Защо Тайланд и Камбоджа се бият отново след прекратяването на огъня от Тръмп

Отново гърмежът от артилерия, ракети и въздушни удари звучи по тайландско-камбоджанската граница.

Села в кулоар, разпрострян се на стотици километри, бяха евакуирани за повторно за пет месеца. Семейства и техните домашни любимци седят на постелки във краткотрайни убежища, чудейки се по кое време могат да се приберат вкъщи и по кое време може да бъдат принудени да избягат още веднъж.

Защо това се случи толкоз скоро след прекратяването на огъня, реализирано с посредничеството на президента Тръмп през юли?

Той беше възпламенен от видимо нищожен случай в неделя, когато тайландски инженерен екип, работещ на път за достъп в противоречивата зона на границата, беше, съгласно тайландската войска, обстрелван от камбоджански войски. Двама тайландски бойци бяха ранени, нито съществено.

В предишното това можеше да бъде решено от някаква бърза дипломация. Но тази година имаше малко от това. Вместо това сред тези двама съседи лежи зейнала бездна на съмнение, която даже способността на президента Тръмп да подписва покупко-продажби не съумя да преодолее.

Въпреки изказванието му, че е сключил историческо спокойно съглашение, примирието, което той наложи на двете страни през юли, постоянно е било несигурно.

По-специално Тайланд беше доста разтревожен по отношение на интернационализирането на граничния спор и се съгласи с прекратяването на огъня единствено тъй като президентът Тръмп държеше тарифен револвер в главата му; по това време и Тайланд, и Камбоджа бяха единствено няколко дни от крайния период за договаряния за доста по-ниски тарифни ставки върху техния жизненоважен експорт за Съединени американски щати.

Камбоджа, в противен случай, е прекомерно щастлива да приветства външна интервенция. Като по-малка страна, тя се усеща в неравностойно състояние в двустранните договаряния с Тайланд.

Но на границата нейните войски не престават да влизат в борба с тайландската войска и, в ход, който обезпечено ще разгневи тайландската общност, слагат нови противопехотни мини, които до момента са предизвикали загуба на крака на седем тайландски бойци. Тайланд показа безапелационни доказателства за това, упрекна Камбоджа в непочтеност и отхвърли да освободи 18 от своите бойци, пленени през юли.

От юли насам всякакво ограничаване на тайландските въоръжени сили изчезна. Сегашният министър председател Анутин Чарвиракул оглавява коалиция на малцинството и е изправен пред други провокации. Той даде картбланш на военните да ръководят граничния спор както намерят за добре.

Армията съобщи, че задачата й е да нанесе задоволително вреди на своя камбоджански сътрудник, с цел да подсигурява, че в никакъв случай повече не може да заплашва граничните общности. Той също по този начин желае да поеме контрола над няколко позиции на върха на хълма, което би дало на бойците му по-голямо преимущество във всевъзможни бъдещи борби с камбоджанските сили.

И двете страни са маневрирали към тези позиции през цялата година, пробвайки се да подсилят достъпа до пътищата и укрепленията към тях.

Тайландците имаха вяра, че са на път да отхвърлен камбоджанците обратно, когато бяха принудени да спрат през юли. Военните споделят, че желаят да свършат работата в този момент. Той също по този начин вижда ролята си да пази териториалните искания на Тайланд като свещена, макар че този спор е за дребни късчета от най-вече ненаселена земя.

Мотивациите, които работят в камбоджанското управление, са доста по-трудни за разгадаване.

Бившият министър-председател Хун Сен към момента е кукловодът, който дърпа конците на сина си, сегашния министър председател Хун Мане. Публично той прикани войските си за въздържаност, представяйки Камбоджа като унизена от по-силен комшия и нуждаеща се от интернационална поддръжка.

И въпреки всичко намесите му в този тленен граничен спор бяха решаващи тази година, по-специално решението му да изтече конфиденциален телефонен диалог с тогавашния тайландски министър председател Петонгтарн Шинаватра, чийто татко Таксин беше дълготраен другар и бизнес сътрудник на Хун Сен.

Нейните изтекли мнения, които го възхваляваха и осъждаха командирите на нейната лична войска, че са прекомерно амбициозни, бяха пагубни за нея и татко й. Нейното държавно управление се срина, той отиде в пандиза и доста тайландци, даже тези, които горчиво се опълчват на семейство Шинаватра, бяха ядосани от схващането, че Камбоджа се меси в тайландската политика.

Тайландското публично мнение в този момент е доста по-благосклонно към твърдолинейния метод на тяхната войска към Камбоджа.

Може ли президентът Тръмп да си блъска главите още веднъж, както направи през юли? може би Но в случай че всичко, което той реализира, е ново преустановяване на огъня, ще бъде единствено въпрос на време борбата да избухне още веднъж. И Тайланд неведнъж е казвал, че към момента не е подготвен за дипломация. Камбоджа, споделя се, би трябвало да покаже откровеност, преди да е подготвена още веднъж да опита за преустановяване на огъня.

Какво тъкмо значи това не е ясно, само че най-малкото ще изисква съдбоносен и тестван завършек на потреблението на противопехотни мини по границата.