Защо раздялата на Тръмп с Европа за Гренландия е нож с две остриета за Русия

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Това е дългогодишна тактика на Кремъл да вбие непрекъснат чеп сред Съединените щати и Европа, разделяйки и отслабвайки обичайните й съперници на Запад.

В продължение на години Русия предизвиква бойкот и дезинформация за подкопаване на западните институции, обсъждани като упорити спънки пред териториалните упоритости на Москва и фантазиите за възобновяване на статута и властта в руски жанр.

Разпадането на НАТО, могъщият западен боен съюз, беше изключително мощна фикция, изключително след войната в Украйна. Притесненията по отношение на вероятното разширение на НАТО бяха употребявани от Кремъл, с цел да оправдаят своята брутална, пълномащабна инвазия преди близо четири години.

Тогава си представете насладата в коридорите на властта на Кремъл, пред вероятността за раздробяване на западното единение и НАТО, в продължение на 80 години опора против съветските закани, най-сетне да се разпадне поради малко евентуалния въпрос за Гренландия и нежеланите дейности, подхванати към датската територия от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.

Русия, наблюдаваща трудно в профил по какъв начин нейните остарели врагове се гълтам.

„ Китай и Русия би трябвало да имат полеви дни “, означи Кая Калас, началник на външната политика на Европейския съюз, на X, откакто Тръмп заплаши с изключителни мита европейските съдружници, които се опълчват на поглъщането на Съединени американски щати.

И Китай, и Русия твърдо отхвърлят обвиняванията, че имат териториални проекти за Гренландия – даже датските военни споделят, че няма забележителна опасност от навлизане от изток.

Но в действителност по съветската държавна телевизия прокремълски специалисти се зарадваха на гренландските ходове на Тръмп, които те оцениха като „ нанасяне на пагубен удар на НАТО “ и като „ в действителност големи за Русия “.

Разбираемата позиция е, че откакто НАТО е изправен пред най-голямата си рецесия от десетилетия и трансатлантическото единение е евентуално разпаднато, поддръжката на Запада за военните старания на Украйна сигурно ще се поколебае, предоставяйки на Москва още по-силна ръка на бойното поле.

За страдание на Киев, това може да се окаже точна оценка.

Но тапите от шампанско в Кремъл към момента не пукат.

Поне в началото имаше относително приглушен, даже сериозен формален отговор от Москва, като представителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели на публицисти, че Тръмп във връзка с Гренландия „ работи отвън нормите на интернационалното право “ – нанасяйки удари от Кремъл, който самичък толерира или следи безчет нарушавания на интернационалните правила и закони през годините на възходящ авторитаризъм вкъщи и в чужбина.

Контролът на Съединени американски щати над Гренландия може да се преглежда в Москва като същинско предизвикателство за господството на Русия в Арктическия район.

Но Кремъл евентуално има по-дълбоки опасения, защото следи – сходно на останалия свят – с стеснение и паника по какъв начин непредсказуемата администрация на Тръмп има видимо необуздана военна и икономическа световна мощност.

„ Едностранните и рискови дейности постоянно заместват дипломацията, напъните за реализиране на компромис или намиране на решения, които биха удовлетворили всички “, наскоро се оплака съветският президент Владимир Путин за положението на света в първата си външнополитическа тирада за новата година.

„ Вместо страните да вземат участие в разговор между тях, има такива, които разчитат на правилото на силата прави вярното, с цел да отстояват своите едностранни разкази, такива, които имат вяра, че могат да наложат волята си, да учат на другите по какъв начин би трябвало да живеят и да издават заповеди “, добави Путин, без намек за съзнание, в явно позоваване на дейностите на Съединени американски щати на интернационалната сцена.

Вече мрежата от съюзи на Москва – тежко засегната от свалянето предходната година на подкрепяния от Русия сирийски деспот Башар ал-Асад – бързо се разпада.

Иран, дълготраен съветски съдружник, беше обект на мъчителни въздушни удари на Съединени американски щати и Израел предходната година. След неотдавнашното брутално потушаване на антиправителствените протестиращи там, скоро може да бъде ударено още веднъж, заплашвайки оцеляването на промосковския ислямски режим.

По-рано този месец трагичното залавяне от американските сили на венецуелския президент Николас Мадуро, любимец на Кремъл, беше следващият пестник за Москва.

И говоренето за Куба, обичаен съветски клиент и зложелател на Съединени американски щати, която е идната в листата на Вашингтон за промяна на режима, загатва за по-нататъшно външнополитическо оскърбление за Кремъл.

Москва от дълго време презира интернационалния ред, учреден на правила след Втората международна война, като нищо повече от западен инструмент, изпълнен с двойни стандарти, с цел да сдържа своите съперници, Кремъл най-много измежду тях.

Москва намерено оспорва възбраната на Хартата на Организация на обединените нации за смяна на границите със мощ и рутинно упорства за свят, в който великите сили имат право на изключителни сфери на въздействие.

Вашингтон в този момент наподобява от ден на ден споделя този съветски светоглед – на хартия, значима победа за упоритостта на Москва.

Но честванията на тази победа за момента са спрени на фона на опасенията какъв тип рисков нов свят може да настъпи в този момент. <