той не беше човек от сегашната епоха на конфронтация и поляризация. Може би той принадлежеше на по-доброто бъдеще, което Източна Европа все още може да постигне след години на мизерия.
Щеше ли да успее да намери склонни към компромиси събеседници на Запад и да отстрани ястребите? Щеше да има добър шанс. Ето защо той беше толкова недолюбвана фигура в тези среди.
Навални е трагична фигура и в този смисъл може би може да се сравни само с Владимир Зеленски от Украйна – първоначално силно обединяваща промирна фигура, която сега е принудена да води все по-безнадеждна битка срещу великия майстор на конфликта Владимир Путин.
Но Навални е отгледал поколение, което може да има десетки или стотици като него в своите редици, които могат да работят за постигането на „красивата Русия на бъдещето“, както той я нарече в основния си политически манифест.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
