Защо отговорът на Иран на американска атака може да е различен този път

Пристигането на ударната група на корабоносача USS Abraham Lincoln в зоната на отговорност на Централното командване на Съединени американски щати, покрай иранските води, изостри чувството, че има по-широка борба може да се оформи.

Идва на фона на най-мащабното и принудително потушаване на митингите в Иран напоследък, разполагането акцентира какъв брой близо може да са Вашингтон и Техеран в този момент до пряк конфликт, по-близо, в сравнение с когато и да било през последните години.

Иранските водачи се оказват притиснати сред протестно придвижване, което от ден на ден упорства за премахването на самия режим, и президент на Съединени американски щати, който резервира желанията си съзнателно непрозрачни, подклаждайки безпокойствие освен в Техеран, само че и в един към този момент неустойчив район.

Отговорът на Иран на евентуален боен удар на Съединени американски щати може да не следва познатия, деликатно калибриран модел, следен в предходни борби с Вашингтон.

Неотдавнашните закани на президента Доналд Тръмп, отправени в подтекста на насилственото потушаване на вътрешните безредици от Иран, идват в миг на извънредно вътрешно напрежение за Ислямската република. В резултат на това всяка офанзива на Съединени американски щати в този момент носи доста по-висок риск от бърза ескалация, както районно, по този начин и вътре в Иран.

През последните години Техеран сподели желание към забавено и лимитирано възмездие.

След ударите на Съединени американски щати против ирански нуклеарни уреди на 21-22 юни 2025 година Иран отговори с ракетна офанзива против ръководената от Съединени американски щати военновъздушна база Ал Удейд в Катар на идващия ден.

Според президента Тръмп Иран е предизвестил авансово за удара, което е разрешило на противовъздушната защита да прихване множеството от ракетите. Не се оповестява за жертви. Размяната беше необятно тълкувана като тенденциозен опит на Иран да алармира за увереност, като в същото време заобикаля по-широка война.

Подобен модел се появи през януари 2020 година, по време на първото президентство на Тръмп. След американското ликвидиране на командира на силите Кудс Касем Солеймани покрай летището в Багдад на 3 януари, Иран отмъсти пет дни по-късно, като изстреля ракети по американската въздушна база Айн ал-Асад в Ирак.

Отново беше предоставено авансово предизвестие. Въпреки че няма убити американски чиновници, десетки по-късно оповестиха за травматични мозъчни пострадвания. Епизодът ускори чувството, че Техеран се стреми да ръководи ескалацията, а не да я предизвика.

Настоящият миг обаче е доста друг.

Иран излиза от една от най-сериозните талази на вътрешни безредици след основаването на Ислямската република през 1979 година

Протестите, които избухнаха в края на декември и началото на януари, бяха посрещнати със съществено принудително потушаване. Правозащитни организации и медицински служащи в страната оповестяват, че няколко хиляди души са били убити, като доста други са ранени или арестувани.

Точните цифри не могат да бъдат доказани заради липса на достъп и спиране на интернет, което продължава повече от две седмици. Иранските управляващи не поеха отговорност за гибелта, вместо това упрекват това, което те разказват като „ терористични групи “ и упрекват Израел в подклаждане на безредиците.

Този роман беше отразен на най-високите равнища в страната. Секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран сподели неотдавна, че митингите би трябвало да се преглеждат като продължение на 12-дневната война с Израел от предишното лято, рамка, която предлага визия за реакцията на управляващите преди всичко за сигурността и която може да е била употребена като опрощение за оправдаване на мащаба и интензивността на репресиите.

Въпреки че мащабът на уличните митинги от този момент понижа, те не са завършили. Оплакванията остават неразрешени и разделянето сред огромни елементи от обществото и ръководещата система рядко е изглеждало толкоз огромно.

Съобщено е, че на 8 и 9 януари силите за сигурност са изгубили надзор над елементи от няколко града и квартали в огромните градове, преди да възстановят властта посредством смазваща мощ.

Тази къса загуба на надзор наподобява е разстроила надълбоко управляващите. Спокойствието, което последва, беше по-скоро наложено, в сравнение с контрактувано, оставяйки обстановката мощно запалима.

Безкомпромисна изразителност

На този декор естеството на всеки удар на Съединени американски щати става сериозен.

Ограничената офанзива може да разреши на Вашингтон да претендира за боен триумф, като в същото време заобикаля непосредствена районна война, само че също по този начин може да даде на иранските управляващи предлог за нов кръг от вътрешни репресии.

Такъв сюжет крие риск от нови репресии, всеобщи арести и нова вълна от тежки присъди, в това число смъртни санкции, за протестиращи, които към този момент са арестувани.

В другата прекаленост, по-широка акция в Съединени американски щати, която доста отслабва или осакатява Иранската страна може да тласне страната към ръба на хаоса.

Внезапният колапс на централната власт в страна с повече от 90 милиона души надали ще докара до чист или бърз преход. Вместо това може да провокира продължителна неустойчивост, фракционно принуждение и резултати на разпространяване в целия район, с последици, чието преодоляване може да отнеме години.

Тези опасности оказват помощ да се изясни все по-безкомпромисната изразителност от Техеран.

Висши командири както в Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, по този начин и в постоянните въоръжени сили, дружно с висши политически чиновници, предизвестиха, че всяка офанзива на Съединени американски щати - без значение от мащаба - ще бъде третирана като акт на война.

Такива декларациите разтревожиха съседите на Иран, изключително страните от Персийския залив, които одобряват американски сили. Един бърз отговор на Иран би изложил тези страни - и Израел - на непосреден риск, без значение от директното им присъединяване, и покачва вероятността за разпространяване на спор надалеч оттатък Иран и Съединените щати.

Вашингтон също е изправен пред ограничавания. Тръмп неведнъж е предупреждавал иранските управляващи да не употребяват принуждение против протестиращите и в разгара на размириците сподели на иранците, че " помощта идва ". Тези забележки бяха необятно публикувани в Иран и покачиха упованията измежду протестиращите.

И двете страни са наясно с по-широката стратегическа картина.

Тръмп знае, че Иран е по-слаб във военно отношение, в сравнение с беше преди 12-дневната война предишното лято, и Техеран е наясно, че той няма огромен вкус за пълномащабен спор с отворен край.

Тази взаимна информираност може да обезпечи известно утешение, само че също по този начин може да сътвори рискови неправилни схващания, като всяка страна евентуално надценява своя лост или неправилно схваща желанията на съперника.

За Тръмп, намирането на баланс, каквото и да може да се случи бъде, е от решаващо значение. Той се нуждае от резултат, който може да показа като победа, без да насочи Иран нито към възобновен цикъл на репресии, нито към поглъщане в безпорядък.

За иранските водачи заплахата се крие във времето и усещането. Предишният модел на Иран на забавено, алегорично възмездие може към този момент да не е задоволителен, в случай че водачите считат, че бързината е от значително значение за възобновяване на възпирането извън и контрола вътре в страната, която беше разтърсена от мащаба на последните безредици.

Въпреки това, бързият отговор би нараснал внезапно риска от неверни калкулации, въвличайки районни участници в спор, който малко на брой могат да си разрешат.

Тъй като и двете страни са под мощен напън и малко пространство за маневриране, една дълготрайна игра на преодоляване на ръба може да бъде наближава най-опасния си миг, в който цената на сбъркания баланс ще бъде поета освен от държавните управления, само че и от милиони елементарни иранци и по-широкия район оттатък него.